Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Керван за гарвани". Емине Садкъ, която пише, за да победи безвремието


Емине Садкъ
Емине Садкъ

Играта с думите ѝ помага да уталожи тъгата. Както своята, така и тази на цялото общество. Независимо дали организира фестивали, посещава училища или пише следващата си книга, Емине Садкъ прави всичко с любов към човека. Тя е Човек на деня на Свободна Европа.

Една пролет майка ѝ ѝ казва, че птицата, която пее на прозореца, се казва Чичо Пей. Оттам започва нейната игра с думите.

Първите ѝ опити в литературата са от кръжок за деца в родния ѝ град Исперих. Когато умира кучето ѝ Фокси, тя пише за загубата си. Така разбира, че писането помага да „уталожиш тъгата“.

Тогава Емине Садкъ е на 7-8. Двайсетина години по-късно тя е превърнала играта на думи в едно от призванията си. Дебютният ѝ роман „Керван за гарвани“ излезе през 2021 г. и вече има трето издание.

Книгата привлече много внимание със стила на разказване на Емине, хумора и мъдрото ѝ говорене за проблемите на българското общество.

Емине е родена през 1996 г. и е израснала в Лудогорието (Делиормана). Казва, че се чувства като „човек, който си е на мястото“, въпреки че живее на много различни места - София, Амстердам и село Гарван, където преди няколко години си купува къща.

На 15 май в Русе има премиера на новото издание на „Керван за гарвани“ (издателство ICU). На 16 май Емине ще гостува и в Младежкия театър „Николай Бинев“ в София, за да представи книгата.

В нея е разказано безвремието в „периферията“ на България и опитът на един човек да намери нещо повече от това. Има и плоча на „Пинк Флойд“ за 50 стотинки, парфюм с миризмата на БДЖ, село на име Ало-ало и още много любопитни неща.

Да мъкнеш камъни, а да излезе книга

През 2019 г. Емине печели голямата награда на националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“ в Шумен и получава възможността да издаде дебютната си книга. По това време е студентка в специалност „Връзки с обществеността“ във Великотърновския университет.

„Бях на онези 22-23 години, които са страшно бурни и човек постоянно се променя. И освен че няма време за сериозни задачи, не ги и намира за нужни“, разказва Емине.

Работата по книгата не ѝ върви, а когато идва пандемията от коронавирус, писателката е на ръба да се откаже. Тогава си купува къща в село Гарван. „Отидох там да мъкна камъни и да си подреждам живота“, казва тя.

Емине Садкъ
Емине Садкъ

Един ден съсед от селото отива при нея и я пита какво прави. Тя отговаря, че пише книга, защото иска да се отърве от присъствието му. Съседът обаче продължава с въпросите и пита за какво е книгата.

„За един човек - такъв като теб, който никога не е излизал от собственото си село“, отговаря му Емине. Тогава в главата ѝ се „отключва“ цялата история от бъдещия роман.

Безвремието на Лудогорието

Книгата започва с думите: „Мъж пътувал 46 години във времето, но никой не знае дали напред, или назад, защото живеел в Делиормана“.

Главният герой е учителят по география Николай Тодоров. Той се чувства неразбран в града, в който живее - ядосва го фактът, че мястото е заседнало във времето и не се развива.

Тодоров решава да напусне града, а историята проследява пътуването му. През героите, които той среща по пътя, Емине представя много социални проблеми. Говори за хазарт, престъпност, домашно насилие, за травмите от близкото минало.

Един от персонажите е с прякор Барона и живее в село, станало известно като Ало-ало. Причината - Барона е забогатял чрез телефонни измами за милиони евро и с парите си на практика управлява селото.

Емине разказва такива истории, защото са ѝ най-близки. Много от героите ѝ са базирани на хора от Исперих и околността.

„Оттам идват познанията и наблюденията ми, защото много мисля върху човека като цяло. И понеже имам най-много мисли и записки върху хората, които са тук, мога най-добре да говоря за тях“, казва тя.

Травматичното минало

Темата за т.нар. „възродителен процес“ също е в книгата на Емине. Става дума за насилственото преименуване и прогонване на стотици хиляди турци от България, организирано от комунистическия режим между 1984 и 1989 г.

Емине е етническа туркиня и семейството ѝ е засегнато от тези събития. Родителите ѝ обаче дълго време не са ѝ разказвали какво се е случило. Тя започва да разбира за историята през стари вещи, които намира - бележник на баща ѝ, в който той е зачеркнал промененото си име - Росен, и е написал истинското си - Рейхан.

„Осъзнах, че цялата историческа драма и несправедливост се е случила толкова скоро. Беше смразяващо, защото това можеше да бъда и аз“, разказва Емине.

За нея стават много важни „малките истории на съпротивата“ като тази на баща ѝ. Затова Емине включва такава в „Керван за гарвани“.

Бащата на главния герой е учител по време на „възродителния процес“. Когато сменят имената на турските му ученици, той отказва да използва новите им български имена. Вместо това им предлага да си измислят прякори и така запазва достойнството им.

На 16 май третото издание на „Керван за гарвани“ ще бъде представено в София.
На 16 май третото издание на „Керван за гарвани“ ще бъде представено в София.

Емине няма точна рецепта как това минало да не се повтаря, но смята, че трябва поне да започнем да се опитваме да го преработим. „Не е грешно да се провалим, но е грешно да не говорим за това“, казва тя.

Достъпът до култура

Емине казва, че българското общество никога не е било разделено толкова, колкото сега. На същото мнение е и героят ѝ Тодоров. В романа, по време на протест на Орлов мост, той казва:

„Сякаш живеем в паралелни държави. (...) Двайсет и първи век е дошъл само за няколко града в България - лигавници, галерии, изкуства, протести. В другите кътчета на страната времето е спряло я преди Освобождението, я преди Демокрацията.“

Темата за равния достъп до култура и образование е лична кауза на Емине. Писателката често посещава училища и прекарва много време в разговори с учениците. За нея е важно те да видят „един човек, който е от техния град, а сега прави това, което иска“.

„Това е пример, който е отсъствал от моя живот. За мен писателите винаги са стояли в учебниците и никога не съм си представяла, че мога да говоря с тях“, добавя писателката.

Емине по времена фестивала „В шепите на Демир Баба“, който организира край Исперих.
Емине по времена фестивала „В шепите на Демир Баба“, който организира край Исперих.

През годините Емине е участвала като доброволец по фестивали в България, Чехия и Полша. Организирала е много събития, които използват за сцена културното наследство на България. Такъв пример е фестивалът за съвременно изкуство „В шепите на Демир Баба“ в археологическия резерват „Сборяново“ край Исперих.

Емине е и сред организаторите на конкурса за поезия, разкази, рисунки и снимки „Разкажи ми Лудогорието“.

Сега помага за маркетинга на музикалната група Jaya the Cat и обикаля с нея по турнета в различни страни.

Натам ще продължи „керванът“ на Емине и след гостуването ѝ в София тази седмица. Предстои ѝ пътуване обратно към Нидерландия, където ще обикаля с групата, а през лятото ще кара колело по маршрута „Дунав Ултра“.

Подготвя и нова книга. Но какво точно ще се случва в нея - Емине тепърва ще търси отговора на този въпрос.

  • 16x9 Image

    Катерина Василева

    Катерина Василева е журналистка в Свободна Европа от 2023 година. В момента изучава "Политология" в СУ "Св. Климент Охридски". Интересува се от социални и политически теми, култура, медийна грамотност и права на жените.

Форум

XS
SM
MD
LG