В петък в Иран се проведоха два вида избори - за парламент и за т.нар. събрание на експертите, което трябва да избере нов върховен лидер на страната. Активисти и наблюдатели определиха вота като „режисиран“.
Според неофициални данни, цитирани от световните агенции, избирателната активност е рекордно ниска, което поставя под въпрос легитимността на управлението. Окончателните резултати се очакват през следващите дни. Засега данните дават преднина на силите, лоялни на режима.
Това се случва около година и половина след като страната беше залята от масови протести с искане за промяна на режима и неговите религиозни ограничения. Демонстрациите започнаха след смъртта на 22-годишната Махса Амини, която беше задържана от т.нар. нравствена полиция заради неправилно носене на хиджаб.
Сегашните избори са първите в страната след тези протести. Вотът е важен тест за управляващите и за легитимността на теократичния режим.
Какво избират иранците
В един и същи ден в Иран се проведоха два избора.
Първият е за парламента, в който има 290 места. За тях се състезаваха около 15 хиляди кандидати.
Вниманието на наблюдателите е фокусирано предимно върху парламентарните избори, но от голямо значение е и другият вот. Той е за 88-местното събрание на експертите. Неговите членове се избират с мандат от 8 години и имат за задача да излъчат следващия върховен лидер на Иран.
В момента на този пост е аятолах Али Хаменей. Той е на 84 години, затова следващото събрание вероятно ще трябва да избере наследника му.
Защо изборите се смятат за режисирани
Наблюдатели определиха изборите като „режисирани“, защото до участие в тях са допуснати само кандидати, предварително одобрени от т.нар. Съвет на пазителите.
Този орган е съставен от шестима духовници и шестима юристи. Всички те се назначават пряко или непряко от върховния лидер Хаменей.
Влиятелни иранци, сред които носителката на Нобелова награда за мир Наргес Мохамади, казаха, че ще бойкотират изборите, които според тях са предопределени.
Активисти и опозиционни групи публикуваха изявления в социалните мрежи, в които пишат, че високата избирателна активност би легитимирала ислямската република и призоваха хората да не допускат това.
Защо активността е толкова ниска
Актуалната информация сочи, че избирателната активност в деня на изборите е била едва около 40%. Ако това се потвърди, нивото ѝ ще бъде най-ниското за Иран след Ислямската революция през 1979 г. С нея идва на власт настоящият теократичен режим.
На два пъти властите в Иран в петък удължиха времето за гласуване, за да може повече хора да стигнат до урните. Много иранци обаче също смятат изборите за „безсмислени“, затова се отказаха да гласуват.
Освен хората, които настояват за реформа на режима, по-консервативни групи също са останали настрана от изборите, пише Ройтерс.
Предполага се, че гласувалите в петък са предимно представители на т.нар. хардлайнери, лоялни на режима.
Ниската избирателна активност означава и по-ниска легитимност. В края на изборния ден представители на САЩ казаха, че резултатите от изборите в Иран няма да отразяват волята на иранските граждани.
Досега най-ниската избирателна активност в страната беше 42,5% на изборите през 2020 г. На предишните избори през 2016 г. тя беше около 62%.
Иран и човешките права
Апатията на избирателите е свързана с недоволството от стандарта на живот, забавянето на заплати и липсата на застрахователна помощ. Значение има и ограничаването на човешките права.
През септември 2022 г. Махса Амини почина, след като беше арестувана заради неправилно носене на забрадка. Смъртта ѝ предизвика масови протести в Иран и по света и сложи начало на движението „Жени, живот, свобода“.
Стотици хора бяха задържани заради участието си в демонстрациите, а няколко от тях дори бяха екзекутирани.
През октомври 2023 г. 17-годишната Армита Гараванд почина, след като беше ранена при предполагаем сблъсък с иранската нравствена полиция - отново заради неправилно носене на хиджаб.
През януари 2024 г. певецът Мехди Ярахи беше осъден на 2 години и 8 месеца затвор и 74 удара с камшик. Причината е негова песен, която призовава жените в Иран да не носят забрадки - изискване, което за тях е задължително.
Миналата седмица иранският рапър Саман Ясин, който беше задържан по време на протестите през 2022 г., помоли властите да издадат смъртната му присъда, вместо да продължават да го държат затворен без съдебен процес.
От ареста си преди 18 месеца насам Ясин свидетелства за сериозните физически и психологически мъчения, на които е подложен.
Форум