Правната комисия в Народното събрание отхвърли ветото на президента Румен Радев върху промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Това се случи, след като членовете на комисията повторно гласуваха законопроекта с 13 гласа „за“, два „против“ и един „въздържал се“. Тепърва предстои гласуването в пленарна зала.
Във вторник Радев наложи вето на промените в ЗСВ, с които се предвижда специална система за случаен подбор на съдия по механизма за разследване на главния прокурор. С тях беше предвиден и допълнителен 6-месечен срок за избор на нов Висш съдебен съвет (ВСС).
Радев мотивира искането си с това, че законът „не допринася за трайни и ефективни реформи в правосъдната система и това има пряко отношение към борбата срещу беззаконието и безнаказаността“.
Мотивите на президента бяха представени от секретаря му по правни въпроси и бивш служебен министър на правосъдието Крум Зарков. Той отбеляза, че някои от приетите текстове са предизвиквали съмнения за противоконституционност.
В крайна сметка ветото беше отхвърлено без депутатите да обсъдят мотивите на Радев.
Промените в ЗСВ бяха приети с гласовете на ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната - Демократична България", ДПС и ИТН, с което за първи път беше въведен механизъм за разследване на главния прокурор. Той предвижда разследванията срещу членовете на най-висшето ръководство на държавното обвинение да се водят от наказателен съдия с ранг на върховен, който временно да бъде назначаван за ad hoc прокурор.
Прокурорската колегия на ВСС обаче не назначи избрания съдия, който да провери сигнал срещу изпълняващия длъжността главен прокурор Борислав Сарафов, подаден, докато той още беше заместник на отстранения Иван Гешев. Магистратите казаха, че има неясноти в текстовете и спряха процедурата.
Проблемът с недосегаемостта на главния прокурор от наказателно преследване стои пред България още от 2009 г., когато Европейският съд по правата на човека за пръв път я коментира в решението си по делото "Колеви срещу България", заведено от наследниците на разстреляния през 2002 г. прокурор Николай Колев.
Съветът на Европа и ЕК нееднократно са настоявали този проблем да бъде решен и са отправяли конкретни препоръки. Приемането на въпросния механизъм сега беше включено сред условията за получаването на предвидените за България средства по Плана за възстановяване и устойчивост след пандемията от коронавирус.
