Ток на пазарни цени. Какво означава и защо България го отлага вече десетилетие

Представете си, че можете да си изберете откъде да си купите ток за вкъщи и пакет за услугата, който отговаря на вашите нужди. Ако едната компания, която предлага електричество, не ви допада, може да се обърнете към някоя от другите. Все едно си избирате мобилен оператор.

Точно това трябва да се случи с т.нар. либерализация на цените на тока. Когато бъде приета, цените вече няма да се определят от държавата, както е сега, а от пазара и конкуренцията.

България е последната държава в Европейския съюз (ЕС), в която домакинствата са изцяло на регулирани цени електроенергия и нямат право сами да избират доставчика на ток. Това трябва да се промени, но постоянно се отлага. Претекстът на политиците е, че така "пазят гражданите" от поскъпване.

Вижте също

Разследване, компромати, данък "корупция". Защо разширяването на газохранилището "Чирен" все се проваля

Темата съвсем не е нова. За десетилетие либерализацията e отлагана няколко пъти. Причината звучи по един и същи начин – страната не е готова.

Преди седмица депутатите приеха на първо четене либерализацията да бъде отменена отново. Енергийният министър Жечо Станков обясни, че България се е разбрала с Европейската комисия (EK) да няма срок, в който трябва да направи и цената на тока за бита пазарна.

„Спасяваме битовите потребители и те няма да бъдат изложени на високите цени на свободния пазар“, повтори и той като други министри преди него.

Изкуствено занижените цени и отлагането на либерализацията обаче обезкуражават инвестиции в нови технологии и модернизация на мрежата. Същевременно по този начин продължават да се подпомагат топлоелектрическите централи (ТЕЦ), и изкуствено да се осигурява работа на държавната въглищна електроцентрала "Марица Изток 2", която произвежда скъп и замърсяващ ток.

Какво е либерализация на тока

Това е преминаването от регулиран към свободен пазар на енергия.

В момента цените на тока се определят от държавата и по-точно от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Така те не зависят от пазара, а са изкуствено занижени, а понякога, макар и в по-редки случаи, и изкуствено завишени.

След либерализацията цените на тока ще се определят от търсенето и предлагането, тоест на пазарен принцип. Това означава, че ще има различни търговци, които ще се конкурират и ще предлагат различни условия и цени на потребителите, а те ще имат избор.

Какво се променя за потребителите

Когато либерализацията на цените на тока достигне крайните потребители, всеки ще трябва да избере своя търговец на електроенергия. Доставчиците ще предлагат различни цени, пакети – фиксирани, плаващи, с нощни отстъпки и т.н.

Вижте също

Аферата "Чирен", Кьовеши и Пеевски: Какво ги свързва

Ако потребител не избере доброволно доставчик, се премества към „доставчик от последна инстанция“. Това е по-скъп вариант и е временен, а целта е никой да не остане без електричество.

„Различните пазарни участници ще трябва да оптимизират поведението си. Енергийно разпределителните предприятия (ЕРП) ще трябва да направят по-добри прогнози за пазарните тенденции, така че да могат да купуват електроенергия на най-ниска възможна цена, за да могат да не губят“, казва Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията.

Ще се вдигнат ли цените

Възможно е цените за електроенергия да се увеличат, но според експерти при добра регулация и конкуренция либерализацията може да доведе до по-добра услуга и по-ниски цени в дългосрочен план.

Тъй като ще се определя на пазарен принцип, се очаква цената на тока да е по-висока, когато най-много хора използват електроенергия, и най-ниска, когато най-малко хора използват електричество.

„Зимата ще има устойчиво по-високи цени през целия ден. Това ще те накара да се замислиш кога да потребяваш (ток) и дали например да не решиш да инсталираш нещо свое, да си осигуриш така своето потребление“, казва Владимиров.

Той добавя, че в момента цената на свободния пазар е 50-60% по-висока от цената на регулирания - „не 3-4 пъти, както политиците се упражняват по темата“.

При сметка от 50 лева на месец това би означавало увеличение с 25 лева. Но това е моментна снимка.

Такъв ръст не би бил константен. В началото на миналата година например цената на тока на свободния пазар е по-ниска от тази на регулирания. Това значи, че домакинствата са плащали повече, отколкото токът струва в конкурентна среда.

Вижте също

"Има ли чадър?" Как ТЕЦ "Брикел" получи глоби за 1 милион, но плати само 6500

За да се премине към либерализация обаче, трябва да бъде създаден механизъм, по който да бъдат подпомагани енергийно бедните домакинства – тези, които не могат да си осигурят достатъчно ниво на осветление или отопление например заради ниски доходи, остаряла инфраструктура или недобре изолирани жилища. Според данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) през 2023 г. около 30% от населението на страната е енергийно бедно.

След създаването на механизъм за компенсация, държавата ще дава помощи само на нуждаещите се, а не на всички.

Защо трябва да се направи промяната

Първо, като държава членка на Европейския съюз България е поела ангажимент да либерализира своя електроенергиен пазар в съответствие с европейското законодателство. Либерализацията цели да даде реални стимули за пестене на ток и инвестиции в енергийна ефективност.

Вижте също

"Пелетигейт". Разследване свърза родителите на Делян Добрев с фиктивни сделки с ТЕЦ "Марица 3"

Отлагането води до негативни последствия за икономиката, социалната система и енергийната сигурност, пише Центърът за изследване на демокрацията. По този начин:

• Възпрепятства се модернизацията на енергийната инфраструктура, инвестициите в зелена енергия и повишаването на енергийната ефективност;
• Стимулира се високо потребление на ток, защото хората нямат мотивация за енергийна ефективност;
• Вместо да се подпомагат най-уязвимите, субсидиите често стигат до домакинства и компании, които не се нуждаят от помощ. Такава сега получават включително големи индустрии;
• Субсидират се неконкурентни, замърсяващи производства на ток като ТЕЦ-овете.

Защо постоянно се отлага свободният пазар на ток

„За да може да се запазят цените за въглищните централи“ - това е краткият отговор на Мартин Владимиров.

„Това е истинската структурно-корупционна причина. Но допълнителният пласт е чувствителността за всякакво говорене за вдигане на цени, въпреки че либерализацията на пазара може да доведе до понижение на цените”, добавя той.

Въглищните ТЕЦ-ове, най-големите от които са държавни, плащат за въглеродни квоти, тъй като замърсяват околната среда. Това прави произведения от тях ток скъп. Въпреки това Министерството на енергетиката ги включва в регулирания енергиен микс. Разликата между тази реална цена и по-ниската цена за потребителите се покрива от държавния Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, захранван предимно именно от въглеродните квоти.

Според препоръките на ЕК тези средства трябва да се използват за намаляване на енергийната бедност и ускоряване на енергийния преход – например чрез подкрепа за енергийна ефективност, саниране или внедряване на възобновяеми източници. Вместо това в България парите са за поддържане на неефективните ТЕЦ-ове, чийто ток е скъп. Плащат потребителите.

Вижте също

"Абсолютно безхаберно". Как България рискува да загуби милиарди за въглищните райони

През последното десетилетие либерализацията е отлагана многократно.

През 2023 г. парламентът прие промени в Закона за енергетиката, според които либерализацията на цените на тока за битовите потребители трябваше да влезе в сила от 1 януари 2026 г. Националната електрическа компания (НЕК) трябваше да престане да бъде обществен доставчик от 1 юли 2024 г. Трябваше да се премахнат и квотите на производители за регулирания пазар - тоест държавата да спре да определя откъде НЕК купува електроенергията, която продава на домакинствата.

Печеливши от квотите са именно въглищните електроцентрали.

През 2023 г. президентът Румен Радев наложи вето на промените заради потенциален „рязък скок на цените“. Ветото беше отхвърлено с гласовете на ПП-ДБ, ДПС и ГЕРБ.

През 2024 г. ГЕРБ, ДПС, ИТН и БСП предложиха либерализацията на пазара на едро да бъде отложена с една година, за да може държавата да се подготви. Така тя беше преместена за 1 юли 2025 г. Със същия аргумент в сряда на първо четене беше прието либерализацията да бъде отложена отново.

Сред основните изисквания, за да се премине към пазарни цени на тока, са да бъде създадена програма за подпомагане на енергийно бедните семейства, както и да се организира информационна кампания.

Мартин Владимиров казва, че за това са достатъчни 6 месеца. „Те знаят много добре какво трябва да се направи, просто не искат“, добавя той.