Задържането под стража е най-тежката мярка за неотклонение. По закон тя се използва само когато срещу обвиняемия има достатъчно уличаващи доказателства и съществува реална опасност той да извърши престъпление или да се укрие, ако не е в ареста.
Докато действаха специализираните съд и прокуратура, тези правила често се заобикаляха. За достатъчно доказателства за задържането на обвиняеми бяха приемани показания на свидетели, които преразказват чужди думи, без те самите да са очевидци. А опасност от укриване или престъпления беше декларативно посочвана, без доводи.
Специализираното правосъдие не съществува повече от три години, но днес все по-често се появяват съмнения, че порочните практики, заради които беше закрито, се проявяват в други съдилища. Особено в Софийския градски съд (СГС), който единствен разглежда дела срещу хора с имунитет - магистрати и депутати.
Последният случай, който напомни за времето на спецправосъдието, беше заседанието на СГС по мерките за неотклонение на кмета на Варна Благомир Коцев, общинските съветници Йордан Кателиев и Николай Стефанов и бизнесмена Ивайло Маринов.
Разследващите твърдят, че четиримата са заподозрени в корупция, а опозицията отвръща, че става въпрос за "политическа атака". Коцев е вторият висш представител на опозиционната коалиция ПП-ДБ в местната власт, който се озова в ареста. Първият е зам.-кметът на София Никола Барбутов.
И в двата случая има съмнения, че антикорупционната комисия и прокуратурата действат по политически мотиви и показно, а съдът безкритично одобрява исканията им за арести.
За разлика от Барбутов обаче, при Коцев се оформи впечатлението, че съдът дотолкова е решен да удовлетвори обвинението, че е склонен дори да се произнесе по казус, който не може да разглежда. С други думи - съдът не е безпристрастен арбитър, а играе заедно с едната страна в процеса, дори на цената на това да наруши закона. Точно както правеше спецсъдът.
Показно задържане без заповед
Кметът Коцев и другите трима обвиняеми бяха задържани на 8 юли. Това стана по време на акция на Комисията за предотвратяване на корупцията (КПК) в Община Варна, в рамките на която първо бяха претърсени служебните кабинети, а след това и домовете на задържаните.
Макар че официалната заповед за задържане на Коцев беше издадена чак в 23.30 часа на 8 юли, на практика той беше поставен под полицейска охрана и възможността му да комуникира с външния свят беше ограничена още около 15.00 часа на същия ден.
Според съдебната практика тези обстоятелства означават, че реално Коцев е задържан още следобед във вторник, независимо че тогава не е имало издадена заповед. Затова адвокатът му Милен Ралчев атакува законността на първоначалния му арест пред съда.
Междувременно съпругата на кмета Камелия Коцева написа във Фейсбук, че разследващите показно са обискирали апартамента пред двете им деца – едното на 2 години, а другото на 2 месеца. По думите ѝ разследващите са я посъветвали да не се обажда на адвокат.
Изнесената от Коцева информация провокира критики от Българския хелзинкски комитет (БХК). Според правозащитниците с тези действия КПК е допуснала поне няколко нарушения на човешките права:
- нарушение на неприкосновеността на личния и семеен живот при присъствие на малки деца;
- ограничаване на правото на защита;
- липса на хуманно отношение при провеждането на действията по разследването, включително по отношение на бебе на кърмаческа възраст;
- показност и непропорционално използване на ресурс от страна на държавните органи, които трябва да действат с уважение към личното достойнство и презумпцията за невинност.
Докато съществуваше, специализираната прокуратура често даваше поводи за същите критики, а нейни акции ставаха причина за присъди срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Нагласяване на подсъдност
Ден след показната акция на КПК стана ясно, че Коцев и другите трима задържани са обвинени, че са участвали в организирана престъпна група, като са поискали подкуп от свидетелката Пламенка Димитрова, собственичка на фирма за обществено хранене.
Същата фирма многократно е печелила обществени поръчки, докато Варна е управлявана от ГЕРБ, но сега не печели.
След закриването на специализираното правосъдие делата срещу организирани престъпни групи се разглеждат от съответните окръжни съдилища в зависимост къде е извършено предполагаемото престъпление.
В случая компетентен би следвало да е Окръжният съд във Варна, но целият сюжет се мести в София - разследването срещу Коцев се води от Софийската градска прокуратура (СГП), а мерките за неотклонение бяха разгледани от СГС.
Защо се случва това стана ясно часове преди съдебното заседание на 11 юли. Тогава СГП внезапно добави към досегашните обвинения по делото обстоятелството, че в евентуалната престъпна група е участвал и депутат. Неговото име обаче не беше споменато в постановлението за привличане към наказателна отговорност на задържаните.
Това развитие на случая е проблематично по няколко причини:
- прокуратурата не може да разследва действащ депутат, ако имунитетът му преди това не бъде свален;
- ако прокуратурата има доказателства за престъпна дейност на депутат, не е ясно защо не е поискала неговия имунитет;
- ако прокуратурата няма достатъчно уличаващи доказателства срещу депутат, няма причина да го споменава в обвинението си.
Адвокатката на Коцев Ина Лулчева определи ситуацията като "подигравка с обвиняемите, с правосъдието, с всичко" и добави, че споменаването на неизвестен депутат от прокуратурата, без да му е свален преди това имунитетът, е нарушение и на Конституцията.
Наказателната неприкосновеност на народните представители не позволява срещу тях да бъдат извършвани действия по разследването, докато имат имунитет.
В скорошната практика на СГС обаче има такъв прецедент. Преди месеци този съд разреши подслушване на депутат, чийто имунитет не беше свален - Джейхан Ибрямов от фракцията на Ахмед Доган в ДПС. Впоследствие разрешилият подслушването съдия Руси Алексиев беше избран за председател на Софийския градски съд.
От пледоарията и изявленията пред медиите на адвокат Лулчева стана ясно, че единствената цел на споменаването на неизвестен депутат по делото срещу Коцев е то да се разглежда в София, а не във Варна.
В съдебната зала се разбра още, че въпросният народен представител всъщност е известен на държавното обвинение. По време на обвинителната си пледоария СГП уточни, че става въпрос за лидера на "Продължаваме промяната" Асен Василев.
По този повод защитата на Коцев цитира показанията на основната свидетелка Димитрова, в които се казва, че тя е "останала с впечатлението", че поисканият от нея подкуп е трябвало да стигне именно до Василев. Други доказателства в тази посока не бяха цитирани по време на разглеждането на мерките на задържаните.
На настоятелни журналистически въпроси защо депутатът е добавен непосредствено преди заседанието на СГС наблюдаващият прокурор Ахмед Кокоев отговори: "Защото процедурата го налагаше".
Използването на предположения и преразказ на чужди твърдения от свидетели беше честа практика на спецпрокуратурата, която спецсъдът допускаше безкритично. Именно с такива показания, нерядко от едни и същи свидетели, бяха обосновавани продължителни задържания на обвиняеми.
Избор на конкретни съдии
Вероятно непредубеденият читател би си задал въпроса - защо прокуратурата се занимава с това в последния момент да променя обвинения и да добавя депутат, за когото очевидно няма достатъчно уличаващи доказателства? Защо е толкова важно делото да се гледа в София, а не във Варна?
Бившият прокурор от СГП и настоящ адвокат от екипа на Антикорупционния фонд Андрей Янкулов предполага, че може да става въпрос за предпочитане на конкретни съдебни състави.
Публична тайна сред адвокатските среди е, че прокуратурата и службите понякога избират кога да проведат акция по задържане на заподозрян в зависимост от това на кой дежурен съдия ще попадне след това искането им за постоянен арест.
За подобен подход говори обстоятелството, че антикорупционната комисия е получила от Софийския градски съд предварително одобрение за претърсвания по делото срещу Коцев още на 2 юли. Но акцията беше предприета 6 дни по-късно.
"Може да се направи предположение защо разрешенията за претърсванията по делото на варненския кмет са дадени в деня Х, а "реализацията" се прави в деня Х+7 - да кажем, заради дежурните съдии през едната и другата седмица", написа Янкулов в профила си във Фейсбук.
Според него същите сметки се правят и за това на кой дежурен състав на Софийския апелативен съд (САС) ще се падне дадена мярка за неотклонение на втора инстанция.
"Още по времето на разглеждане на първоинстанционната мярка се знае кога ще се гледа и втората, и кои са дежурните и горе, така че "реализацията" може да се постави в правилния коловоз от самото ѝ начало", смята Янакулов.
Казано с други думи, разследващите знаят кои точно съдии биха разглеждали исканията за постоянен арест на обвиняемите на първа и втора инстанция, когато подбират датата, на която да предприемат дадена акция.
В потвърждение на тази теза Софийската градска прокуратура внесе в Софийския градски съд искането си за ареста на столичния зам.-кмет Барбутов на второто денонощие от неговото задържане. По принцип това трябва да се случи преди изтичането на 72-часовото прокурорско постановление за задържане.
Обикновено прокуратурата внася мерките около настъпването на 72-рия час, но в случая с Барбутов това се случи много по-рано. Така мярката се падна на съдия Вилислава Ангелова - бивш спецсъдия, която публично се противопоставяше на закриването на спецправосъдието през 2022 г.
Съдия Ангелова задържа Барбутов, без да даде конкретни доводи защо той би могъл да извърши престъпление, ако излезе на свобода. Вместо това тя посочи в определението си, че е "налице щета за българското общество и за България, което обуславя както завишената обществена опасност на деянията, така и на извършителите".
Въпреки че тези мотиви издават предубеденост на съдията за вината на обвиняемия, те не бяха разкритикувани от втората инстанция, която също задържа Барбутов.
По подобен начин се разви и заседанието по мярката на Коцев. Съдия Стоян Михов не прояви критичност по отношение на действията на прокуратурата и прие, че споменаването на неизвестния депутат е достатъчно, за да се гледа мярката в СГС.
Накрая той декларативно посочи наличие на опасност варненският кмет да извърши престъпление, ако е на свобода. Съдия Михов обаче не уточни на какви данни основава това твърдение, при положение че Коцев е с чисто съдебно минало.
Възможността разследващите да знаят на кой съдия ще попадне делото е ключова, защото не всички съдии в СГС биха постъпили по същия начин. Съдия Николай Младенов например през януари отхвърля искане на разследващите да одобри претърсвания по същото дело. Тогава той посочва, че преди да е установен замесеният депутат, делото не може да се разглежда в София.
"Преди да се установят тези данни, подсъдността си остава същата съобразно общите правила, валидни за всички други наказателно отговорни лица", пише съдия Младенов, цитиран от "Капитал".
Ако съдия Михов беше постъпил по същия начин, в петък Коцев и другите трима задържани трябваше да бъдат освободени, а делото - изпратено по компетентност на Варненската окръжна прокуратура.
Форум