Представители на протестиращи и синдикални организации на работещи мините и ТЕЦ-овете не дойдоха на среща с премиера Николай Денков в Министерския съвет. Вместо това техни представители казаха, че продължават протеста и изразиха готовност за "ефективни стачни действия".
От петък протестиращите блокират ключови пътища в областите Стара Загора, Перник и Кюстендил. Протестът им започна, след като правителството обяви, че ще приеме и изпрати териториалните планове на България за енергиен преход на Европейската комисия. Те са свързани с получаване на евросредства именно за трите региона, които са зависими от въглищната енергетика.
По време на пресконференция в Министерския съвет в неделя Денков призова за преговори с всички заинтересовани страни.
„Днес повече от всякога имаме нужда от съгласие как ще се развие българската енергетика през следващите 20 години. Съгласие, основано на реални факти и истински прогнози, а не на политически измислици и нереалистични очаквания“, каза Денков.
Той добави, че много от исканията на работниците са предвидени в териториалните планове и част от недоволството им се основава на невярна и изопачена информация.
Премиерът свърза политици и кандидати за местната власт със злоупотреби със „страховете на хората“ по темата за централите и мините.
Той поиска преговори „не чрез мегафони“, а с представители на всички страни на една маса за преговори. Денков посочи като „входни позиции“ на правителство за този разговор няколко неща:
- Приемането на териториалните планове не затварят мини и ТЕЦ-ове, а целят да привлекат 4 млрд. лв. във въглищните региони
- Преговорите с ЕК за териториалните планове и Плана за възстановяване и устойчовст тепърва ще бъдат водени
- Териториалните планове са подадени на последната възможна дата и трябва да получат одобрение от институциите на ЕС и страните членки. Тепърва правителството очаква на преговори синдикатите и представителите на протестиращите
- До 2038 г. в България няма да спре производството от въглищни централи. В териториалните планове не е заложено затваряне на ТЕЦ „Бобов дол“ до 2026 г.
- За обезщетение на работниците се обсъждат варианти за пакети между 24 и 36 заплати, които ще бъдат договорени със синдикалните организации
- Правителството иска споразумение със синдикатите, с което да се гарантира, че няма да се поемат ангажименти за затваряне на ТЕЦ-ове
- Започва проект за развитие на комплекса „Марица – Изток“
По-рано пред медиите президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов каза, че протестиращите имат ново искане - да водят преговори с премиера на място. Той не изключи от следващите дни миньорите и енергетиците да преминат към ефективни стачни действия.
Освен искания за оттеглянето на настоящите териториални планове и тяхното преработване, протестиращите се обявиха още и за оставката на министъра на енергетиката Румен Радев.
Протестът продължава да блокира движението по магистрала „Тракия“ в района на Стара Загора, но движението през Прохода на републиката беше възстановено.
В събота министър Радев съобщи, че регионалните планове на България вече са изпратени на ЕК в Брюксел. До тогава страната беше единствената от членките на ЕС, която не беше изпратила плановете си.
В неделя Николай Денков подчерта, че изпращането на плановете в последния момент се дължи от забавяне за близо две години. Той каза, че тепърва ще започнат преговорите с ЕК и страните членки както за тях, така и за предоговаряне на части от Плана за възстановяване и устойчивост.
Ако България не завърши успешно преговорите по териториалните си планове рискува да загуби няколко млрд. евро от Фонда за справедлив преход. Те са предназначени за работниците в мини и въглищни централи в Стара Загора, Кюстендил и Перник, както и за икономиката в регионите, зависими от работата на тези предприятия.
Заради липсата на планове страната вече загуби 96 млн. евро през 2022 г. и рискуваше да загуби още 826 млн. евро през тази година. Под риск са общо над 10 млрд. лв., както и средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), които са свързани с постигането на целите за климатична неутралност на ЕС до 2050 г.
През февруари депутатите от 48-ото Народно събрание задължиха кабинета да поиска от Брюксел отпадане на ангажимента за намаляване на емисиите от въглищната енергетика с 40% до 2026 г., поет от България с ПВУ, както и гаранции, че въглищните централи ще могат да работят без ограничения поне до 2038 г.
