Той се казва Сергей Марков, политолог е, през ден говори по кремълските телевизии. Хвали Владимир Путин и войната в Украйна, громи европейските ценности. Но изведнъж дойде петък, 22 август, когато Министерството на правосъдието в Москва го обяви за „чуждестранен агент“.
Този етикет беше измислен през 2012 г. и досега беше прилаган към критици на Кремъл. А Сергей Марков много пъти в годините е казвал, че обича, харесва или подкрепя Путин. Да, точно с тези думи.
Кой е Сергей Марков
Марков е роден близо до Москва през 1958 г. Завършил е философия в началото на Перестройката и повтаря класическия път на млади хора с руско хуманитарно образование от същите години – той преминава през стажове и специализации в САЩ и Европа, а после се озовава в ръководството на западни неправителствени организации в Русия.
През 90-те Марков е известен като прозападен политолог и преподавател.
След идването на власт на Владимир Путин той прави обратен завой. Създава проруски медии в Украйна още в началото на века. По-късно одобрява преследването на пънкарската група Pussy Riot, отрича ролята на Кремъл в отравянията с Новичок и в политическите убийства. През 2007 г. става депутат от президентската партия „Единна Русия“, през 2012 г. е застъпник на Владимир Путин на президентските избори. Приветства анексията на Крим, а после и войната в Украйна.
Защо тогава го обявяват за „чуждестранен агент“
Много е просто: когато на една диктатура ѝ свършат враговете, до които може да стигне физически, тя се залавя със своите хора. Тезата беше формулирана от Марат Гелман, бивш руски политолог, сега галерист в изгнание. Преди години двамата са работили заедно.
Но ето как е формално. Сергей Марков е обявен за „чуждестранен агент“ с два аргумента, от които засега ще се спрем на втория – че той е разпространявал „недостоверна информация“ за дейността на руските власти.
Това е препратка към болезнен за Русия сюжет, свързан с външната ѝ политика.
Преди седмици Москва развали отношенията си с Азербайджан, а само дни по-късно Марков даде хвалебствено интервю за азербайджанския президент Илхам Алиев – нарече го „блестящ интелектуалец“ и „победител“, от когото други лидери по света могат само да се учат.
Опозиционната на Кремъл телевизия Дождь („Дъжд“) твърди, че Марков от години е бил платен пиар на властите в Баку, но това е било допустимо за Кремъл, докато двете държави са били съюзници. Тоест допреди 5-6 седмици.
Вторият аргумент
Властите казват и това, че Марков е разпространявал съобщения на „чуждестранни агенти“ и е „участвал в създаването на материали на чуждестранни агенти“.
Москва има предвид Радио Свободна Европа и медиите на убития опозиционер Алексей Навални. Те са обявени от години за „чуждестранни агенти“, а Сергей Марков е давал интервюта за тях до самото навечерие на войната в Украйна през февруари 2022 г.
Руският закон за „чуждестранните агенти“ претърпя десетки поправки в последните 13 години. Някога беше текст, с който властите се задължават да публикуват списък на неправителствените организации, получаващи пари от чужбина. Днес законът е разширен до степен да може да се отнася до всеки и до всичко – например до физически лица, които може да познават някого, който вече е „чуждестранен агент“.
Нещо такова е станало с Марков – давал е интервю за медия, неприемана от Кремъл, после е публикувал линк към изданието в някоя социална мрежа. В превод на кремълски език: помагал е на лоши хора да създадат съдържание, а отгоре на всичкото го е и публикувал.
Защо е важно това
Това, което става пред очите ни, е възпроизвеждане на времена, които сме забравили или сме смятали за обект на чисто исторически интерес, става ясно от думите на руския политолог Александър Морозов (днес в изгнание). Той, както и много други анализатори, сравниха с времената на съветския лидер Йосиф Сталин това, че съветник, съратник и апологет на Кремъл е обявен за враг на същия този Кремъл.
От 1917 до 1953 г. руският болшевизъм, ръководен от Ленин и Сталин, избива първо политическите си врагове, после политическите си съратници, а накрая или едновременно с това – стотици хиляди безразборно набелязани хора. Процесът е съпроводен с публични кампании по тяхното унижение и заклеймяването им с ескалиращи обиди.
Марат Гелман сравнява днешния епизод с други руски времена – на Иван Грозни, когато боярите през деня са били на прием при царя, а през нощта по заповед на същия този цар са ги съсичали в спалните им.
Всъщност аналогиите с Русия на Путин не са точни, казва политологът Абас Галямов (днес в изгнание), защото днес няма убийства, които да носят масов характер, ако изключим руската война в Украйна.
Мненията на наблюдателите съвпадат в други елементи, които свързват някогашните времена със сегашните:
- Това, че подкрепяш несправедливото преследване на други хора, няма да опази теб самия от същото. Буквално допреди седмици Марков повтаряше, че режимът за всички „чуждестранни агенти“ трябва да се втвърди, включително и като ги вкарат в затвора.
- Това, че познаваш добре историята, няма да те избави от това да влезеш в капана ѝ. Марков е автор на десетки публикации, в които описва или коментира реакцията на несправедливо арестувани хора от времето на Сталин – от затвора те му пишат писма с едно и също съдържание, влязло във всекидневния език с обобщеното изречение: „Другарю Сталин, станала е ужасна грешка“. Преди дни Марков написа в своя профил във Фейсбук: „Моля Ви, не вярвайте на тези [фалшиви новини]. Надявам се, че ще свалят от мен статута на чуждестранен агент“. Морозов отговаря на това така: „За съжаление, тази каруца не върви назад“.
- Ако решиш да работиш за една диктатура, не е достатъчно просто да ѝ повтаряш тезите, трябва да следваш изричните ѝ указания за това какво, кога и къде да говориш. Марат Гелман казва: „Марков искаше [да следва властта], но и да запази своя образ на просветения, културен представител на агресора. Смятал е, че това неговата ниша. Но е трябвало да говори с позволение. А той не го е имал“.
Форум