Когато режимът в Беларус започва да арестува и тормози колегите му правозащитници, Алес Бяляцки веднага разбира, че и неговият ден ще дойде. Просто не знае кога.
Неизбежното го застига през юли 2021 г., когато основателят и дългогодишен ръководител на Центъра за човешки права „Вясна” (от беларуски – пролет) е арестуван.
Това става в рамките на безпрецедентните репресии, последвали масовите протести срещу оспорваните президентски избори през 2020 г., за които мнозина в Беларус и чужбина твърдят, че са били фалшифицирани.
„Тогава говорехме за напускане на Беларус“, каза Бяляцки пред беларуската служба на Радио Свободна Европа/Радио Свобода (RFE/RL) в интервю.
То се проведе няколко дни след като правозащитникът беше освободен от беларуски затвор на 13 декември по силата на споразумение между САЩ и Беларус - заедно още над 100 политически затворници.
„Но почувствах, че като ръководител на организация, която вече е подложена на репресии, би било погрешно да избягам. Нашите доброволци бяха вкарвани в затвора, нашите колеги бяха преследвани. Трябваше да останем и да поемем удара заедно“, добави той.
63-годишният защитник на правата на човека и носител на Нобелова награда за мир описа престоя си в затвора, който продължи около четири години и половина, като лично изпитание, но и продължение на делото на живота му – да бъде свидетел на репресиите.
За Бяляцки завръщането в затвора е „дежа вю“, защото вече е излежавал присъда в Минск през 2011 г. Това, което не е очаквал, е срокът на присъдата – 10 години.
Според Бяляцки, дългата присъда е повлияна от външни събития, най-вече от пълномащабната инвазия на Русия в Украйна в края на февруари 2022 г. Минск е съюзник на Москва и част от руските войски нахлуха в Украйна от територията на Беларус.
Ние сме по-скоро военнопленници
Това, по думите на правозащитника, измества вниманието от вътрешните репресии в Беларус и позволява на режима на Александър Лукашенко да затегне мерките си.
„Станахме заложници“, каза Бяляцки.
„Политическите затворници в Беларус не са обикновени затворници. Ние сме по-скоро военнопленници.“
„Показател, че демокрацията вече не съществува“
Още в началото на репресиите срещу протестиращите против режима на авторитарния лидер на Беларус Александър Лукашенко през 2020 г., ръководството на „Вясна“ предвижда арестите и се подготвя да продължи дейността си, разказа Бяляцки.
По-младите членове на екипа се местят в чужбина и възобновяват работата си, като откриват първия чуждестранен офис на организацията в столицата на Литва Вилнюс. Макар че правозащитниците в затворите не могат да работят в традиционния смисъл, по думите му, самото им лишаване от свобода се превръща в форма на свидетелство.
„Присъствието на защитници на човешките права и журналисти в затвора е най-ясният показател, че демокрацията вече не съществува“, каза той.
„Нашето лишаване от свобода показа истинското състояние на Беларус.“
Бяляцки прави паралел с репресиите срещу беларуските интелектуалци по времето на Йосиф Сталин през 20-те и 30-те години на миналия век. По думите му историята „е завършила пълния си цикъл“, въпреки че условията днес се различават от тези от преди век.
Нобел зад решетките
Бяляцки получава Нобелова награда за мир през 2022 г. заедно с руската правозащитна организация „Мемориал“ и украинския Център за граждански свободи.
Самият той научава новината от своя съкилийник, а по-късно и адвокатът му потвърждава.
Веднага разбрах, че това не е лична награда
„Бях шокиран“, каза той. „Никога не съм мислил за Нобеловата награда. Но веднага разбрах, че това не е лична награда.“
Той описа отличието като символично признание за беларуското протестно движение и за защитниците на човешките права в Беларус, Русия и Украйна. За Бяляцки Нобеловата награда подчертава системни нарушения, а не индивидуални постижения.
Сред съкилийниците му новината е посрещната с тихо уважение.
„Представете си, че гледате телевизионни дебати за това дали някой като Доналд Тръмп може да спечели Нобелова награда за мир, докато до вас на пейката в затвора седи нобелов лауреат“, каза той.
„Беше сюрреалистично.“
Затворническите власти обаче не се отнасят към него по различен начин. Той казва, че е бил подлаган на рутинни унижения, претърсвания, дисциплинарни наказания и санкции – общо 23 на брой – за дребни провинения като неполирани обувки или отказ да поздрави служител.
„При освобождаването ми конфискуваха всичко“, каза Бяляцки. „Писмата ми, дневника ми, повече от 300 страници бележки и мемоари. Всичко беше унищожено.“
„Система, предназначена да пречупи хората“
Макар да заяви, че не е бил подлаган на физически изтезания, Бяляцки описа условия в затвора, които счита за нечовешки: продължителна изолация, студ, лишаване от сън и наказателни килии, където задържаните са били принуждавани да стоят на крака с часове.
„Това е съветска система, предназначена да пречупи хората. Тя се прилага за всички затворници, но политическите затворници са обект на особена жестокост“, каза Бяляцки.
„Повече от 1000 политически затворници остават зад решетките. Тази система освобождава едни и арестува други. Засега това е безкраен процес“, добави той.
Въпреки изпитанията, през които е преминал, Бяляцки остава предпазливо оптимистичен. Той вярва, че репресиите не могат да потушат желанието на беларуското общество за достойнство и справедливост.
„Единственото нещо, което все още работи в Беларус, са хората“, каза той. „Това е мрачен период, но е и период на съпротива.“
Форум