Откакто е започнала войната в Украйна, Съветът за сигурност на ООН прилича на куче без зъби. В него 5 държави имат право на вето - Великобритания, Китай, САЩ, Франция и самата Русия, тоест страната агресор. Никакво решение не може да мине без нейно одобрение.
Колкото и абсурдна да е ситуацията, тази система устройва не само Русия, но и "петимата постоянни" членове - независимо от моралните последствия на тяхното бездействие и неспособността на ООН да предотврати назряващ конфликт в сърцето на Европа.
Две думи за историята
Cъздадена в края на Втората световна война специално за да опазва мира и сигурността, ООН не се справя задоволително с основната си мисия. Дори в местата където е имало или имат присъствие миротворчески сили на ООН, положението е в повечето случаи не толкова траен мир, колкото да не се допусне тлеещите въглени на раздора да се разгорят с кървави пламъци.
Що се отнася до неуспехите на миротворческите мисии на ООН, списъкът е дълъг. Някои от провалите на организацията, например в Сомалия, Руанда и бивша Югославия (Сребреница), са добили особено трагични измерения и са станали причина за хиляди жертви.
Исторически погледнато, ООН набира обороти постепенно и едва в края на 50-те се утвърждава като международна организация с глобален авторитет. За да бъде една държава днес международно призната за суверенна, тя трябва да е член на ООН. С две думи: ако си член на ООН - съществуваш, ако не си - не съществуваш.
Нагледни примери са Косово и Тайван, които макар и да функционират като независими държави - не са членове на ООН и имат само ограничено международно признание.
България е член на ООН от 1955 г.
Кога са забелязани недъзите
Принципните недостатъци на Съвета за сигурност - главният надзорен орган на ООН върху мира и сигурността - са били забелязани скоро след създаването на организацията през 1945 г.
По онова време обаче победителите във Втората световна война (Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция) са разполагали със солиден политически капитал и са могли да прокарат устав, който им е предоставил уникални правомощия, най-вече правото за налагане на вето.
Примерно, ако ООН се създаваше днес, не би било възможно по никакъв начин да се постигне консенсус за структурата на Съвета в тази форма, в която той съществува и най-вече за правото на вето на постоянните членове.
Ако ООН се създаваше днес, нямаше да има как да се оформи същата структура на Съвета за сигурност
Ще спомена тук една любопитна историческа подробност. Когато се е решавал въпросът за избиране място за централата на ООН, са били предложени няколко държави и градове, обаче Сталин по препоръка на специалния си посланник Андрей Громико, е изразил подкрепа за град Ню Йорк. Громико впоследствие споменава в мемоарите си, че идеята на Сталин е била в това, че държавата-домакин не би могла да напусне организацията при каквито и да било обстоятелства.
В самата ООН на няколко пъти са предриемани опити за реформа на Съвета за сигурност или поне за широка дискусия как тази реформа може да се осъществи, но до момента - вече 30 г. след първата инициатива на тогавашния Генерален Секретар Бутрос Бутрос Гали - няма резултат. Единствената реформа в структурата на Съвета е била направена през 1965 г. когато представителството на временните членове е било разширено от 6 на 10.
Каква да е реформата
През годините са се оформили няколко популярни идеи за реформа, които обхващат правото на вето на "петимата постоянни", увеличаване броя на членовете на Съвета (в момента са 15 – 5 постоянни и 10 временни с двугодишни мандати), регионалното представителство, работните методи на Съвета и динамиката на отношенията между Общото събрание и Съвета.
Има няколко популярни идеи за реформа на Съвета за сигурност
Сред идеите за реформа, които имат относително висока международна подкрепа, е включването на четири допълнителни постоянни члена - Германия, Япония, Индия и Бразилия – така наречената група G-4, обаче без право на вето. И четирите държави взаимно се подкрепят, а имат също така подкрепата на четири от "петимата постоянни" - Великобритания, Русия, САЩ и Франция.
Петият постоянен член - Китай - не е изразявал открито становището си към тази идея. Предполага се, че Пекин може да има опасения за постоянното членство на Индия и Япония, които са икономически и политически съперници на Китай в Азия.
Следва да се отбележи че финансовият принос в бюджета на ООН на всеки от четиримата потенциални кандидати е по-голям отколкото приносът на Русия – постоянен член на Съвета.
Друга популярна идея е тази за разширяване на членството от 15 до 21 или 25 държави, но без нови постоянни. Макар че по този начин Съветът ще има по-голяма представителност на различните гласове в ООН, опасенията са свързани с това, че Съветът може подобно на Общото събрание да се превърне в голяма говорилня с трудно и бавно приемане на решения. Дори в сегашния му състав е имало случаи, когато заседанията на Съвета са продължавали след полунощ или са били отлагани за следващия ден.
Групата на африканските държави не без основание предлага в Съвета да бъдат включени като постоянни членове две държави (без право на вето) от Африка и две от Азия. Това звучи като демократична идея, но финансовият принос в бюджета на ООН на която и да било държава от черния континент е незначителен и, съответно, африканските гласове са доста по-тихи.
Правото на вето
Най-сетне опираме до ключовия проблем в Съвета за сигурност – правото на всеки от "петимата постоянни" да блокира прокарването на решения, които са против интересите му – правото на вето. Това може да се определи като ябълката на раздора в ООН тъй като при общо взето демократичните принципи на работа на организацията правото на вето на всеки от "петимата постоянни" е обект на открито недоволство от другите членове на ООН и е по същество отживелица която не би следвало да има място в съвременния свят.
Обърнах се за коментар към г-н Стефан Тафров, бивш постоянен представител на България в ООН с два мандата. Посланник Тафров на два пъти – през септември 2002 г. и декември 2003 г. е бил ротационен председател на Съвета за сигурност и по този начин е участвал най-непосредствено в работата на органа.
Първото, което го попитах, беше свързано с една идея, предложена през пролетта от Индонезия - да се вкарат мироопазващи сили на ООН в онези украински територии, които сега са окупирани от Русия. Интересуваше ме защо така бързо беше забравена тази идея.
Предложението за мироопазващи сили на ООН в Украйна е отхвърлено от самата Украйна
Тафров каза, че предложението е отхвърлено от самата Украйна, защото според нея това би увековечило окупацията на украински територии от страна на Русия и би означавало замразяване на конфликта.
"Разполагането на мироопазващи сили в един конфликт може да има смисъл само когато има мир или поне примирие. Но такова няма", каза Тафров. Няма и съгласие между двете страни къде трябва да минава границата, добави той.
Украйна и международната общност поддържат концепцията за съществуването на Украйна в международно признатите й граници включително и Крим.
Как ще продължи ООН
Попитах го също за абсурда, в който се намира ООН - в момента един от петте постоянни пазители на световния мир и сигурност е агресор и няма кой да му се противопостави, тъй като тъкмо "пазителят" (Русия) разполага с право на вето. Има ли начин това да се промени?
Стефан Тафров се позова на Хартата - основният документ на ООН, в който се регулира дейността на Съвета за сигурност. В нея пише, че за промени са необходими 2/3 от гласовете на страните-членки в Общото събрание (парламентът на ООН).
"Това прави въпроса за всякакви реформи, особено реформи на Съвета за сигурност, много проблематичен, защото е изключително трудно да се постигне консенсус с 2/3 от гласовете", каза Тафров.
Въпросът за всякакви реформи, особено в Съвета за сигурност, е много проблематиченСтефан Тафров
Според него от много години има няколко държави, които се опитват да станат (постоянни) членове на Съвета за сигурност, опирайки се на своята икономическа и политическа значимост в света. Сред тези страни са, например, Германия и Япония. От Латинска Америка тази роля се пада на Бразилия. Африка въобще не е представена в Съвета за сигурност. Индия, която е вече най-населената страна в света, също не е постоянен член.
"Така че въпросът за реформа на Съвета за сигурност не е нов, той по-скоро опира до разширяването на членството в този изпълнителен орган" каза Тафров, според когото този въпрос няма лесно решение.
Той даде примери.
Кой срещу какво е
Китай, който е постоянен член, не гледа благосклонно към възможността за присъединяване на Индия или Япония. В Латинска Америка от друга страна, Аржентина не е съгласна с кандидатурата на Бразилия за постоянно членство. Мексико също изразява несъгласие до известна степен. Дори в Европа - Италия, например, не е особено ентусиазирана за възможно постоянно членство на Германия. Няма единна позиция на Европейския Съюз по този въпрос. "Така че въпросът за възможно разширяване на членството в Съвета за сигурност нито ще се реши лесно, нито пък ще е скоро", каза той.
Попитах го и как катастрофата в Украйна се вписва в концепцията за многовекторна дипломация на ООН. "Руската агресия срещу Украйна е нещо качествено ново, тъй като от създаването на ООН през 1945 г. не е имало ситуация, при която постоянен член на Съвета за сигурност да е нахлувал в съседна държава и да е анексирал територии на съседна държава", напомни Тафров.
Той добави, че анексията е извършена за първи път през 2014 г. с присъединяването на Крим, а сега, през февруари 2022 г., се е добавило военното нападение на Русия срещу Украйна и окупирането на територии на съседна държава.
"Тези агресивни действия повдигнаха отново въпроса за правото на вето на постоянните членове (сред които е и Русия), обаче и този въпрос е труден за решаване. Основната черта на ООН е, че това е универсална организация", каза Тафров.
Какво значи "универсализъм"
Според него в историята на многостранната дипломация е залегнал принципът на универсализма, защото само той е приложим, за да може една такава организация да е ефективна. Ако големи актьори на световната политическа сцена са извън нея, организацията губи своята значимост. "Поради това дори в най-напрегнатите моменти по време на Студената война, например, никога не е стоял на дневен ред въпросът някой от постоянните членове да напусне организацията.
Дори в най-напрегнатите моменти на Студената война не е стоял въпросът, че някой от постоянните членове трябва да напусне организациятаСтефан Тафров
Исторически може да се припомни съдбата на Обществото на народите – предшественикът на ООН (1920-46), който налага санкции на нацистка Германия и фашистка Италия. Двете страни напускат организацията, в резултат на което тя бързо загубва своята роля и приключва дейността си. Не бива да се допусне това да се случи с ООН, смята Тафров.
Според него смисълът на многостранната дипломация е да се осигури постоянен механизъм за разговори между всички страни, включително и между държави, намиращи се във военен конфликт. Този принцип би бил нарушен, ако някоя страна-членка се види принудена да напусне организацията. "Именно поради тази причина Хартата на ООН е изработена така, че да не може лесно да се променя и да запази господстващото място на петте постоянни члена на Съвета за сигурност – победителите във Втората световна война", каза Тафров.
"Разбира се, това поставя ООН в незавидна роля, тъй като тя вече не отразява картината на света такава, каквато е днес, и допуска ситуация, при която постоянен член на Съвета за сигурност - който по презумпция се явява пазител на световния мир и сигурност – грубо да погазва нормите на световния мир и сигурност", добави той.
Стефан Тафров твърди, че ако се стигне до ситуация, в която Русия е принудена да напусне организацията, това би означавало край на ООН. Жизнеността на ООН се дължи на принципа за универсално участие. Това е една постоянна дипломатическа конференция, в която на масата се представени всички играчи – и добри и лоши. "Аз хич не съм оптимист, че лесно ще се стигне до някаква промяна на тази ситуация", каза той.
