Мъж с двойно руско и украинско гражданство е бил задържан и обвинен в тероризъм преди посещенията на президентите на САЩ и Украйна Джо Байдън и Володимир Зеленски във френската столица Париж. Това става ясно то съобщение на местната прокуратура, цитирано от Асошиейтед прес.
Новината идва на фона на международните чествания на 80-годишнината от десанта в Нормандия, в рамките на които френският президент проведе срещи с Байдън и Зеленски в Париж.
Задържаният е 26-годишен, който е отседнал в хотел в северната част на града. Той е арестуван в понеделник, ден преди пристигането на американския президент във Франция, информира отдел "Антитероризъм" във френската прокуратура.
Оттам не уточняват дали разследването е открило предполагаема връзка между случая и войната с Украйна. Отношенията между Русия и Франция стават все по-изострени през последните месеци заради конфликта.
Според прокуратурата заподозреният е получил тежки изгаряния в резултат на детонация на взривно устройство в хотелската му стая. Получил е медицинско лечение за нараняванията си, след което е бил предаден за разпит на френското контраразузнаване.
Според съобщението вчера той е бил изправен пред разследващ съдия, който му е повдигнал предварителни обвинения за участие в планиране на криминални нападения от терористична група, както и за притежание на взривни вещества с цел подготовка на атентат.
Мъжът, чиято самоличност не се съобщава, е пристигнал във Франция няколко дни преди ареста си. Според френски медии той е родом от Донбас, окупиран от Русия район в Източна Украйна, и е служил в руската армия.
Преди дни руското следствие съобщи за ареста на френски гражданин, обвинен, че е събирал разузнавателни сведения по военни въпроси. На този фон във Франция напоследък зачестиха необичайни инциденти, за някои от които властите подозират руска намеса. Сред тях беше и поругаването на мемориала на Холокоста в Париж.
80 години от десанта в Нормандия. Честванията, които диктуват геополитиката
Макрон призова западните страни да не изключват изпращане на войници в Украйна в бъдеще, въпреки противопоставянето на други страни от НАТО и силните критики от страна на Москва, която предупреди, че това драматично ще ескалира конфликта.
Байдън ще се срещне с украинския президент Володимир Зеленски по време на церемониите и се очаква да произнесе реч за защитата на демокрацията в Европа.
Тогавашният френски президент Франсоа Оланд покани своите руски и украински колеги в опит да разреши кризата, предизвикана от подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна и анексирането на Крим от Москва.
По време на тържествата лидерите на Русия, Украйна, Германия и Франция се срещнаха неофициално в опит да разрешат войната в района на Донбас в Украйна. САЩ не участваха. Разговорите доведоха до подписването на Минския протокол по-късно същата година.
Участниците – украинският президент Володимир Зеленски, френският президент Еманюел Макрон, руският президент Владимир Путин и германският канцлер Ангела Меркел – се срещнаха с надеждата за постигане на трайно прекратяване на огъня в Източна Украйна, части от която бяха под контрола на подкрепяните от Русия сепаратисти от 2014 г.
Срещата отбеляза условно рестартиране на политическата комуникация на високо ниво между Киев и Москва и подновен ангажимент към споразуменията от Минск, поредица от мерки, насочени към постигане на трайно прекратяване на огъня. Въпреки обещаващите стъпки срещата на върха не доведе до голям пробив.
Речта на президента Обама подчерта значението на НАТО и колективната сигурност в светлината на нарастващото напрежение с Русия заради Украйна.
Това е и първият път, когато руският президент Владимир Путин беше поканен на възпоменателните тържества, където той изтъкна жертвите на Съветския съюз.
В изказване на следващия ден Клинтън казва: „Съветската империя си отиде“, като отдава почит на руснаци, поляци и други за участието им в освобождението на Европа. През този период се наблюдава и разширяването на НАТО в Източна Европа, което подчертава ангажимента на САЩ към европейската сигурност.
Речта на Рейгън е замислена не само като отдаване на почит към героизма на мъжете, които щурмуват плажовете, но също така е разглеждана като символно изявление, засилващо ангажимента на САЩ към принципите на свободата и демокрацията на фона на Студената война.
Американският историк Майкъл Долски отбеляза, че речите на Рейгън по време на честването на Деня "Д" значително са допринесли за „митичния“ статус на събитието в американската култура от края на 20-и век.
През всичките си 11 години като президент на Франция Шарл дьо Гол отказа да участва в събитията от Деня "Д". „Той отказа да отбелязва 6 юни, като се има предвид начинът, по който е бил третиран по време на десанта. Той не е участвал в дискусиите или в изпълнението на плана”, казва историкът Денис Песчански. Дьо Гол не кани световните лидери на 25-ата годишнина през 1969 г.
Много от световните лидери сега гледат на събитията, отбелязващи Деня "Д", като на решаващи политически и дипломатически поводи, но 6 юни невинаги е бил толкова добре посетен и отнема няколко десетилетия, преди датата да се превърне в ден за отбелязване с главна буква.
Френският президент Рене Коти, родом от Хавър, открива Музея на Деня "Д" - първия музей, построен в Нормандия в чест на десанта. 80-ата годишнина вероятно ще бъде последната кръгла годишнина, на която ветерани, които са се борили и са оцелели, ще присъстват на плажовете, където са загинали хора, с които са се били рамо до рамо.
-
Свободна Европа
Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. до края на март 2026 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език. Екипът на Свободна Европа продължава да работи в нова медия с името Свободна точка от април 2026 г.
Форум