След 18 години кметът на София за пръв път няма да бъде от ГЕРБ. Такава изглежда ситуацията по данни от паралелното преброяване и 18% преброени протоколи от ЦИК, според които кандидатът на партията за столицата Антон Хекимян остава трети след Васил Терзиев и Ваня Григорова.
Въпреки загубата в София партията на Бойко Борисов продължава да бъде водеща политическа сила в множество общини и излъчи кметове и мнозинства в общински съвети още след първия тур.
Освен загубата в София на ГЕРБ и подкрепяните от нея кандидати ще се наложи да се борят на балотаж в редица големи градове като Пловдив, Варна, Русе, Благоевград и други.
Предварителните резултати подсказват, че подобно на парламента и в местната власт на много места ще се наложи управление в сложни коалиции.
Резултатите от първия тур на местните избори до голяма степен показаха и че позициите и баланса на силите между основните политически играчи остават подобни на тези, които бяха излъчени на последните парламентарни избори през април.
Скандалът, свързан с отмяната на машинното гласуване от страна ЦИК, на места доведе до хаос. Така например в село в община Мездра бюлетините свършиха и се стигна до това, че от комисията решиха на хората в селото да бъде разрешено сами да си напечатат бюлетини на обикновена хартия.
В крайна сметка, според данните до момента, избирателната активност почти навсякъде е по-ниска в сравнение с предишния местен вот през 2019 г. Най-важно последствие от решението на ЦИК ще бъде броят на недействителните бюлетини.
Терзиев срещу Григорова в София. ПП-ДБ, СС с най-много общински съветници в столицата
При преброени 65% от протоколите кандидатът на „Продължаваме промяната – Демократична България“ и „Спаси София“ (ПП-ДБ-СС) Васил Терзиев води с 31,5% от гласовете след първия тур в столицата. Резултатът му надхвърли прогнозите на социологическите агенции, които му отреждаха по-слаб резултат.
На балотажа на 5 ноември най-вероятният му противник ще бъде подкрепената от БСП и „Левицата“ Ваня Григорова. Тя събра 21,8% от гласовете, с което оставя зад себе си избраника на Борисов - Антон Хекимян. Бившият водещ на бТВ е големият губещ, защото според временните резултати той няма да се добере даже до втория тур, след като събира едва 17,9% подкрепа. Далеч зад челната тройка останаха кандидатът на „Възражане“ Деян Николов с 7,7% и издигнатият от коалицията „Синя София“ Вили Лилков с 5,6%.
В Столичния общински съвет, без който не може да бъде взето нито едно решение за бъдещето на града, най-много представители ще има ПП-ДБ-СС, след като листата им получава 34% от гласовете. Все още не е ясно колко точно ще бъдат общинските съветници на коалицията, но е сигурно, че тя няма да има мнозинство и ще трябва да търси подкрепа от останалите формации.
На второ място остана листата на ГЕРБ, която получи 20% подкрепа, а въпреки добрия резултат на Ваня Григорова общинските съветници на БСП получиха едва 14% от гласовете. След тях с 11,1% остана „Възраждане“.
Балотажи в Пловдив, Варна, Русе, Благоевград
В някои от най-големите градове интригата след първи тур е голяма, а основният сблъсък отново е между представители на ГЕРБ и ПП-ДБ.
В Пловдив при преброени 100 % от протоколите кандидатът на ГЕРБ Костадин Димитров води след първи тур 33,7% от гласовете. На балотажа след седмица негов противник ще бъде Ивайло Старибратов от ПП-ДБ, който получава 17,9% и остави на трето място Славчо Атанасов от „Съединени за Пловдив“ с 13,4%.
В общинския съвет ГЕРБ печели 23%. Резултатът е с 7% по-слаб от този, който коалицията получи през 2019 г. Втора сила са ПП-ДБ с 18% от гласовете, а трети са „Съединени за Пловдив“ с 13,4 %.
От 2011 до 2023 г. градът се управляваше от кметове на ГЕРБ, а между 2007 и 2011 г. градоначалник беше Славчо Атанасов.
След първи тур най-заплетена изглежда ситуацията във Варна. Там на при 99,7% преброени протоколи на балотаж отива Иван Портних от ГЕРБ. Той е кмет на града от 2013 г., а сега получава 26,5% от гласовете. Негов опонент ще бъде Благомир Коцев от ПП-ДБ, който събира 21,5% подкрепа . Въпреки традиционно високите резултати за „Възраждане“ в града нейният кандидат Коста Стоянов остана трети с 18,7% от гласовете.
С много близки резултати са и двамата души, които ще спорят за кметския стол в Благоевград. Там след първи тур при преброени 100% от протоколите води подкрепяният от ГЕРБ Илко Стоянов, който събира 27% от гласовете. Негов опонент ще бъде Методи Байкушев от ПП-ДБ, който получи 21,7%.
Балотажи между кандидати на ГЕРБ и ПП-ДБ ще има още във Велико Търново и Пазарджик.
В Русе при преброени 100 % от протоколите водач след първия тур е кандидатът на БСП и досегашен кмет на града Пенчо Милков. Той събира 37 % подкрепа. Негов противник ще бъде Иван Иванов от ГЕРБ, който получи 15,2%.
В общинския съвет БСП става най-голяма политическа сила с 23 % и измества от челото ГЕРБ, които събират 17,1% или с близо 10 пункта по-малко в сравнение с 2019 г.
Сблъсък на втори тур между кандидати на БСП и ГЕРБ ще има още в Шумен.
ГЕРБ запазва крепостите Бургас, Стара Загора, Враца и прибавя Перник
Освен че изпраща свои кандидати на балотаж в повечето големи градове и е първа политическа сила в общинските съвети, ГЕРБ запази кметски места и мнозинства в общини, в които години наред управлява.
В Бургас при преброени 100% от протоколите кметът от 2007 г. насам Димитър Николов печели изборите на първи тур с 60,4% от гласовете. Далеч след него остана вторият Константин Бачийски от ПП-ДБ. Тук листата за общински съветници на ГЕРБ получава 35,8% от гласовете, което е с няколко процента по-слаб резултат спрямо 2019 г. Втори и трети са „Възраждане“ и ПП-ДБ с по около 7%.
В Стара Загора за четвърти пореден мандат е избран Живко Тодоров от ГЕРБ. При преброени 91,2% от протоколите той получава 55,6% от гласовете. През този мандат обаче управлението му изглежда ще бъде по-сложно, защото за общинския съвет партията му събра 25,2% подкрепа спрямо 38,6% през 2019 г.
Във Враца при преброени 98,8% досегашният кмет Калин Каменов печели трети мандат с 66,9%.
В Търговище при преброени 100% от протоколите изборите печели досегашният кмет от ГЕРБ Дарин Димитров, който събира69% от гласовете.
На първи тур печели и подкрепяният от ГЕРБ, но издигнат от местна коалиция досегашен кмет на Перник Станислав Владимиров. При преброени 60,3% от протоколите той получава 81,2% от гласовете.
Колко ще са невалидните бюлетини при липсата на машини
Както стана ясно още след решението на ЦИК да отмени машинното гласуване за изборите, основен въпрос след вота ще бъде какъв ще бъде броят на невалидните бюлетини и колко голямо значение ще окажат сбърканите протоколи.
Това ще стане ясно при публикуването на окончателните резултати.
Наличието на машини на последните няколко парламентарни избора доведе до драстично намаляване на невалидните бюлетини спрямо предишни гласувания, които се провеждаха само с хартия. На предишния местен вот през 2019 г. над 660 хил. бюлетини бяха обявени за невалидни при общо гласували малко над 3 млн. т.е. около 20% от подадените бюлетини бяха премахнати. За сравнение след масовата поява на машините през април 2021 г. броят на невалидните бюлетини беше 86 хил., но тогава се гласуваше и на хартия. В следващите два вота, когато гласуването в секции с над 300 души беше само с машини, невалидните бюлетини почти изчезнаха. През ноември 2021 г. те бяха 11 хил., а през октомври 2022 г. – едва 9 хил.
Последваха обаче промени в Избирателния кодекс и връщането на хартията като опция за гласуване и през април 2023 г. недействителни бяха над 44 хил. бюлетини.
В неделя вечер стана ясно, че е възможно да има и друг проблем – много сбъркани протоколи. За това предупреди управителката на социологическата агенция Боряна Димитрова.
По думите ѝ проверка на поискани книжа е показала, че например, вместо номера на партии, се вписват номерата на преференции.
Може ли резултатът от местния вот да сложи край на правителството?
Скандалът с решението на ЦИК за отмяна на машинния вот доведе до най-сериозното изостряне на отношенията между партиите, които подкрепят правителството – ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. Сред основните двигатели на отмяната на машинния вот се оказаха ГЕРБ и ДПС, които часове преди решението на ЦИК поискаха гласуване само на хартия, отправиха остри предупреждения и нападнаха правителството и партньорите си от ПП-ДБ. Впоследствие техните представители в комисията единодушно подкрепиха гласуването само на хартия.
Досега ПП-ДБ не даде категоричен отговор дали атаките от подкрепящите ги в парламента сили ще доведат до края на кабинета на Николай Денков. От думите им стана ясно, че те предпочита да изчакат приключването на изборите и развръзката от тях преди да предприемат действия.
Самият Денков определи цялата ситуация като „активно мероприятие“ и предупреди, че ако „напрежението между партньорите продължи, няма смисъл от кабинет“.
Резултатите след първия тур на местните избори обаче по-скоро показват, че нов парламентарен вот няма да промени значително разпределението на силите в парламента. Въпреки че управляват заедно нито ГЕРБ, нито ПП-ДБ губят значително от позициите си спрямо изборите през април 2023 г. Очакването че доверието към ПП-ДБ ще се срине заради управлението с ГЕРБ и ДПС засега не се оправдава.
Стабилни остават и позициите на БСП и „Възраждане“, които са замесени в по-малко битки за кметски позиции, но имат представителство в общинските съвети в почти цялата България.
Най-застрашена от това да се окаже извън парламента при нови избори изглежда "Има такъв народ".
Форум