Жена от България оглавява престижна европейска организация. Върши си работата добре, но случайно разбира, че за труда си взима с 30% по-малко пари от предшественика си на позицията - мъж от Белгия.
Жената повдига въпроса пред шефовете си, но не среща разбиране, нито обяснение. Казват ѝ, че ги разочарова, като само пита за заплатата си. Накрая я уволняват.
Това се случва преди две години, но историята на Мая Донева не приключва там. Днес тя съди бившия си работодател – Европейската асоциация на доставчиците на услуги за хора с увреждания (EASPD), за неправомерно уволнение и дискриминация на база пол и произход при формиране на заплатата.
Донева нарича делото си „стратегическо“. Надява се, че то ще даде гласност на големия проблем с разликата в заплащането между мъже и жени. В Европейския съюз (ЕС) по данни от 2023 г. тази разлика е 12% в полза на мъжете, а в България – 13,1%. Това води до трайно по-ниски доходи на жените и ги поставя в по-висок риск от бедност и икономическо насилие.
В случая на Донева проблемът се вижда не в случайна компания или държавна институция, а в мащабна европейска мрежа от организации, която получава голяма част от финансирането си директно от Европейската комисия (ЕК). Същата ЕК, която инициира най-различни политики за равенство между половете, включително по отношение на заплащането.
„Ако формираш заплатата не според компетенциите, а спрямо човека – дали е мъж или жена, французин или българин, това вече е заплата, базирана на произход и пол. Това е дискриминация“, казва Донева пред Свободна Европа. Добавя, че съдът изисква не тя самата да доказва, че е дискриминирана, а работодателят ѝ да докаже, че не е.
Справедливо решение по това дело ще легитимира историите на всички жени, които не са стигнали до съда.
Откакто води делото, с нея се свързват много жени от Румъния, Украйна и България, които са били в подобна ситуация – заемат позиции на европейско ниво, а се оказва, че получават по-малко пари от обичайното за тези постове.
„Справедливо решение по това дело ще легитимира историите на всички жени, които не са стигнали до съда“, казва Донева.
Как започва всичко
От много години Донева е известна с работата си в сферата на човешките права и социалното включване.
Преди да оглави EASPD, тя е изпълнителна директорка на „Карин дом“ – организация, която работи за интеграцията на деца със специални потребности. Освен това е основателка на „Социалната чайна“ във Варна, която работи с младежи, израснали в институции. Има и опит с европейските политики като експерт на свободна практика – по тази линия я познават от EASPD.
Когато там се освобождава позицията на генерален секретар, асоциацията се свързва с Донева и я окуражава да кандидатства. Отначало тя не е сигурна дали иска да работи това и да се премести в Брюксел със семейството си – съпруг и три деца. Но решава да пробва. След сложно кандидатстване получава работата и оглавява EASPD през 2021 г.
Обещават ѝ, че ще покрият всички разходи по преместването. Плащат за самолетните билети и транспорта на част от вещите на семейството, но дотам. Донева се оказва в празна къща, която обзавежда сама. Финансовата година минава и тя така и не си възстановява вложените пари.
През първите месеци има и други проблеми – като генерален секретар на EASPD Донева вижда как много от задължителните процедури, които гарантират трудовите права на служителите, изобщо не са налице. Налага се самата тя да ги въведе.
Но най-голямата червена лампичка се появява 3-4 месеца, след като Донева започва работа. Когато сравнява годишния бюджет на EASPD с предходния, намира голям излишък, свързан със заплатите. Това е странно – никой не е напускал. Донева прави справка и бързо намира причината.
Причината за излишъка бях аз.
„Причината за излишъка бях аз – имах много по-ниска заплата от предишния генерален секретар“, казва тя.
Предшественикът ѝ е мъж от Белгия. След като той си тръгва от EASPD, организацията не си намалява бюджета. Взима Донева на същото място със същите задължения и отговорности. Но ѝ плаща 30% по-малко.
„В 11:30 ми ръкопляскаха, в 13:30 ме изритаха“
Донева решава, че е най-удачно да повдигне въпроса пред борда. Оттам я уверяват, че е станала грешка. Но идва следващият месец и заплатата ѝ остава същата.
„Направихме изследване какво се плаща за позициите в подобни организации. Моята заплата беше под най-ниската възможна, дори не влизаше в класацията“, казва Донева и добавя, че това откритие е било „унизително“.
След половин година изведнъж ѝ увеличават заплатата без обсъждане, но и тогава тя пак не достига тази на предишния генерален секретар. Въпреки това Донева пази доброто име на организацията и дори подготвя един от най-големите проекти в историята ѝ.
Но проблемите продължават. Донева се консултира с адвокати, за да провери дали притесненията ѝ са наистина основателни.
Това не е въпрос на феминизъм, а е незаконно и неетично.
„Казаха ми, че това не е въпрос на феминизъм, а е незаконно и неетично. Нямаше обективни причини да имам по-ниска заплата“, казва Донева. И продължава да пита.
В края на март 2023 г. се провежда среща на борда на EASPD, на която Донева дава отчет за работата си. Той се приема много добре – шефовете ѝ са впечатлени и я поздравяват за постиженията.
Но малко след това я молят да излезе от стаята. Половин час по-късно отиват в кабинета ѝ и я уволняват.
„В 11:30 ми ръкопляскаха, в 13:30 ме изритаха“, казва Донева.
„Бъди разочараваща“
За да я уволни, организацията се позовава на клауза за „загуба на доверието“. „Те твърдят, че са загубили доверие в мен заради липса на професионализъм – искала съм много висок стандарт на живот“, казва Донева.
Тя обаче смята, че причината за уволнението ѝ е настояването да обсъжда проблема със заплатата. Затова завежда дело за неправомерно уволнение, дискриминация на база пол и произход, както и за репутационни и морални щети.
Успоредно с това започва кампания в социалните мрежи, за да популяризира каузата си. Нарича я „Бъди разочароваща“. Името идва от реплика, която Донева чува от член на борда в един от случаите, когато повдига темата за заплатата.
„Искаха да отложим разговора: „Няма време сега, има по-важни теми“. Аз не се съгласих. Те ми отговориха, че съм разочароваща заради това, че не се отказвам от този въпрос.“
„Заплатата е оценка на труда на един човек. Само че в случая беше оценка за човека, а не за труда. За мен това беше проблем и затова съм в съда“, казва още Донева.
Добавя, че кампанията „Бъди разочароваща“ я е свързала с много хора в подобна ситуация – жени от Източна Европа, които получават по-ниско заплащане от стандартното в Европа. А когато повдигнат въпроса, остават без работа.
Целта на Донева е не просто да постигне справедливост в своя случай, а да остави „документален прецедент“ – за историите на онези „украинки, румънки и българки, които минават през същото“.
Проблемът не е изолиран
EASPD е европейска мрежа, която обединява организации от страните членки на ЕС и получава голяма част от финансирането си – включително за заплатите на почти всички служители – директно от ЕК.
„Дълго време не можех да повярвам – последното място, на което бих си представила, че има такива практики, е европейска организация за човешки права и равенство“, казва Донева.
„Равенството като цяло – между половете, по произход и т.н., не фигурира като приоритет сред политическия елит, а е резултат от една дълга и кървава борба на уязвими групи и потиснати общности, която все още не е спечелена“, казват пред Свободна Европа изследователките Алесандрия Ангелова и Стоянка Енева от колектива ЛевФем. И добавят:
„От нас като жени и като източноевропейки се очаква не само да работим повече, за да се докажем, а и да се примиряваме с по-ниско заплащане. Изключително важно е това бъде оспорвано на индивидуално, но и на колективно ниво и потърпевшите да могат да изискат признание за труда си.“
По думите на Донева нейното дело ще „накара хората да се замислят“ и ще бъде „от стратегическо значение, защото много малко такива случаи стигат до съда“. Решението по него все още предстои. Междувременно, от края на 2024 г. Донева е съветничка в друга организация – Европейското женско лоби.
„Тази ситуация ми показа, че дори в най-демократичните контексти жените понякога нямат място. Искам да променя това, доколкото мога.“
Форум