Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България за това, че не е защитила 15-годишно момиче, пострадало от домашно насилие. В решението, публикувано във вторник, се посочва, че въпреки наличието на законодателство срещу домашното насилие, много жени в България не получават адекватна защита.
“Начинът, по който тези разпоредби са формулирани и тълкувани от съответните органи, лишава редица жени, жертви на домашно насилие, от възможност за официално наказателно преследване [срещу извършителя] и следователно ефективна защита”, се казва в решението на съда.
Случаят, по който е осъдена България, е на жена, идентифицирана с инициалите А. Е. Тя е била на 15 години, когато е претърпяла насилие от 23-годишния си приятел Д. М. Случаят е от 8 септември 2019 г. Пострадалата казва, че e била пребита, а съдебен лекар документира нараняванията ѝ. Социалните служби информират прокуратурата.
Държавното обвинение обаче отказва да образува досъдебно производство и посочва, че момичето е претърпяло лека телесна повреда - престъпление, което по принцип се разследва само след жалба на пострадалия. Съдът в Страсбург обаче посочва, че жертвата тогава е била непълнолетна и вероятно е била в позиция на зависимост от заподозрения нападател. Според съдиите това може да се приеме за изключителен случай, при който прокуратурата може да инициира наказателно производство. Държавното обвинение обаче отказва да направи това.
Освен това съдът посочва, че случаите на домашно насилие се преследват наказателно по инициатива на прокуратурата.
Случаят на 15-годишната А. Е. обаче не отговаря на условията в българския закон и не се признава от властите за домашно насилие. Причината е, че тя не е “в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” със заподозрения си насилник.
Това изискване в закона многократно е посочвано от правозащитници като слабост в законодателството, която оставя без защита жените, които не живеят заедно с насилника си. Такъв беше случаят на убитата през април Кристина Благоева, чието тяло беше намерено в багажника на колата на бившия ѝ партньор.
Освен това нападението срещу 15-годишната жертва е единично, а не е случай на “системно” насилие. Изискването в закона е да се докажат поне три случая на посегателство, за да се говори за домашно насилие.
Заключението на съда в Страсбург е, че държавата не е осигурила адекватна защита на 15-годишната А. Е. България е осъдена, че е нарушила забраната за нечовешко и унизително отношение и забраната за дискриминация, които са записани в Европейската конвенция за правата на човека - международен договор, по който България е страна. Страната е осъдена да плати 10 000 евро на жертвата.
В решението се подчертава проблемът със защитата на жените, пострадали от насилие в България. Съдът се съгласява с позицията на жалбоподателката, че в страната предимно жени страдат от домашно насилие, а насилието над жени в страната е на най-високо ниво в целия ЕС. Затова съдиите приемат, че като жена, пострадала от насилие, А. Е. е била в неравностойна позиция, а властите не са я защитили.
В решението се посочва, че отказът на България да ратифицира Истанбулската конвенция е показателно за намеренията на страната да се бори с домашното насилие. Посочва се също, че липсата на изчерпателна статистика за случаите на домашно насилие “вече не може да се обяснява само като пропуск” от страна на българските власти на фона на сериозността на проблема.
Според неправителствени организации една на всеки три жени в България е преживяла насилие. Официална статистика няма. В проектозакона за изменение на действащия Закон за защита от домашно насилие има изискване за създаване на регистър, но този закон до момента не е приет.
