Младо момиче участва в протест в центъра на Киев. Върху плаката, който държи, са изписани думи, които обобщават целия гняв и недоверие, заради които хиляди хора около нея вече два дни излизат на улицата:
"Не за такова бъдеще умря брат ми", пише върху нейния плакат.
Става дума за протестите, които избухнаха във вторник в Украйна заради спорен закон, който според критиците ограничава независимостта на двете най-важни антикорупционни институции в страната.
Законът беше предложен от партията на президента Володимир Зеленски - "Слуга на народа", а самият Зеленски го подписа веднага след одобряването му в парламента. Според протестиращите в Киев, Днипро, Харков, Лвов, Запорожие и други украински градове промените сериозно ще забавят трудно извоювания напредък на страната към демокрация и върховенство на закона.
Съществува и рискът да бъде подкопано единството на страната във време на война.
В четвъртък Зеленски съобщи, че е съгласувал нов законопроект, който "подкрепя независимостта" на антикорупционните агенции и предстои да бъде представен в парламента. Той обаче не каза дали другият закон ще бъде отменен.
„Имахме две относително независими институции, които поне създаваха привидността – или дори реалността – на система на контрол и баланси. Ако ги демонтираме, ще пропаднем към състояние на напълно контролирана държава“, казва Антон, един от протестиращите в югоизточния град Днипро, недалеч от фронта.
„Не бих искал да живея в такава страна“, добавя той пред украинската служба на Радио Свободна Европа.
"Разрушават всичко"
Проблемите с корупцията измъчват Украйна от обявяването на независимостта ѝ през 1991 г. и многократно са водели до големи граждански протести в страната.
Продължаващите с месеци демонстрации на Майдана в Киев започнаха заради обвинения в корупция срещу правителството. Те нараснаха до огромни размери, когато през 2013-14 г. тогавашният президент Виктор Янукович внезапно се отказа от плановете си да подпише споразумение с Европейския съюз и вместо това затегна връзките с Русия.
Протестите тогава, както и защитата срещу руската военна агресия сега, са само най-ярките примери за усилията на украинците да защитят независимостта си. Те искат да се дистанцират максимално както от съветско наследство на страната си, така и от назадничавата, дълбоко несвободна страна, в която се е превърнала Русия.
Двете антикорупционни институции, които са под прицела на новия украински закон, са Националното антикорупционно бюро (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП).
Приетите сега промени дават на главния прокурор на Украйна контрол върху тях. Самият главен прокурор пък се назначава от президента, с одобрение от парламента.
Това прави двете ключови антикорупционни агенции политически подчинени, казват критиците на закона.
„По същество Украйна се връща 10 години назад по отношение на борбата с корупцията“, каза Дмитро Козятински, ветеран от войната, с когото Радио Свободна Европа разговаря по време на протеста в Киев на 22 юли.
„Като лишават НАБУ от автономност, те постепенно разрушават всичко, което е било изградено през годините“, добави той.
„В шок съм, приятелите ми са в шок.“
Законът „лишава обществото от едно от най-големите постижения след "Революцията на достойнството" – независими институции за борба с корупцията“, казаха и от неправителствената организация Трансперънси Интернешънъл Украйна.
Както показват протестите, избухнали в няколко града след приемането му, той заплашва и националното единство, което е незаменима съставка в защитата на Украйна срещу Русия.
„Само преди няколко дни украинците ме уверяваха, че каквито и оплаквания да имат срещу Зеленски, те разбират необходимостта от единен фронт във военно време. Сега не е ясно дали Зеленски все още може да разчита на национално единство – сценарий, на който Кремъл отдавна се надява“, написа в Bluesky Лучиан Ким, старши анализатор за Украйна в Международната кризисна група.
„Това е опасен момент за Украйна, за демокрацията в Украйна и за демокрацията навсякъде“, добави Ким.
„Правителствен произвол“
Зеленски защити законопроекта, внесен от собствената му партия, във вечерното си обръщение на 22 юли, както и по време на среща с представители на службите за сигурност и борба с корупцията на 23 юли. Той твърди, че промените ще подобрят усилията за борба с корупцията и ще премахнат „руското влияние“ от засегнатите институции.
Но по-късно в сряда Зеленски заяви, че скоро ще предложи друг законопроект, който според него ще служи за защита от руска намеса, но и ще осигури „независимостта на институциите за борба с корупцията“. В четвъртък той съобщи, че вече го е съгласувал и предстои новият закон да бъде представен в парламента. Зеленски обаче не каза дали ще се опита да отмени закона, който подписа само два дни по-рано.
Критиците казват, че законът всъщност е в полза на Путин - защото заплашва да подкопае единството сред украинците, а по този начин и да подкопае подкрепата за Киев от Запада в решаващ момент.
Ако това в крайна сметка застраши позицията на Зеленски, това може да бъде приветствано и от Кремъл: една от основните първоначални цели на инвазията беше да се отстрани Зеленски и да го замени с проруска фигура. Руският президент Владимир Путин вече многократно се е опитвал да представи Зеленски като нелегитимен.
Това също така би могло да засили опасенията във Вашингтон относно корупцията в Украйна в момент, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп започна да обвинява Русия за липсата на напредък към мир и обеща да увеличи доставките на оръжие за Киев през Европа.
Протестиращите, излизащи по улиците на украинските градове, които Русия безмилостно атакува с дронове и ракети, изразяват загриженост, че Украйна сега е подложена на атака от нов противник: собствените си лидери.
„Това е правителствен произвол. Не искаме да се борим едновременно с Русия и със собственото си правителство“, казва Сузана, протестираща в западния град Лвов.
Форум