Какво стои между детските филми за самураи и световната титла по таекуондо? Отговорът на двама световни шампиони е: много дълъг път.
Изминаването му изисква мотивация, вяра в себе си и непрекъснати тренировки още от детска възраст. Но крайната цел си струва.
Миналата седмица българските таекуондисти Кирил Илиев и Рами Шау спечелиха златни медали на световното първенство по таекуондо, което се проведе в Казахстан.
Кирил завоюва първата си световна титла в категорията до 52 кг, а Рами защити първото си място от 2019 г. в категорията до 78 кг.
Златен медал спечели и мъжкият отбор по таекуондо на България в дисциплината „специална техника“. Освен трите златни медала, българските таекуондисти донесоха три сребърни и шест бронзови отличия.
Защо таекуондо
„Не знам точно какво ми хареса в таекуондото. Грабна ме още в началото и не исках да се занимавам с други спортове“, казва пред Свободна Европа Кирил Илиев.
Още на 5-годишна възраст той вижда в корейското бойно изкуство някаква по-различна тръпка, която го кара да продължава да тренира и да се състезава вече 18 години.
„Интересът се задържа, когато имаш някаква цел. Когато я гониш и си постоянен, и виждаш, че има резултати“, казва шампионът.
На подобно мнение е и Рами Шау, който започва да се занимава с таекуондо, когато е на 4 години.
„Имал съм астма и по препоръка на личния лекар е трябвало да се запиша на някакъв спорт, за да я излекувам“, разказва той пред Свободна Европа.
„Детските филмчета за самураи, които даваха по телевизията, ме запалиха по бойните изкуства“, добавя Рами, който вече е на 26. „С годините от хоби спортът става начин на живот и няма как да не присъства във всекидневието.“
Какво е да си световен шампион
Търпението, упоритостта и любовта към спорта отвеждат Кирил и Рами до световното първенство в Казахстан. Там те играят с таекуондисти от Индия, Туркменистан, Япония, Русия, Монголия и Казахстан.
На полуфинала Кирил побеждава шампиона на Азия, който е от Таджикистан. А на финала и двамата българи преодоляват състезатели от родината на таекуондото Корея.
По време на първенството има и трудности. Часовата разлика между Казахстан и България уморява спортистите и те трябва да положат повече усилия, за да печелят сутрешните си срещи.
В крайна сметка представянето на Кирил и Рами завършва по най-добрия начин - и двамата печелят първото място в своите категории.
„Още не го осъзнавам, трябва ми време да свикна с мисълта“, казва Кирил, за когото това е първа световна титла.
„Трудно може да се опише, но когато успееш, знаеш, че всички усилия през годините, всички пъти, когато си казвал „още малко“, всички пъти, когато си бил инат, явно са си стрували.“
Всички пъти, когато си казвал „още малко“, всички пъти, когато си бил инат, явно са си стрували.Кирил Илиев
Рами става световен шампион за трети път и успява да защити титлата, която печели през 2019 г.
„Емоциите всеки път са необясними“, казва той. „Няма лесен път към подобни успехи. Човек трябва да вярва в собствените си възможности, да има мечти и да преследва целите си целогодишно.“
Освен с таекуондо, Кирил се занимава активно и с кикбокс, където има две европейски титли и два сребърни медала от световни първенства.
„Реших да се занимавам и с двата спорта, защото ми доставя удоволствие, обичам да печеля и да се развивам“, казва той.
Чувството, че не си оценен
Според Кирил и Рами в България таекуондото е недооценяван спорт. Двамата практикуват стила таекуондо, който произлиза от Северна Корея и не е олимпийски спорт - за разлика от този, който идва от Южна Корея.
За 22 години като таекуондист никога не съм посещавал Министерството на спорта.Рами Шау
„Проблемът идва от дискриминацията на определени видове спорт“, казва Рами. „Олимпийските спортове стигат до камерите, вестниците и медиите. От другата страна сме ние, неолимпийските спортисти. Когато се връщаме от състезание, ни посрещат само близките ни хора. За 22 години като таекуондист никога не съм посещавал Министерството на спорта.“
„Няма значение дали си станал трети на европейско, или първи на световно - когато си в олимпийски спорт, ще те отразят“, добавя Кирил. „При нас може да станеш световен шампион и никой да не забележи, защото не е олимпийски спорт.“
Освен липсата на медийно внимание, таекуондистите получават и по-малки премии в сравнение с други спортове.
„Никой от нас не може да си представи да живее само от спорт, защото е невъзможно. Не можеш да постигнеш такова нещо, колкото и да си добър и успешен“, казва Кирил.
Тази ситуация обаче не спира двамата спортисти да се развиват. Мотивацията им не са парите или чуждото признание, а личното удовлетворение и тръпката, която изпитват, когато се качат на почетната стълбичка.
Именно там Кирил и Рами се убеждават, че спортът е най-добрият посланик на една страна и е важно всеки успех да се оценява. Защото до световните върхове се стига само с упоритост, самоконтрол и непоколебим дух, каквито са принципите на таекуондото.
