Връзки за достъпност

Извънредни новини

Икономика на руската война. Какво не разбират българските политици


Колаж на автора Красен Станчев на фона на Бойко Борисов и Румен Радев
Колаж на автора Красен Станчев на фона на Бойко Борисов и Румен Радев

Краят на войната на Русия срещу Украйна ще се реши на фронта. Путин беше преизбран, но може да победи само ако НАТО се предаде. Няма изгледи това да се случи. Политиците в София обаче или чакат да видят какво ще стане, или открито, засега като малцинство, подкрепят Кремъл. Защо?

"Либералното учение гласи, че войната е вредна не само за победения, но и за победителя. Обществото е възникнало чрез мир и миротворчеството е неговата същина. Мирът, а не войната е бащата на всичко. Икономическото действие е създало богатството около нас; трудът, а не военната професия, носи щастие. Мирът гради, войната руши."

"Лудвиг фон Мизес. Социализмът". София, МаК, 2022, с.78

Много от промените в българската политика произтичат от Русия. Но това не означава, че политиците разбират война срещу Украйна или пък икономиката на агресора.

Невежеството се дължи на вяра, че войната носи напредък и благоденствие. Присъства и неразбиране на философското наблюдение на Стефан Попов, че Русия е опасна, но не и силна. Нерешителната, забавената военна помощ удължи войната. Тя вече прилича на Първата световна и изглежда, че ще продължи още години.

Въпреки това примирие при замразено статукво на фронта или победа на Русия биха означавали продължаване на настоящата агресия, както и нови агресии по кремълски почин. Тази елементарна за предвиждане перспектива се схваща от политиците в България. Но малцина се стараят да я предотвратят.

Себичният “принос” на служебното правителство

Скелетите на стореното преди години са по-силни от всяка разумна мотивация за политическа експедитивност за възпиране на Русия и помощ за Украйна.

Новото служебно правителство в България ще е по-загрижено да замита следите от приноса на българските управници за войната. След завземането на Крим през 2014 г., в средата на 2016 г. тогавашният премиер Бойко Борисов каза, че иска в Черно море да се прави любов, а не война. Така беше временно потопено предложението на Румъния за общ флот на НАТО в отговор на заплахата от военната флотилия на Русия, оказала се по-силна от флотилиите на всички черноморски страни, взети заедно.

Сега Румъния е най-надеждният защитник на лодките и платноходките в нашето море. Чуждестранните инвестиции само в бази и въоръжение на НАТО там са поне 5 млрд. щатски долара. Междувременно България прави любов с Кремъл, "Газпром" и "Росатом", финансирайки "Турски поток" и поредното АЕЦ "Белене".

В област на пръв поглед далечна от войната, каквото е върховенството на правото и закона, обмяната на опит с главния прокурор на Русия още дърпа реформите към времето на предишните двама главни прокурори.

В началото на 2015 г. бившият главен обвинител Сотир Цацаров подписа Програма за сътрудничество с прокуратурата на Руската федерация, а две години по-късно беше на официално посещение при руския си колега Юрий Чайка. Неговият наследник Иван Гешев също посети Москва година по-късно.

И Цацаров, и Гешев не харесваха граждански организации и протести. Не стигнаха до аналог на закона на Русия за “чуждестранните агенти”, но като такива ги коментираха. И организираха разследвания на чуждестранни инвеститори преди избори.

Закон като руския най-накрая беше внесен в Народното събрание от една от проруските партии преди две години. Сега не по съвсем руски почин, служебното правителство ще се опита да върне главния прокурор като защитник на съгрешилите с власт. (В Русия тази роля се изпълнява от президента.)

Изказванията за “евроатлантически ценности” са гръмогласни. Но всъщност правителството ще помогне на включените в списъците за корупция на САЩ и Великобритания като лидера на ДПС Делян Пеевски да чакат отлагане на санкциите и да философстват на евроатлантически теми.

Как изглежда икономиката на войната

Международният валутен фонд прогнозира ръст на брутния вътрешен продукт на Русия с 2,6%. Спадът от 1,2% за 2022 г. през миналата година пък беше надминат три пъти - 3,6%. Но макроикономиката създава илюзорно впечатление за сила.

Макроикономиката създава илюзорно впечатление за сила

Затварянето на Русия ограничи влиянието на външни шокове. Вътрешните цени не са обложени с въглеродни данъци и други плащания, както това става в ЕС.

Санкциите имат и бумерангов ефект: спира износът на богатство и активи на чуждестранни компании се продават на символни цени. Периодът на прилагането им буферира стреса от загуби на налагащата страна, но позволява да бъдат намерени заместващи купувачи на ресурси и начини на заобикаляне.

Но е очевидно, че санкциите ограничават възможностите за развитие. Бюджетните приходи на Русия от природни ресурси през миналата година намаляват с близо една четвърт, но бюджетът е по-зависим от тях.

Разходите за война през 2023 г. са 3-4 пъти по-високи (8% от БВП) от страните на НАТО. Но това не са 16% от БВП военни разходи на СССР през 1980-те години.

Войната също така изисква и подчинение на хората: комбинираните разходи за отбрана, вътрешна сигурност и прилагане на военновременните закони са два пъти повече от всички други разходи на Кремъл.

Приходите на хората и фирмите в рубли растат, но спестяванията им в твърда валута намаляват спрямо 2016 г., като за хората намаляват от 25% а 10%, за фирмите - от 45% на 25%, а заемите им в такава валута са се свили с 60%.

Заместването на европейския износ с азиатски е много неефективно. То има граници: нито Индия, нито Китай ще рискуват загуби за да “помогнат” на Русия, както това прави България с различни свои действия през годините.

"Газпром" е в технически фалит и продава на безценица. Износът на петрол за Индия се е увеличил два пъти, но времето за превоз до там е 4 пъти по-дълго и изисква 8 пъти повече танкери от Тихоокеанската флотилия на Русия. Кремъл купува кораби с бюджетни средства, евтино, 1-2 години преди изтичане на гаранционният им срок.

Войната изисква хора и промишленост. Промишленото производство на човек в Русия през 2022 г. е само 250 щатски долара повече от в България, но е 5-6 пъти по-незначително от това производство в новите ѝ “врагове” Финландия и Швеция.

Армията разрушава (потенциален) доход и поради очевидната невъзможност на мобилизирани и дезертирали да го произведат

Армията разрушава (потенциален) доход и поради очевидната невъзможност на мобилизирани и дезертирали да го произведат. Непроизведеният доход е една тринадесета от съответния годишен БВП на страната за 2022 и 2023 г.

Какво следва?

Потенциалът на Русия да разрушава е значителен. Потенциалът на НАТО за отбрана и помощ за Украйна е огромен, но поносим за икономиките на страните членки.

През тази седмица беше завършено голямо прехвърляне на бойна техника от Германия към Украйна. И беше забранена търговията на руски метали на Чигагската и Лондонската стокови борси. Става дума за около 40 млрд. щатски долара продажби на година. Пласирането на продукцията на руските металургични компании ще се натъкне на описаните по-горе проблеми с продажбата на петрол.

Краят на войната ще се реши на фронта. Путин беше преизбран, но може да победи само ако НАТО се предаде. Няма изгледи това да се случи. Политиците в София или чакат да видят какво ще стане, или открито, засега като малцинство, подкрепят Кремъл.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Красен Станчев

    Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител на КС2 ЕООД.

Форум

XS
SM
MD
LG