Физическо, емоционално и сексуално насилие - сигнал с данни, че това може да се е случвало системно в детски интернат в България, изпрати в края на юли новоизбраншят омбудсман Велислава Делчева.
Става дума за Социално-педагогическия интернат (СПИ) "Христо Ботев" в тутраканското село Варненци. Твърденията за насилие са базирани на сигнал от неправителствените организации Български хелзинкски комитет (БХК) и Уницеф-България и не са доказани. Делчева сезира редица институции, включително прокуратурата.
Но случаят осветли друг проблем - колко трудно е да се събере изобщо информация за условията и средата, в които живеят деца от интернати. Много по-трудно, отколкото за възрастни, лишени от граждански права, в затвори или психиатрии например.
Причината - достъпът до самите деца е силно ограничен - включително за правозащитни организации.
От Министерството на образованието (МОН), което управлява интернатите, казват, че правилата са съобразени със закона. БХК оспорва това и е в ход съдебно дело.
За това как вървят проверките информация няма. Директорът на интерната Ангел Войбов каза за Свободна Европа, че е рано да коментира, докато те са в ход.
Всичко това се случва на фона на сигнали и международни доклади, които отдавна предупреждават за системен проблем с условията и практиките спрямо хора в социални, здравни и институции за изпълнение на наказания в България.
Как разбра БХК за проблем във Варненци
Настаняването в интернат след съдебно решение е най-тежкото наказание за малолетни и непълнолетни, нарушили закона. Една от основните дейности на БХК е да осъществява правозащитен мониторинг и да разговаря с хора, които под някаква форма са лишени от свобода и имат ограничени и контролирани контакти с външния свят, казва Адела Качаунова, директорка на Правната програма на БХК.
Преди време БХК научава за предполагаемо насилие в институцията във Варненци, след като сливенска организация подава сигнал за дете под 14 г., което обжалва пред съда настаняването си там. То разказва за преживяванията си в открито съдебно заседание.
Покрай него БХК успява да намери и други деца, настанени в СПИ, и да чуе историите им с разрешението и в присъствието на родителите.
Чакането се налага, защото получават отказ от МОН да се срещат и да разговарят с деца, докато те са в интернат.
След това БХК и Уницеф-България сезират и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в Сливен, министъра на образованието Красимир Вълчев, Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД).
Случаят стига до институцията на омбудсмана, който разпорежда проверка на място. Екипът на омбудсмана обаче не успява да потвърди разкритията на БХК, тъй като децата, които са докладвали за насилие пред Комитета, са в лятна ваканция и не се намират в интерната по време на проверката. След това Делчева сезира институциите и прокуратурата и прави случая публичен.
От прокуратурата не получихме отговори за хода на проверките до редакционното приключване на материала.
Свързахме се и с Уницеф-България, които не пожелаха да коментират как са стигнали до информацията, която предават омбудсмана. По-рано в своя позиция организацията заяви готовност да съдейства на институциите, но каза, че няма да коментира случая публично.
Как действа МОН
Още през септември 2024 г., преди да бъде информиран за делото на едно от децата в Сливен, БХК търси разрешение от МОН да направи посещение в СПИ “Христо Ботев” и в двете възпитателни училища интернати под шапката на министерството. Единият се намира в с. Подем, Плевенско, и е за момичета, а другият - в с. Ракитово, Пазараджишко, и е за момчета. В трите интерната днес са настанени около 100 деца, казват от БХК.
БХК иска свободен достъп на изследователите си до децата в трите интерната и до помещенията, в които те живеят. Получава разрешение да изпрати свой екип в учрежденията, но с няколко ключови условия:
- да не се говори с децата, освен ако няма предварително подписано информирано съгласие от техните родители/настойници;
- да не се влиза в помещенията, в които живеят;
- да разговаря само с директора в неговия кабинет или в учителската стая с конкретно посочени от него учители.
Всичко това на практика прави невъзможно установяване на евентуални нарушения на човешките права в тези институции. Правозащитните организации няма как да знаят кои деца са настанени в интернат и съответно да се свържат с родителите и настойниците, които да подпишат информирано съгласие за разговор.
По думите на Качаунова това е “невъзможно за изпълнение условие”.
След получения сигнал за конкретно дете, което е свидетелствало пред съд за живота в интерната във Варненци, от БХК успяват да открият близките, които да дадат нужния документ. Открити са и други деца. “Изчакахме лятната ваканция да дойде, посетихме децата и взехме подписани декларации в присъствие на родителите”, казва Качаунова.
Тя добавя, че изискването директорът да избере конкретните учители, които да могат да разговарят с екипа на БХК, не почива на никой закон, правилник или наредба.
Свободна Европа попита МОН защо не допуска правозащитници в подопечните му интернати. От министерството се позоваха на Закона за закрила на детето, който забранява сведения и данни за дете да се разгласяват без съгласието на родителите или законните представители.
МОН цитира и Правилника за устройството и дейността на ВУИ и СПИ, приет от самото министерство.
БХК решава да обжалва отговора на МОН пред Административния съд София - град (АССГ). Той постановява, че министерството не отказва достъп до интернатите, а само го информира за правилата, при които може да стане това. БХК обжалва това съдебно решение през Върховния административен съд (ВАС). Делото още тече.
“Аз го намирам за отказ, защото министърът като орган за закрила на детето е компетентен да позволи на неправителствени организации да влизат в тези места”, казва Качаунова.
“После научихме, че други неправителствени организации [са получили] достъп до децата, но те за различни дейности, най-вече спортни".
Със сигурност те не са представили предварително вписани декларации от родителите”, добавя Качаунова.
МОН обаче казва, че “се отнася равнопоставено” към всички институции и неправителствени организации.
Защо е важно
Основна функция на организации като БХК е да осъществяват правозащитен мониторинг. България има системен проблем с институциите, които предоставят различни видове социални и здравни услуги, както и с условията в арести и затвори.
Преди месеци серия от проверки на институции установиха ужасяващи условия в множество незаконни домове за настаняване на възрастни хора. Проверките установиха лишаване на настанените от базови условия за живот, недостатъчна и некачествена храна, а в някои случаи и изтезания.
От повече от десетилетие доклади съобщават за използване на физически наказания, граничещи с изтезания, отблъскваща хигиена, липса на достатъчно и квалифициран персонал и поставяне в изолация на хора, настанени в психиатриите и центровете за социални грижи в България. Има и доклади за случаи на малтретиране на хора в домове от семеен тип, където живеят и деца.
От десетилетия в България се говори за реформа в детското правосъдие, което до ден днешен се води по закон от 1958 г. Но нито един съвременен законопроект не е стигнал до гласуване в парламента.
Днес в развитите държави мерките са ориентирани към помощ и закрила, а не към наказание на осъдените непълнолетни. Това по думите на Качаунова би означавало да бъдат закрити всички интернати и да се наблегне най-вече на мерки за подкрепа, които да помогнат на децата да намерят по-добър път в живота.
Тя добавя, че децата понякога са настанявани в интернати за неща, за които един възрастен не би търпял наказание - “бягство от дома, от училище, занижен родителски контрол, за което децата не са виновни”. В някои случаи настаняването се случва дори преди окончателна присъда.
По-рано тази година министърът на правосъдието Георги Георгиев поднови опитите за приемане на нов закон, като създаде работна група, която да изготви предложение. Поводът бяха зачестилите противообществени прояви на т. нар. "локали" - младежки групи, които нападат други хора на обществени места.
Форум