Единствената законна цел на мярката за неотклонение по наказателни дела е да осигури присъствието на обвиняемия, така че делото срещу него да не бъде затруднявано или забавяно. Когато обвиняемият е с чисто съдебно минало, установен адрес, добри характеристични данни, уседнал начин на живот и не се е укривал, обичайната съдебна практика предполага той да не бъде арестуван.
В случаите на бившия зам.-кмет на София Никола Барбутов и кмета на Варна Благомир Коцев от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) обичайната съдебна практика не сработи. През юли двамата бяха задържани, въпреки че съдът така и не посочи конкретни данни, които да обосновават опасност от укриване или извършване на престъпление, ако са на свобода.
Сега обичайната съдебна практика отново не сработва. По закон всеки обвиняем има право да поиска промяна на мярката му за неотклонение и искането му трябва да бъде разгледано незабавно от съда. За да се случи това, прокуратурата трябва внесе делото в съда, а ако делото е предоставено на друг разследващ орган, то трябва да бъде изискано веднага.
Барбутов и Коцев искат да излязат от ареста, но молбите им дори не могат да стигнат до съда. Дни наред. Причината е, че прокуратурата не внася в съда делата им, за да може той да насрочи заседания. Обяснението на прокуратурата е, че делата им се намират в Комисията по противодействие на корупцията (КПК), която ги разследва.
Законът казва, че указанията на прокуратурата са задължителни за всички разследващи органи. Тоест, ако тя поиска, би могла да изиска веднага делата. Но тя изглежда не иска. Затова възниква въпросът - прокуратурата ли командва антикорупционната комисия, или обратното?
Свободна Европа отправи въпроси по темата до пресцентровете на държавното обвинение и антикорупционната комисия, но те не отговориха.
Адвокат Ина Лулчева, която защитава Барбутов и Коцев, по-рано тази седмица изпрати сигнал до временните ръководители на Софийската градска прокуратура (СГП) и КПК - Емилия Русинова и Антон Славчев, но също не е получила отговори, каза тя пред Свободна Европа.
"Това е произвол"
Задължението на прокуратурата да придвижва към съда молбите на обвиняеми за промени на мерките им за неотклонение произтича от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Член 65, алинея 1 предвижда, че "обвиняемият или неговият защитник може по всяко време на досъдебното производство да поиска изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража". А в алинея 2 се посочва, че "искането на обвиняемия или неговия защитник се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото на съда".
Член 197 от НПК пък регламентира, че "писмените указания на прокурора до разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражение".
На този фон адвокат Лулчева е получила обяснение от деловодството на СГП, че исканията на клиентите ѝ не са внесени в съда, тъй като делата им не са върнати от КПК. Защо - не е ясно.
"Това е произвол. Когато някой закъснява за работа, могат да го уволнят. Когато прокуратурата не спазва срокове, които са императивни, не се случва нищо", коментира Лулчева пред Свободна Европа.
Молбата за излизане от ареста на Барбутов е подадена към прокуратурата на 25 август, а тази на Коцев - на 29 август.
Случаят на Петър Рафаилов, който е обвиняем с Барбутов, е дори по-странен. Той е поискал да излезе на свобода още на 15 август. Тоест, спрямо него прокуратурата нарушава НПК вече близо три седмици.
"Указанията на прокуратурата са задължителни за всички разследващи органи и ако КПК не изпраща делото, прокуратурата може да иска санкциониране, а най-малкото, което може да направи, е да отиде да си го вземе", коментира още Лулчева и добави: "Когато имаш задължение по закон, не можеш да се оправдаваш с неправомерно бездействие на друг орган, особено когато ти е подчинен."
Тя е адвокат от 1986 г., но по думите ѝ "чак толкова нахално" незачитане на закона от прокуратурата във връзка с мярка за неотклонение досега не е срещала.
"КПК командва"
Разследването, по което Благомир Коцев е обвиняем за организирана престъпна група и искане на подкуп, заедно с общинските съветници Йордан Кателиев и Николай Стефанов, се води от КПК вече около 10 месеца.
Въпреки че то се занимава с предполагаеми престъпления, извършени на територията на Варна, антикорупционната комисия решава да го докладва на прокуратурата в София. Причината е, че в първоначалния разпит на основната свидетелка на обвинението - Пламенка Димитрова, е споменато името на депутата от ПП-ДБ Асен Василев като евентуално запознат, че на нея ѝ е поискан подкуп, за да спечели обществена поръчка.
Делата срещу лица с имунитет, каквито са народните представители, са от компетентността на Софийската градска прокуратура, но в случая няма повдигнато обвинение на депутат. Затова спорът за подсъдността беше основен проблем при разглеждането на мярката на Коцев през юли.
Ако двете съдебни инстанции, които го оставиха в ареста, бяха приели, че подсъдността е във Варна, тя трябваше да прекратят производството по мярката на кмета и да го освободят. Но и Софийският градски съд (СГС), и Софийският апелативен съд (САС) приеха, че не могат да се месят на прокуратурата къде да води разследването, защото тя е компетентна сама да прецени.
"Това, което се натрапва като впечатление, е, че изглежда, че КПК командва в правосъдието. От една страна делото Барбутов не се внася в съда, защото КПК не го дава и прокуратурата не прави нищо. А по делото на Коцев, понеже на един инспектор му е хрумнало да каже, че има замесен депутат, какъвто по делото няма, прокуратурата и съдът се подчиняват на това хрумване и така се определя подсъдността в София", коментира още Лулчева пред Свободна Европа.
Въпросът къде е подсъдността изобщо не е безспорен. Съдия Николай Младенов от СГС например през януари тази година отхвърля искане на разследващите да одобри претърсвания по същото дело. Тогава той посочва, че преди да е установен замесеният депутат, делото не може да се разглежда в София.
"Преди да се установят тези данни, подсъдността си остава същата съобразно общите правила, валидни за всички други наказателно отговорни лица", пише съдия Младенов, цитиран от "Капитал".
"Инспектор от КПК образува в условията на неотложност и цитира думи на Пламенка, че има замесен депутат. Нито прокуратурата, нито съдът проверяват това твърдение. КПК командва, тя е в основата на правосъдието", добави Лулчева.
Обвинението за поискан подкуп по делото срещу кмета на Варна се базира основно на показанията именно на тази свидетелка, която е собственичка на фирма за обществено хранене. Тя редовно е печелила обществени поръчки при управлението на ГЕРБ в морския град, но през 2024 г. нейна оферта е отхвърлена. Следва жалба, която е отхвърлена от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Върховния административен съд (ВАС).
Димитрова подава и сигнал за корупция срещу Коцев, по който през ноември 2024 г. е образувано досъдебно производство. КПК пристъпва към видими действия по него повече от 8 месеца по-късно.
Барбутов беше арестуван през юни и обвинен в корупция, а съдът го задържа за постоянно. Междувременно в медиите се появи таен запис, в който той подробно обяснява схема за системно отклоняване на средства от обществени поръчки. По случая обаче досега не са представени доказателства нито за взет подкуп, нито за проведена нагласена обществена поръчка.
Форум