Наричат го „Божият архитект“ – и това не е случайно. Най-голямото му вдъхновение е природата, която той възприема като върховно Божие творение. Тези виждания той успява да вплете в сградите, които проектира.
Често те са невиждани преди. Затова той строи на принципа проба-грешка. Експериментира с умалени модели, тества формите и структурите, които по-късно използва в конструкциите си.
Антони Гауди е вярващ католик. Голямата част от живота си посвещава на построяването на храма Саграда Фамилия в Барселона, но християнски символи се откриват и в много от останалите му сгради.
Така преди повече от 30 години се заражда идеята той да бъде канонизиран. На 15 април Ватиканът одобри указ за признаване на „героичните добродетели“ на Гауди и го призна за „блажен“.
Но до действителното му обявяване за светец могат да минат години. А за целта трябва да му се припишат поне две чудеса.
Кампанията за канонизиране
Преди повече от 30 години един свещеник казва на каталунския архитект Хосе Мануел Алмузара, че Гауди би бил добър кандидат за беатификация - задължителна стъпка, преди някой да бъде обявен за светец.
Така през 1992 г. Алмузара създава Асоциацията за беатификацията на Антонио Гауди и започва работа по документите, необходими за това.
Един от ключовите документи - биография, е написан от журналиста Хосеп Мария Тарагона, който казва, че създаването на Саграда Фамилия само по себе си не дава право на Гауди да бъде обявен за блажен.
„Римокатолическата църква винаги е използвала най-добрите художници - подобна логика би означавала, че би трябвало да беатифицираме Микеланджело или Моцарт“, казва Тарагона. „Въпросът не е в това - въпросът е, че животът на Гауди е живот на примерен християнин. Неговият живот е живот на светец.“
Въпреки това в годините след създаването на асоциацията не се случва много.
Едва през 2000 г. информация за кампанията достига до папа Йоан Павел II, а три години по-късно Гауди официално е обявен за „Божи раб“, което е първата стъпка към беатификацията.
Какви са следващите стъпки
Канонизирането не е лесен процес и може да отнеме години. За целта на Гауди ще трябва да бъдат приписани две чудеса. След това комисии от лекари и богослови ще разгледат чудесата, преди папата да вземе окончателното решение.
През 2015 г. в интервю пред Би Би Си архиепископът на Барселона, Луис Мартинес Систах, казва, че е истинско чудо, че от 1882 г., началото на строителните дейности по Саграда Фамилия, няма нито един сериозен инцидент сред строителите на храма, нито сред милионите му посетители. Той добавя още, че работата по сградата е накарала някои от хората да станат католици.
Но това, което комитетът за беатификацията наистина търси, е медицинско чудо, пише Би Би Си.
Няколко случая се доближават до това изискване. През 2010 г. художничка от родния град на Гауди с перфорирана ретина възвръща зрението си. Тя казва, че се е молила за помощ на Гауди. Офталмологът ѝ казва, че случаят ѝ е изключителен, но не всички експерти са впечатлени.
Вторият пример се отнася до мъж с тумор в крака, който се възстановява в болницата без операция. Но и в този случай сред лекарите на пациента има разногласия.
"Линията на Бога"
Самият Гауди невинаги е бил ревностен вярващ. Когато започва да работи по Саграда Фамилия той дори не е практикуващ католик, но това се променя. Тарагона пише, че докато работи по фасадата на църквата, архитектът е „видял личността на Исус Христос“.
Постепенно животът му придобива аскетичен характер. Когато е в началото на 40-те си години, Гауди се подлага на строг пост, който едва не довежда до смъртта му. Започва да се храни отново едва след намесата на епископ, който не му позволява да продължи.
Според писателя Апелес Местрес, цитиран от официалния сайт на Саграда Фамилия, в живота на Гауди дори има момент, в който казва, че предпочита да приема единствено поръчки, свързани с религията. При светски поръчки той се обръща към Девата от Монсерат, покровителка на Каталуния, за разрешение.
Религиозни символи присъстват в много от сградите на Гауди, като например Каса Калвет и Каса Батийо. Най-често срещаният от тях е кръстът. Това използване на символите на католическата църква е част от процеса на преодоляване на модернистичната архитектура, в която Гауди е потопен.
Архитектът "открива в средновековното изкуство комбинацията от традиция и новаторство, а конкретно в готическото изкуство вижда ценностите, загубени при модернизма - както в художествен, така и в социален план. От готическото изкуство той връща религиозното чувство с наблягането на усещането за височина и витражите, пълни с цветове, които свързват земния свят с небесния“, пише музеят Каса Батийо за него.
Въпреки това сградите на Гауди не следват строгостта на барока, а архитектът често е цитиран да казва, че „кривата е линията на Бога, а правата – тази на човека“.
Гений или луд
Гауди е роден в Каталуния през 1852 г. Още докато учи в архитектурния факултет на Барселонския университет, оформя своя неповторим стил. Според легендата, когато директорът на факултетa връчва на Гауди дипломата му, той казва, че не знае дали я дава на гений, или на луд.
Гауди получава първата си архитектурна поръчка през 1878 г. С времето репутацията му расте, а така започва да получава и по-големи поръчки от буржоазията. Сред тях са едни от най-известните му произведения като Каса Батийо и Каса Мила, които днес работят като музеи.
Само 5 години след като се дипломира, той поема проекта на живота си – Саграда Фамилия. Гауди продължава да работи и по други сгради до 1914 г., когато решава да се съсредоточи изцяло върху построяването на храма, който той си представя като „Библия, изписана в камъкa“.
Последните години от живота си Гауди прекарва като работи само върху Саграда Фамилия. Той е толкова погълнат, че живее в работилницата си в църквата.
На 7 юни 1926 г. е блъснат от трамвай и е откаран в градската болница за бедни, защото, облечен в овехтелите си дрехи, не е разпознат. След като това става ясно, той отказва да бъде преместен - казва, че неговото място е там. Три дни по-късно умира, като оставя останалите си пари на базиликата.
Макар да отдава голяма част от живота си на построяването на Саграда Фамилия, той никога не успява да я види завършена. Гауди предвижда това, затова оставя подробни планове за бъдещите архитекти. По време на Гражданската война в Испания обаче плановете и снимките са изгорени, а моделите – разрушени, което забавя построяването ѝ. Строежът продължава и до днес.
Форум