Неговите произведения са визитните картички на София: от Ларгото гледа паметникът на Света София; наблизо - в Градската градина, във фонтана пред Народния театър, е неговата балерина; на 3 минути пешеходно разстояние са Пенчо и Петко Славейкови, седнали на едноименния площад; по „Солунска“ стигаме до „Похитената Европа“, а ако продължим до НДК - от него „грее“ слънцето с лъчи от житни класове.
Негово произведение стои и над почти всяка публична сграда в България, защото освен всичко друго, той е съавтор и на герба на републиката, утвърден през 1997 г.
В събота авторът на тези и още редица произведения на изкуството – проф. Георги Чапкънов, навърши 83 години. Чапа, както е известен, е един от най-прочутите български творци, завоювал признание в редица страни, а негови произведения са част от престижни колекции или са излагани в музеи във Франция, Обединеното кралство, Германия, Швейцария, Белгия, Япония, Русия и др.
Георги Чапкънов е роден на 24 януари 1943 г. във Вълчи дол, Царство България. Майка му е актриса, а баща му е самоук художник. Историята и на двата рода е пълна с перипетии – от бягство след убийство, за което разказва, че води до фамилията от дядо му „чапкънина“ т.е. „разбойника“, през рода на майка му, в който има ветерани от войните в началото на 20 в.
„От съвсем малък можех да рисувам и знаех, че единственото, което става от мен, е художник. Не съм имал нищо друго в главата си“, казва Чапкънов в интервю за БНР.
Той завършва Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“, след това е в казармата за две години, а после „със страх“ кандидатства в художествената академия. В крайна сметка е приет в специалност „Скулптура“, а по-късно специализира в Париж.
„Аз съм ученик на един много голям скулптор - Петър Рамаданов, единственият, когото признавам до ден днешен, той ми даде пътя в живота“, казва Чапкънов.
Чапкънов казва, че след като завършва университета, са започнали „неволи“, като например нуждата от ателите. Той започва да работи при свои приятели. В началото прави основно портрети, но иска да твори друго.
„Почнах вкъщи да правя в коленете си малки фигурки от восък, които по-нататък отливах в бронз. Оказа се, че не съм портретист, а майстор на малката пластика“, казва Чапкънов.
Това обаче му малко, започва да опитва да прави по-внушителни неща. Така на бял свят се появява едно от символните му произведения – голямата скулптура на дон Кихот за „Дома на хумора и сатирата“ в Габрово, която прави от „една купчина железа за скрап“.
На същото място по-късно се появява и скулптура на Хитър Петър.
Както сам казва – целият му живот е свързан с творчеството, което е всеобхватно. Той рисува всичко - от живопис до графика, прави малки пластики, портретна и монументалната скулптура, прави дизайни, медали и още, и още.
Сред най-известните му произведения е „слънцето“ на фасадата на НДК. Нейното създаване и поставяне обаче не минават без перипетии.
„Беше голяма драматургия. Проектът беше одобрен, но партията не разрешаваше да се сложи. Един ден Людмила Живкова ме извика и каза да го сложим временно. Така стои и до днес – временно“, казва творецът в интервю за бТВ.
Една от големите му гордости е, че е от малцината творици, които успяват да направят портрет на прочутия италиански режисьор Федерико Фелини. Всичко се случва в рамките на няколко часа при срещата на двамата в Рим.
Огромни критики и противопоставяне има и за паметника му на Света София, който се намира на пресечките на столичните булеварди „Мария Луиза“ и „Тодор Александров“. Срещу проекта са много негови колеги от гилдията, както и от Светия Синод.
„Не могат да понесат така нещо да се направи, та езическа била, та грозна била, та сам трябва да си я съборя, ей такива едни работи и после утихнаха. Смеем се на поредните вестникарски публикации с призиви за премахване на статуята, защото символизирала смърт и проституция“, казва той пред бТВ.
Макар, че участва в начинанието за създаването на българския герб, Чапкънов не го смята за свое произведение.
„Българският герб го направи един македонец - моят скъп приятел Кирил Гогов. Тази работа не е по моите сили. А Киро е друго - той е човек на знака, на символа. Той измисли всичко. Аз само направих пластиката по неговите скици. Така, че нищо не съм направил аз“, казва Чапкънов в интервю за Дневник.
Двамата са съавтори и на герба на Бургас.
През годините прави потрети, паметници и скулптури на някои от най-известните българи – като Петко и Пенчо Славейкови, Радой Ралин, Йордан Радичков и други.
Освен в София и Габрово, негови произведения могат да бъдат видени из цялата страна като Свищов, Ямбол, Силистра.
Дълги години е преподавател в Националната художествена академия, в която ръководи катедра „Художествена обработка и метал“.
Въпреки напредването на възрастта той не спира да твори и да поема предизвикателства. В последните години Чапкънов създава паметника на братя Прошек, който е поставен на улица „Сан Стефано“ в София, близо до мястото на някогашната пивоварна.
Има три деца и осем внуци. Единият от синовете му – Тодор, се занимава с кино и е от активните съвременни български режисьори.
Чапкънов е носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ за значимите му заслуги в областта на културата и изкуството и множество награди от държавни глави и творчески съсловия в чужбина.
Почетен гражданин е на Вълчи дол, София, Силистра и Свищов.
„Това е истинският ми живот. Изкуството и приятелите. Другото е проклетия“, казва Чапкънов пред Дневник.
Форум