Министерството на образованието (МОН) предлага три варианта за бъдещия задължителен час по “Добродетели и религии” в училище. Учениците и техните родители ще могат да избират между обучение по православие, по ислям или по добродетели и етика.
Това стана ясно в сряда, когато МОН публикува концепция за обучението по добродетели и етика. Учебните програми по другите два варианта – православие и ислям, ще стъпят върху действащи програми за изучаване на религия, която сега се учи по желание.
Министърът на образованието Красимир Вълчев каза на пресконференция, че публикуваната концепция не е окончателен проект, а “основа за обсъждане”. Още няма учебна програма и не е ясно кой ще участва в работната група, която ще я подготви.
По думите му материалът ще се преподава от учители, преминали обучение, а не от свещенослужещи.
Целта на МОН е да има проект за програма до есента на тази година, каза Вълчев, а предметът “Добродетели и религии” да се изучава от учебната 2026/2027 г. За целта трябва да се гласуват промени в Закона за предучилищното и училищното образование.
Какво ще се преподава
Часът по “добродетели и религии” ще бъде задължителноизбираем – тоест ще бъде задължителен, но учениците и родителите ще имат избор какво да се учи. Вариантите ще бъдат “Религия – православие”, “Религия – ислям” и “Добродетели/ етика”.
“По този начин отговаряме на очакванията както на родителите, които биха искали децата им да изучават религия с елементи на конфесионално обучение, така и на онези, които биха избрали възпитанието в граждански ценности”, пише в концепцията на министерството.
От 2018 г. има разработени три програми по религия – християнство-православие, ислям, неконфенсионално обучение. Сега предметът е свободноизбираем и го изучават около 12 хил. ученици.
Програмите по православие и ислям ще стъпят върху сега съществуващите.
Програмата за часа по “Добродетели и етика” ще се изготвя от работна група, но тя още не е съставена и засега не е ясно кой ще участва в нея, стана ясно от думите на Вълчев.
Целта е да има проект за програма до есента на тази година, каза още той.
В концепцията на МОН пише, че сред целите на програмата по “Добродетели/етика” ще са възпитание в добродетели, формиране на етично съзнание, даване на познания за християнството и другите световни религии.
Предлага се да се обсъждат теми като себепознание, приятелство и съжителство, морални норми и етични правила, разрешаване на конфликти.
“Той няма да бъде само час по нравствено и духовно развитие, той ще бъде и час по граждански компетентности, тоест в него ще има и елементи на гражданско образование, елементи на история, исторически компетентности, надявам се да има и социално и емоционално учене в него”, каза Вълчев.
По думите му може да се засягат теми като преодоляване на агресията, борба със “зависимостите и пороците”.
Вълчев каза, че тези въпроси и сега се засягат в учебните програми, но по думите му трябва да им се отделя повече внимание, отколкото сега.
Кой ще преподава
По думите на министъра и трите алтернативни програми ще се преподават от учители, не от свещенослужители.
“Учебният предмет няма да се води от свещенослужители, дори и конфесионалните програми, а ще се води от учители, придобили квалификации в университетите”, каза Вълчев.
“Няма да влизат свещенослужещи в училищата.”
Обучението по религия ще започне първо за учениците в първи клас и ще се въвежда поетапно, пише в концепцията на МОН.
В нея се посочва, че в началния етап предметът ще се води от началните учители, които ще “преминат през краткосрочни обучения”.
На въпрос дали времето ще стигне за изготвяне на програми, учебници и подготовка на учители, Вълчев каза, че това е “напълно реалистично”.
Първата дискусия, организирана от МОН по въпроса задължителен час по религия в училище, се проведе на 24 април. Сред основните критики на участниците в дискусията беше липсата на концепция и яснота по ключови въпроси, включително по какви програми ще се преподава, кой ще преподава и как ще се компенсира допълнителното натоварване на учениците.
Форум