Парламентът одобри на окончателното трето четене измененията в Конституцията, с които се намаляват правомощията на главния прокурор, преструктурира се Висшият съдебен съвет и се променя начинът на формиране на служебни правителства.
Това се случи на заседанието на Народното събрание (НС) в сряда, като депутатите гласуваха поименно. Измененията бяха предложени от подкрепящите управлението партии „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ), ГЕРБ и ДПС.
Новината идва само ден след като проектът за изменение на основния закон мина второто от трите гласувания, която бяха нужни за приемането му.
Ето какви са основните изменения в проекта:
- Възможност депутатите и министрите да имат още едно гражданство освен българското.
- Разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две - Висш съдебен и Висш прокурорски съвет.
- Стесняване на кръга от хора, които могат да стават служебни премиери.
- Продължаване на работата на Народното събрание дори когато то не успее да излъчи правителство.
- Избор на ръководителите на регулаторни органи като Сметната палата с мнозинство от две трети от депутатите.
В сряда тези промени се разглеждаха в цялост, а депутатите гласуваха явно и поименно, като ставаха от мястото си и казваха вота си. От ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС всички подкрепиха проекта с изключение на Бойко Рашков от ПП-ДБ, който гласува с „въздържал се“.
Рашков не е съгласен с начина, по който ще се формира Висшият прокурорски съвет. В него повече членове ще се избират от парламента и по-малко - от професионалната общност. При съдиите ще бъде обратното.
Депутатите от „Възраждане“, БСП и ИТН гласуваха „против“ промените.
В края на вота народните представители, които гласуваха „за“ новата Конституция, станаха на крака и ръкопляскаха.
„Факт са промените в Конституцията. За нас това е истинското начало на съдебната реформа“, каза съпредседателят на ПП-ДБ Христо Иванов пред журналисти след гласуването.
„Предстои сериозна работа оттук нататък и тези промени дават възможност за нея. Затова са толкова важни“, добави той.
По думите му тези изменения позволяват с последващи промени в Закона за съдебната власт и с кадрови промени управляващите да постигнат заявените си по-рано цели - „истинска независимост на българския съд по европейски стандарт, прокуратура, която служи на закона и е модерна и ефективна, и правосъдие, което хората могат да разчитат да е справедливо“.
„Мисля, че днес е исторически ден за България. Най-накрая имаме парламентарна република в пълния ѝ смисъл“, каза и санкционираният за корупция Делян Пеевски от ДПС. Той открои като успех новите правила за назначаване на служебни правителства.
„Това, което бяхме поели като ангажимент да подкрепим от 69 - 69 депутати, сме го свършили“, каза и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
С окончателното гласуване в сряда управляващите формации спазиха обещанието си да приемат конституционните промени преди края на годината. Тези изменения бяха сред основните приоритети на мнозинството, а ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС внесоха проект за разглеждането им в парламента още през юли.
За промяна на Конституцията бяха необходими три гласувания с подкрепата на повече от 160 депутати. Трите формации, които подкрепят правителството, имат общо 168 гласа.
Част от предложенията, сред които смяната на националния празник и ограничаването на мандатите на кметовете, отпаднаха от първоначалния проект поради несъгласие в рамките на мнозинството.
Настоящата Конституция е приета през 1991 г. Това е шестата ѝ поправка. За промени в частта от основния закон, която урежда съдебната власт и конкретно прокуратурата, се заговори още през 2014 г.
Тогава правосъден министър беше Христо Иванов. Той предложи съдебна реформа, която обаче не получи подкрепата на ДПС, а ГЕРБ се отметна. Това доведе до оставката на Иванов от поста през 2015 г.
Форум