"Поредната руска намеса". Какво стои зад образуваното в Москва дело за съветския паметник в София
Освен счупените плочи на фасадата на съветския монумент в София, футболните фенове оставиха след себе си и надпис "Искаме български паметник", който беше заличен на следващия ден от протестиращите в проруския палатков лагер.
Наскоро Москва обяви, че разследва атаката на футболни фенове срещу Паметника на Съветската армия в София. Случаят обаче не е свързан нито с руски граждани, нито с руска собственост. Каква всъщност е целта на Русия и как реагират българските институции?
Преди десет дни руският Следствен комитет обяви, че разследва българските футболни фенове, които атакуваха Паметника на съветската армия в София и счупиха част от плочите на постамента му. Въпреки че в случая няма данни нито за пострадали руски граждани, нито за повредена руска движима или недвижима собственост, никоя българска институция не реагира на информацията за делото в Москва.
Според юристи Русия използва рестриктивните законодателни промени, въведени покрай непредизвиканата ѝ военна инвазия в Украйна, за да образува подобно разследване, но по силата на международното право то едва ли може да има някаква юридическа стойност. Още повече, че разследващите органи в Москва до момента не са потърсили съдействие от българските си колеги.
Тогава каква всъщност е целта на руските власти?
Според бившия външен министър на България Соломон Паси зад образуването на въпросното дело стоят пропагандни причини. Той определя изявлението на Следствения комитет в Москва като “поредна руска намеса във вътрешните ни работи”, на която София трябва веднага да реагира.
Свободна Европа опита да разбере каква е официалната позиция на българската държава по този казус, но такава изглежда все още няма. Миналата седмица изпратихме запитвания до парламента, министерствата на външните работи и правосъдието и до президентството. До редакционното приключване на текста отговори не дойдоха отникъде.
Руското посолство в София също не пожела да предостави информация по въпроса по силата на какви правомощия Следственият комитет на страната разследва счупването на плочи от съветския паметник отпреди десетина дни.
Единствено от Софийската районна прокуратура (СРП) отговориха на запитването на Свободна Европа. СРП посочи на 24 август, че към онзи момент руските им колеги по никакъв начин не са искали някакво съдействие.
Какво знаем досега
В късните часове на 17 август двайсетина маскирани фенове на столичния футболен отбор “Левски” атакуваха с факли палатковия лагер, изграден от проруските партии “Левицата” и “Възраждане” в знак на протест срещу плановете на местните власти за демонтаж на монумента.
Привържениците на “сините” направиха своеобразна димна завеса пред паметника, зад която един от тях счупи с чук надписа в основата: “На Съветската армия освободителка от признателния български народ”. След това хвърлиха запалените факли по палатките и се оттеглиха от района.
Впоследствие МВР съобщи, че по случая са задържани за 24 часа четирима заподозрени, а Софийската районна прокуратура образува досъдебно производство за хулиганство и кражба. Второто деяние се разследва по жалба на жена от палатковия лагер, която твърди, че при атаката на феновете е била открадната чантата ѝ. Друга жена се оплака, че е била напръскана със спрей.
От отговора на СРП до Свободна Европа става ясно, че срещу първоначално заподозрените четирима души “не са събрани достатъчно доказателства за съпричастност към извършените деяния”. По неофициална информация никой от тях не е бил разпознат от потърпевшите, затова все още няма повдигнати обвинения по случая.
“Разследването по случая продължава, дадени са указания от наблюдаващ прокурор на разследващите органи и се търсят извършителите. Руската федерация до момента не е осъществявала контакт със Софийска районна прокуратура”, се казва още в отговора на СРП.
"Украйна 2.0"
Това е поредна подобна акция срещу Паметника на Съветската армия в София, откакто Русия предприе непредизвиканата си военна инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Веднага след началото на пълномащабната война ученици бяха задържани заради графити по монумента. Това предизвика масово недоволство и той беше допълнително изрисуван с послания срещу политиката на Владимир Путин.
Около първата годишнина от руската агресия срещу Украйна 61-годишният учен Светлозар Раяновсчупи плочите с надписа на монумента с чук. Месеци по-късно те бяха възстановени от софийската организация на БСП, макар че партията нямаше необходимото разрешение да направи това.
Повторното счупване на възстановените плочи предизвика реакции от Москва. Наред с осъдителна позиция от руското посолство в София, случаят провокира и коментари сред известни руски пропагандисти, поддържащи управлението на Путин.
“В София отново оскверниха Паметника на Съветската армия. Вандалите си пробраха път до него през нощта и разбиха плочата му. България продължава да се превръща в Украйна 2.0”, написа Олга Скабеева в Телеграм.
"В крак с времето". Как съветският паметник в София се превърна в сцена за протестни акции
1/12Това е Паметникът на Съветската армия в София, заснет на 23 февруари 2023 г., след като 61-годишният Светлозар Раянов счупи с чук няколко плочи от фасадата му. Надписът върху тях гласеше: "На Съветската армия освободителка от признателния български народ". Това е последната от дълга серия протестни акции срещу най-противоречивия монумент в България.
В навечерието на първата годишнина от началото на руската инвазия в Украйна пенсионираният учен Светлозар Раянов строши с чук няколко плочи от фасадата на съветския паметник в София. Засега това е последната от дълга серия протестни акции през последните над десет години.
2/12Паметникът на Червената армия, заснет през 1959 г. Той е поставен през 1954 г., десетилетие след влизането на съветските войски в България по време на Втората световна война и комунистическия преврат от 9 септември 1944 г.
В навечерието на първата годишнина от началото на руската инвазия в Украйна пенсионираният учен Светлозар Раянов строши с чук няколко плочи от фасадата на съветския паметник в София. Засега това е последната от дълга серия протестни акции през последните над десет години.
3/12Съветският паметник през 2011 г. В централната му част е постамент с височина 37 метра, върху който е поставен руски войник, вдигнал шмайзер, докато е обграден от цивилни. В подножието на постамента има няколко други композиции на военна тематика.
От демократичните промени след 1989 г. мястото около монумента привлича младежи, които карат скейтборд и колела. В близост до него от години е поставена рампа и уреди за трикове.
На годишнини, чествани по време на бившия комунистически режим, там традиционно се събират проруски и крайнолеви политици и активисти. През последното десетилетие паметникът нееднократно стана обект на посегателства в знак на протест срещу политиката на Москва.
В навечерието на първата годишнина от началото на руската инвазия в Украйна пенсионираният учен Светлозар Раянов строши с чук няколко плочи от фасадата на съветския паметник в София. Засега това е последната от дълга серия протестни акции през последните над десет години.
4/12Членове на Българската социалистическа партия, наследила Българската комунистическа партия след 1989 г., почистват надписа на съветския паметник, след като за пореден път е бил надраскан, 20 февруари 2011 г.
В навечерието на първата годишнина от началото на руската инвазия в Украйна пенсионираният учен Светлозар Раянов строши с чук няколко плочи от фасадата на съветския паметник в София. Засега това е последната от дълга серия протестни акции през последните над десет години.
5/12През юни 2011 г. фигурите на съветски войници на един от релефите в подножието на централния постамент бяха боядисани в цветовете на известни персонажи от западни комикси и реклами като Супермен, Жокера, Капитан Америка, Робин, Дядо Коледа и Роналд Макдоналд. Под тях неизвестният автор беше написал: "В крак с времето".
Акцията предизвика силен международен отзвук и провокира призиви монументът да не бъде почистван, а да остане своеобразна сцена за съвременно изкуство. В крайна сметка фигурите бяха почистени през нощта.
В навечерието на първата годишнина от началото на руската инвазия в Украйна пенсионираният учен Светлозар Раянов строши с чук няколко плочи от фасадата на съветския паметник в София. Засега това е последната от дълга серия протестни акции през последните над десет години.
6/12Година по-късно, през август 2012 г., същият релеф стана обект на акция в подкрепа на руската пънк група Pussy Riot. По-рано същата година трите жени от бандата бяха арестувани, след като заснеха клип в московската катедрала "Христос Спасител", в който осмиваха руския президент Владимир Путин.
В навечерието на първата годишнина от началото на руската инвазия в Украйна пенсионираният учен Светлозар Раянов строши с чук няколко плочи от фасадата на съветския паметник в София. Засега това е последната от дълга серия протестни акции през последните над десет години.
7/12През август 2013 г. фигурите на съветските войници осъмнаха боядисани в розово над надпис на чешки език: "България се извинява". Акцията беше препратка към участието на български военни в нареденото от Кремъл смазване на Пражката пролет 45 години по-рано, през 1968 г.
В навечерието на първата годишнина от началото на руската инвазия в Украйна пенсионираният учен Светлозар Раянов строши с чук няколко плочи от фасадата на съветския паметник в София. Засега това е последната от дълга серия протестни акции през последните над десет години.
8/12Друга скулпторна композиция от монумента стана обект на протестна акция през март 2014 г. Тогава неизвестни боядисаха две от фигурите в нея в националните цветове на Украйна и Полша. Надписи отбелязваха незаконната руска анексия на Кримския полуостров, както и паметта на близо 22 000 поляци, пленени и разстреляни от съветските власти в Катинската гора през 1940 г.
В навечерието на първата годишнина от началото на руската инвазия в Украйна пенсионираният учен Светлозар Раянов строши с чук няколко плочи от фасадата на съветския паметник в София. Засега това е последната от дълга серия протестни акции през последните над десет години.
9/12След началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г., съветският паметник многократно стана обект на протестни посегателства. Три дни след нахлуването на руските сили ръцете на част от скулпторите на съветски войници бяха покрити с червена боя.
В навечерието на първата годишнина от началото на руската инвазия в Украйна пенсионираният учен Светлозар Раянов строши с чук няколко плочи от фасадата на съветския паметник в София. Засега това е последната от дълга серия протестни акции през последните над десет години.
10/12Отново на 27 февруари 2022 г. най-често атакуваният релеф от монумента беше боядисан в цветовете на украинския национален флаг, а на постамента над него с червен спрей беше написано: "Окупатори".
В навечерието на първата годишнина от началото на руската инвазия в Украйна пенсионираният учен Светлозар Раянов строши с чук няколко плочи от фасадата на съветския паметник в София. Засега това е последната от дълга серия протестни акции през последните над десет години.
11/12Арестът на трима младежи, опитали да напишат призив в подкрепа на Украйна на 26 февруари 2022 г., провокира масов протест ден по-късно. Тогава много хора оставиха послания по фасадата на съветския паметник.
В навечерието на първата годишнина от началото на руската инвазия в Украйна пенсионираният учен Светлозар Раянов строши с чук няколко плочи от фасадата на съветския паметник в София. Засега това е последната от дълга серия протестни акции през последните над десет години.
12/12Десетки надписи срещу Русия и Путин покриват съветския паметник на 28 февруари 2022 г. Впоследствие монументът беше почистен за пореден път, а полицейската му охрана - засилена. През май същата година тогавашният вътрешен министър Бойко Рашков публично призна, че МВР е поело ангажимент пред руското посолство да пази паметника от посегателства.
В навечерието на първата годишнина от началото на руската инвазия в Украйна пенсионираният учен Светлозар Раянов строши с чук няколко плочи от фасадата на съветския паметник в София. Засега това е последната от дълга серия протестни акции през последните над десет години.
Previous slide
Next slide
Последва и официалното съобщение от Следствения комитет на Русия. От него ставаше ясно, че ръководителят му Александър Бастрикин е разпоредил образуване на наказателно дело, в рамките на което да бъдат “взети мерки по установяването на самоличността на лицата, отговорни за извършването на това престъпление”. В съобщението не се уточняваха юридическите основания за подобен ход.
Според юристи, с които Свободна Европа разговаря, руското следствие вероятно се позовава на законовите промени, приети след началото на войната в Украйна. Част от тях преследват т.нар. дискредитиране на руската армия, призивите за налагане на санкции на страната, както и дискредитирането руски държавни органи дори и извън руска територия. Не е ясно обаче как тези текстове могат да предизвикат правен ефект в друга държава.
"И пета колона, и Троянски кон"
“Това е поредната руска намеса във вътрешните ни работи. Всяка българска институция - правителство, президент, парламент и правоприлагащите органи, трябва еднозначно и без отлагане да реагират”, коментира бившият външен министър и президент на Атлантическия клуб в България Соломон Паси пред Свободна Европа.
Според него властите в София трябва да уведомят и партньорите си в Европейския съюз (ЕС) и НАТО, въпреки че “те няма да реагират повече, отколкото ние самите или ако ние пак си траем”.
Паси ръководеше българската дипломация по време на кабинета на Симеон Сакскобургготски между 2001 и 2005 г. В неговия мандат, през 2004 г., страната стана член на Алианса. Неотдавна Паси беше изобразен в антисемитска карикатура, споделена от привърженици на “Възраждане” в Телеграм.
“Неглижирането на проблема само го задълбочава. Путинизъм, фашизъм и антисемитизъм са отдавна слети в една отровна амалгама, която има потенциала да задуши крехката ни демокрация”, коментира бившият външен министър, добавяйки, че Кремъл продължава успешно да отглежда “и пета колона, и Троянски кон” на Русия в българския парламент.
Според Паси, за да се противопоставят на руските опити за намеса, управляващите трябва да прекъснат “светкавично и категорично всички канали за кремълски претенции у нас”.
“Включително да си възвърнем лагер Камчия, да премахнем МОЧА и десетките нему подобни в София и из страната, да сменим имена на улици и прочие топоними, както и да приемем закон за дипломатическо и протоколното третиране на неприятелски държави и техни съюзници”, добави президентът на Атлантическия клуб в България.
Борис Митов е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Има над 15 години опит като съдебно-криминален репортер. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които БТА, "Сега" и "Медиапул".