Връзки за достъпност

Извънредни новини

Писател, държавник или военнопрестъпник беше Хенри Кисинджър?


Колаж на Стефан Попов и Хенрди Кисинджър
Колаж на Стефан Попов и Хенрди Кисинджър

Хенри Кисинджър почина на 29 ноември 2023 година на 100 години. Статиите по повод смъртта му варираха от религиозно поклонение пред чудотворец до буря от ругатни.

Списание Rolling Stone, което има амбициозна секция за политика, изписа заглавието „Хенри Кисинджър, обичан от властта военнопрестъпник, най-сетне умря“. И добавя, че архитектът на външната политика на Никсън се нарежда за вечни времена до най-зловещите масови убийци в историята. И в срам ще потънат онези, които все още го почитат.

По подобен начин ме посрещнаха 1990 година моите колеги-докторанти в Ню Йорк. Като казах къде временно живея в Източен Манхатън се смяха, че съсед ми е известен военнопрестъпник. Така гледаше на него либералното The New School for Social Research, изградено от евреи-емигранти от нацистка Германия, сред които Хана Аренд, Ерих Фром, Лео Строс, Ханс Моргентау и много други. Такъв емигрант-евреин е и Кисинджър.

Различните лица на Кисинджър

Хенри Кисинджър има няколко лица, публични роли и професионални кариери. В дълбочина се разпознава принадлежността им към една персона.

Кисинджър е автор на великолепни книги, около петнайсет значителни монографии.

Кисинджър е автор на великолепни книги, около петнайсет значителни монографии. Някои от тях, като "Дипломацията" (1994), "За Китай" (2011), "Световен ред" (2014) са задължителни за всяка учебна програма по международни отношения. Аз лично бих отделил две по-ранни книги, които не са преведени на български и е добре да бъдат издадени: "Ядрени оръжия и външна политика" (1957) и базираната на дисертацията му в Харвард "Възстановен свят:Метерних, Каслрей и проблемите на мира, 1812-1822" (1957).

Едната показва как Кисинджър се включва в драматичния дебат за екзистенциалните рискове на ядреното противопоставяне. Другата дава представа какъв точно теоретик е Кисинджър, в каква тематична област ще се развива десетилетия напред.

Като писател Кисинджър е голям талант и при други обстоятелства, подобно на Чърчил, можеше да получи Нобелова награда за литература.

Реализмът на Кисинджър

В тези и други трудове Кисинджър е историк, а не теоретик. Тук масово се прави грешка с причисляването му към т.нар. реализъм в теория на международните отношения. Но Кисинджър е реалист в един интуитивен смисъл на думата, според който реалистът преценява какво е реалистично в практиката по водене на външна политика. Това няма нищо общо с традицията на реализма, която води началото си от Хобс, в 20 век се свързва с Карл Шмит, по-късно с фундаменталните работи на Ханс Моргентау.

От края на 1960-те години традицията навлиза в новата фаза на нео-реализъм, главно с трудовете на Кенет Уолц, след него и станалият печално известен с позициите си по Украйна Джон Миършаймър, иначе великолепен историк и теоретик.

Кисинджър споделя възгледа, че редът в световните дела е резултат на ефективна комуникация (дипломация) между велики сили.

Отвъд интуитивното значение Кисинджър е реалист-практик в смисъла на Realpolitik (в компанията на Бисмарк) и не е коректно да се причислява към теоретични парадигми. Това не променя факта, че и като историк, и като практик Кисинджър споделя възгледа, че редът в световните дела е резултат на ефективна комуникация (дипломация) между велики сили.

В ранните си книги Кисинджър твърди, че най-важното нещо в международните отношения е „легитимността“. И пояснява, че легитимно е онова, за което великите сили се договорят.

Този възглед е заложен още в дисертацията му и не се променя до противоречивата му позиция към най-фаталния конфликт днес - войната на Русия срещу Украйна. Във войната в Украйна Кисинджър търси и не намира великите сили от Виенския конгрес, които да установят ред и да „възстановят света“.

Това обяснява факта, че от анексията на Крим до смъртта си лансира противоречащи си тези и изобщо говори доста объркано.

Военнопрестъпник ли е Кисинджър?

Пак в моя университет беше популярно да се дава пример с Кисинджър, когото питат за решение на голям международен проблем. Той, според докторанти и преподаватели, би го решил с един жест: „Ами да ги избием всичките“. Това може да е шега, но зад нея стоят многобройните му решения тъкмо в тази посока.

През 1970 година Кисинджър е основният инициатор на инвазия в Камбоджа. Никсън се оплаква, че бомбардировките не са много ефективни и Кисинджър лично нарежда „масирана бомбардировка на Камбоджа“. По-късно допълва „Всичко, което лети, всичко което се движи. Ясно ли е?“

Резултатът за Камбоджа е между 150 и 500 хиляди убити. През 1975 година Червените кхмери вземат властта, отчасти в резултат на създадения хаос.

В Пакистан 1971 година властите предприемат прочистване на бенгалско население. Впоследствие избухва война с Индия, Пакистан губи бързо и позорно. През цялата кървава криза и милиони бежанци Кисинджър подкрепя военната диктатура на Пакистан. Според записите на Белия дом Кисинджър се интересува само от ролята на Пакистан в американската дипломация с Китай, всичко друго е без значение.

Подобни са случаите с Чили 1970 г., хунтата в Аржентина 1976 г., Източен Тимор 1975 г. и така нататък. Когато му съобщават, че СССР преследва евреи, Кисинджър казва, че ако руснаците правят газови камери за евреите си, това не е американски проблем.

Историци, които се занимават с наследството на Кисинджър изчисляват, че в резултат на неговите политики от 1969 до 1976 година са загинали близо четири милиона души.

Историци, които се занимават с наследството на Кисинджър изчисляват, че в резултат на неговите политики от 1969 до 1976 година са загинали близо четири милиона души. Някои в резултат на мълчалива подкрепа, но по-значителна част са жертви на директни заповеди за интервенция, инвазия, бомбардировки и пр.

И така, ако си представим, че е действал не през 1970-те години, а през Втората световна война и беше член на германското правителство, Кисинджър щеше да седи в Нюрнберг до Йоахим фон Рибентроп.

Популярен до последните си дни

Какво прави Кисинджър толкова популярен в САЩ и по света е мистерия, която засега няма отговор. Вярно е, че е талантлив писател и историк. Вярно е, че дипломацията му ефективно работи за американския национален интерес, както си го представя той. Но е вярно също, че никога не се е отнасял с уважение към следвоенния либерален ред в международните отношения и неговите основни институции, създаден именно от САЩ.

В последните години от живота си Кисинджър продължава да е свръхпопулярен. Оплаква се суетно, че всички президенти го канели в Белия дом, само Джо Байдън не го поканил. Но до късната му популярност и авторитет стоят поне две много съмнителни позиции.

Първо, за разширяването на НАТО беше противник, после си смени позицията, накрая остане без ясна теза. Второ, Кисинджър има неясна, променяща се и в крайна сметка безпринципна позиция за Украйна след анексията на Крим и особено от началото на войната февруари 2022 година.

Това е особено характерен момент, който се подминава. Кисинджър не е много интересен извън контекста на Студената война и периода на т. нар. разведряване (detente), за който му се приписва значителна роля. След 1990 година светът влиза в епоха на игра на рискове, а не на противостоене на велики сили, както и на множество вътрешни конфликти и граждански войни.

В тази нова среда представите на Хенри Кисинджър стават доста неточни

В тази нова среда представите на Хенри Кисинджър стават доста неточни, да го кажем по един щадящ начин. Имаше шанс да каже нещо смислено за руската инвазия, но иначе ясният му ум работи в други исторически координати.

Значителна част от изказванията, коментарите, анализите му са тривиални и опортюнистични. Един от биографите му казва, че Кисинджър говори на безбройните клиенти на своята консултантска фирма „Кисинджър и съдружници“ нещата, които искат да чуят и да бъдат щастливи.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Стефан Попов

    Стефан Попов e доктор по философия и социални науки от New School for Social Research, Ню Йорк и доктор на науките от СУ "Климент Охридски". Професор по философия и социология в НБУ.

Форум

XS
SM
MD
LG