Връзки за достъпност

Извънредни новини

Година на избори и продължаващи войни. Какво да очакваме през 2024


Колаж на Димитър Бечев
Колаж на Димитър Бечев

Вече сме в първите дни на 2024 г.  Какво ще донесе тя в глобалната политика, белязана така или иначе от промени, сътресения и несигурност? Димитър Бечев разказва.

2024 г. ще бъде белязана от много избори.

Наесен в САЩ предстои нова битка между Джо Байдън и Доналд Тръмп, който се очертава като почти сигурен кандидат на Републиканската партия.

Както и през ноември 2020 г., резултатът ще бъде решен от стотина хиляди гласоподаватели в няколко оспорвани щата - Пенсилвания, Мичиган, Уисконсин. Въпреки че някои изследвания на общественото мнение показват лека преднина на Тръмп, все още е невъзможно да се гадае какъв ще е изходът.

Едно е безспорно - евентуалното негово завръщане в Белия дом ще разпали дълбоки политически и обществени конфликти

Едно е безспорно - евентуалното негово завръщане в Белия дом ще разпали дълбоки политически и обществени конфликти в американското общество. Огромна част от електората няма да го приеме за легитимен президент. Ще бъде подронена и външната политика на САЩ.

Въпреки че Америка едва ли ще се оттегли от НАТО (Конгресът наскоро прие законодателство, което завързва ръцете на бъдещия избраник), трансатлантическият съюз ще бъде сериозно разклатен. Очевидно е също, че Путин е заложил на победа на Тръмп, която според него ще доведе до прекратяване на американската помощ за Украйна.

Изборите в Европа

Не трябва да забравяме и изборите в Европа. На вота за Европейски парламент в началото на юни се очаква силно представяне на дяснопопулистки партии. Силно представяне на формации като Алтернатива за Германия, Националния фронт (Франция) или пък нашенското "Възраждане" ще е вятър в платната им на национално ниво.

Предстоят важни избори във Великобритания. Почти сигурно е, че те ще отбележат края на четиринадесетгодишното управление на Консервативната партия. Името на бъдещия британски премиер пък е Кийр Стармър.

Избори при съседите

Не на последно място – към урните ще отидат избирателите в съседни страни.

В Румъния ще гласуват четири пъти – за президент, парламент, местна власт и евродепутати. Голямата коалиция (букурещки вариант на нашата „сглобка“) нищо чудно да се запази.

В края на април ще се проведат и избори в Северна Македония. По всичко изглежда, че те ще доведат на власт ВМРО-ДПМНЕ (в коалиция с албански партии). Позитивният сценарий е, че вече в управлението македонските националисти ще прокарат поправките в конституцията, поставени като условие от Евросъюза (и реално България) за започване на присъединителни преговори по същество.

Негативният: бъдещият премиер Християн Мицкоски заема непримирима позиция, а Северна Македония тъпче още няколко години на едно място. Този вариант едва ли е приемлив обаче за албанските партии.

Важно е да се отбележи, че в края на този месец в съседната страна премиер за няколко месеца ще стане етнически албанец. Председателят на Собранието (македонският парламент) Талат Джафери ще оглави „технически кабинет“, който да организира предстоящия вот.

Да не забравяме и Турция. На местните избори през март Ердоган ще направи всичко възможно да си възвърне Истанбул и така да увенчае триумфа си на миналогодишния президентски и парламентарен вот. Кметът на мегаполиса – Екрем Имамоглу, който може би най-знаковата личност сред турската опозиция, ще влезе в неравна битка срещу буквално цялата държавна машина, която е в ръцете на всемогъщия президент. Ако надделее, това ще е огромен успех.

За изборите в Русия през март няма какво да говорим. Там резултатът е ясен отсега. Путин с още един мандат до 2030 г.

Войните продължават

Киев, Одеса и други украински градове посрещнаха новата 2024 г. под обстрел с руски ракети и дронове- иранско производство. Украйна я очаква тежка година.

След неуспешната контраофанзива през лятото и есента Русия притиска фронта по няколко направления (разбира се, понасяйки огромни жертви в жива сила и военна техника).

През идната година Москва ще има превес във войната на изтощение заради превъзходството си благодарение на работещата на пълни обороти военна промишленост, както и евентуалната нова мобилизация след президентските избори. Това не значи непременно някакви големи териториални придобивки обаче. Фронтът ще остане статичен, като украинците ще провеждат отбранителна стратегия.

Те ще се съсредоточат в разработката на военни способности (например нов тип дронове), които да коригират баланса на силите в тяхна полза. Подкрепата от Запада – икономическа, финансова и военно-техническа - ще е ключова.

Най-вероятно лидерите на ЕС ще намерят път да преодолеят унгарското вето върху отпускането на 50 млрд. евро.

Най-вероятно лидерите на ЕС ще намерят път да преодолеят унгарското вето върху отпускането на 50 млрд. евро. Ако това не е възможно по линия на общия бюджет на Евросъюза, страните-членки ще създадат фонд въз основа на междуправителствено споразумение извън рамките на Брюксел (прецеденти има).

Байдън също така ще направи всичко по силите си, за да договори и сделка с републиканците в Конгреса по отношение помощта за Украйна.

През 2024 г. може да очакваме и ново разширяване на НАТО. Турският парламент вече одобри присъединителния протокол на Швеция на ниво комисия. Очаква се в скоро време и гласуване в пленарен състав.

Войната в Газа

В близост до нас продължава и войната в Газа. Цивилните жертви са вече над 20 000, по данни на здравните власти, контролирани от Хамас, в добавка на 1200 убити по време на кървавото нападение на групировката и Ислямски джихад на 7 октомври.

Израел не показва никакви признаци за готовност да се вслуша в призивите за прекратяване на огъня. Те ще се засилва

Газа е в руини. Израел не показва никакви признаци за готовност да се вслуша в призивите за прекратяване на огъня. Те ще се засилват, включително от страна на САЩ, които остават най-сигурния съюзник на израелците.

Стратегическата цел за унищожаване на Хамас обаче изглежда все така трудно постижима. Отделно, за израелското общество все по-голям приоритет е връщането на заложниците, държани от ислямистите.

На трето място, не спада напрежението по границата на Израел с Ливан, като мнозина се опасяват от мащабна война с Хизбула и на практика неговия съюзник Иран. С цел да се избегне подобен кошмарен сценарий, ще продължи активно близкоизточната дипломация. Саудитска Арабия, Египет, Йордания, Катар ще търсят някакъв компромис в Газа с евентуалното разполагане на арабски мироопазващ контингент.

САЩ също настояват властта там да премине в ръцете на Палестинската автономия, като регионалните играчи да поемат част от отговорността за стабилизацията.

Но засега Израел не е готов да върви към подобно решение. Това може и да се промени, ако Бенямин Нетаняху падне от власт. Но засега той успешно се съпротивлява на натиска от Вашингтон, както е правил и в миналото.

„Тази година ще бъде по-трудна от миналата. Но от друга страна, ще бъде по-лесна от следващата.“ Думите на албанския диктатор Енвер Ходжа от далечната 1967 г. са като че ли актуални и тази нова година.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Димитър Бечев

    Димитър Бечев е старши изследовател в Carnegie Europe, с фокус върху разширяването на ЕС, Западните Балкани и Източна Европа. Изнася лекции в University of Oxford. Бечев е автор на книгите "Турция под управлението на Ердоган", "Исторически речник на Северна Македония" и "Русия се завръща на Балканите". Публикувал е редица академични статии и доклади.

     

Форум

XS
SM
MD
LG