Помните ли Мария Калесникава, която стана символ на протестите в Беларус през 2020 г.? Тя беше в затвора близо пет години и беше освободена преди дни заедно с много други опозиционери. Голяма част от времето зад решетките тя прекара в пълна изолация - без право на срещи с никого.
Преди да излезе Калесникава, с усилията на САЩ бяха освободени и други жени от Беларус, подлагани на сходни репресии за политическата си дейност. Повечето са се озовали в затвора след президентските избори през 2020 г., след които започнаха най-големите протести в историята на Беларус. Поводът за демонстрациите беше обвинението към Александър Лукашенко, че е откраднал изборите за себе си, докато те всъщност са били спечелени от опозиционерката Святлана Циханоуска.
Днес Циханоуска е в изгнание, но повечето демократични държави се отнасят към нея като към легитимен лидер на Беларус.
Лукашенко управлява с диктаторски методи от 1994 г. Той потуши протестите и условията в страната станаха още по-сурови.
Жените играха ключова роля в беларуските протести и платиха със затвор. Много от тях бяха изпратени в наказателна колония в югоизточния град Гомел.
Бивши затворнички разказаха пред беларуската служба на RFE/RL за това какво са преживели в затвора – студени килии, развалена храна, "робски труд" на шиене на униформи, забрана и на най-малките прояви на солидарност.
"Като кошмар е," казва Галина Дзербиш за затвора, в който е била изпратена след като е попаднала в немилост пред авторитарния режим на Александър Лукашенко. Тя е била осъдена на 20 години по обвинения в "тероризъм".
Галина е 64 години и е пенсионирана счетоводителка, която през 2020 г. е независима наблюдателка на "откраднатите" избори. "В затвора гладувах през цялото време", казва тя. Галина Дзербиш беше освободена през септември заедно с други политически затворници след споразумение между Беларус и САЩ.
"Сутрин ядохме попара и бял хляб с чай. След това всичко беше на късмет. Например, можеше да ти дадат картофена чорба, която ставаше за ядене само ако не я гледаш - вътре имаше червеи вместо месо."
Палина Шаренда-Панасюк, 50-годишна гражданска активистка и член на движението "Европейска Беларус", прекарва в затвора в Гомел повече от 5 години. Тя оприличава мястото на "ГУЛАГ", включително заради екстремния студ.
"[Затворниците] обвиваха главите си с малка кърпа за ръце, за да се стополят със собствения си дъх. Това беше честа практика," казва тя.
"Пазачите удряха по вратата с палки през деня и през нощта и крещяха 'Махайте кърпите!' Обаче не си личеше толкова, когато се завиеш с тоалетна хартия. Така се топлихме."
Наталия Дулина, 60-годишна бивша доцентка в Държавния лингвистичен университет в Минск, е била пратена в затвора по обвинения в "екстремизъм", след като е участвала в протестите.
Психическият натиск беше смазващ, казва тя. "На моменти мястото се чувстваше като лудница, като психиатрично отделение," спомня си тя.
Това е било умишлено, казва 30-годишната блогърка и феминистка активистка Даря Афанасева, която прекарва над 2 години в ареста заради връзки с протестите през 2020 г.
"Човешки чувства като грижа, подкрепа и приятелство са забранени [в затвора]," казва тя.
"Същото се отнася за сестринството, щастието и любовта," добавя активистката.
Според Афанасева дори най-малката проява на солидарност – като варенето на вода в затвора заедно с друг човек – може да доведе до наказание.
"От рано сутрин не знаеш как да се справиш с отчаянието си," казва тя.
Затворническият труд също е бил инструмент за контрол, споделя Волга Такарчук, 40-годишна блогърка, осъдена през 2021 г. на 18 месеца затвор заради постове в социалните мрежи, определени като "обидни" за управляващите.
"Робски труд. Работиш за правителството, без да ти плащат," казва тя.
Такарчук описва тази мярка като "умен ход от страна на Лукашенко" - Затворниците са произвеждали униформи за самите сили за сигурност, отговорни за тяхното затваряне.
Въпреки това суровият режим на затвора в Гомел не успява да смаже неподчинението на затворниците.
"Човек можеше да почувства отвращението и омразата, с които се правеха униформите. Затворниците плюеха по тях и ги тъпчеха с крака," казва Волга Такарчук.
"Ходех до тоалетната, където по пода имаше локви урина, и стъпвах в тях с униформата, мислейки си: Това е униформата, която заслужавате".
Днес най-малко 1,100 души все още са зад решетките по обвинения, свързани с политически мотиви, твърдят правозащитни организации. Сред затворниците са и над 150 жени.
Форум