Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Трябва да сложат спирачка". Какво е България за новите управляващи в Северна Македония


Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски и членове на партията след изборната победа на 8 май 2024 г.
Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски и членове на партията след изборната победа на 8 май 2024 г.

Националистите взеха властта в Северна Македония. Те постигнаха това с антиевропейски и антибългарски послания по време на предизборната кампания. Това означава, че на масата е сложен следният въпрос: какво ще стане оттук нататък с отношенията между София и Скопие?

Кампанията си е кампания, чакайте да видим какво ще направят ВМРО-ДПМНЕ като започнат наистина да управляват в Скопие. До това, накратко, се свеждат коментарите на двама експерти по външна политика, с които Свободна Европа разговаря - Весела Чернева и Стефан Тафров.

Интервютата с тях бяха проведени ден след като националистическата партия ВМРО-ДПМНЕ спечели убедително парламентарните избори в Северна Македония. Тяхната кандидатка Гордана Силяновска-Давкова ще е и следващата президентка на страната.

Както Силяновска, така и кандидатите за депутати на партията привличаха избиратели включително и с посланието, че няма нужда да се вписва изрично българското малцинство в конституцията на страната.

Но това вписване е ангажимент, който Северна Македония вече е поела пред самата Европейска комисия. Изпълнението му е условие, за да може Скопие да проправи пътя си към съюза, в който иска да членува. Тоест за да тръгне към Брюксел, страната трябва първо да извърши конституционни промени. Добавянето на българите като малцинство е една от тях.

Сега Гордана Силяновска-Давкова казва, че няма нужда от включване на българите в конституцията, тъй като това малцинство е защитено от един текст, който фигурира в преамбюла на Договора за приятелство и добросъседство между Скопие и София. Този текст е под графата "други".

Партията, която издигна Силяновска, се противопоставя на исканията за конституционни промени и говори за "български диктат".

В същото време служебният премиер Димитър Главчев и президентът Румен Радев казаха, че България няма да прави повече отстъпки спрямо Северна Македония.

Всичко това връща българо-македонските отношения към времето отпреди години, а самото Скопие се отдалечава от ЕС.

Интересите на страната или убежденията

Ако се съди по предизборната кампания, която даде убедителната победа на ВМРО-ДПМНЕ, изгледите за българо-македонските отношения не са добри. Това каза пред Свободна Европа Стефан Тафров, кандидат за евродепутат от "Продължаваме промяната-Демократична България" и бивш посланик на България в ООН, Великобритания, Франция и Италия.

Той обаче се надява, че "когато новите управляващи на Северна Македония се сблъскат с реалностите на управлението, ще поставят интересите на страната си пред убежденията си".

Според Тафров макар и България да не се съгласи да промени европейското предложение за вписването на българите в македонската конституция, тя също трябва да положи усилия в диалога си със Скопие.

Новите управляващи в Северна Македония трябва да сложат спирачка на говоренето си.
Стефан Тафров

"Северна Македония не може така лесно да променя европейска позиция и новите управляващи трябва да сложат спирачка на говоренето си", каза Тафров.

Всичко зависи от това какъв тон ще реши да приеме занапред правителството на Скопие, смята Весела Чернева, директор на Софийския офис на Европейския съвет по външна политика. Според нея ВМРО-ДПМНЕ има мнозинството в парламента, ако реши да гласува нужните промени в конституцията.

"Те направиха кампания, която се основаваше и на отричане на договорите с Гърция и България", каза още Чернева пред Свободна Европа.

"Въпросът сега е дали ще искат отваряне на предложението на ЕС за започване на преговори едва след промени в македонската конституция", каза Чернева.

Алтернативата е да се откажат изобщо от преговорите за присъединяване в ЕС.

Чернева не очаква промяна в българската позиция, "освен ако не видим радикална промяна в позицията на Скопие".

"Северна Македония не е тема нито на предизборната кампания, нито на всекидневната политика в България", каза тя.

Как се стигна дотук

В края на 2020 г. България блокира преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. Тя постави няколко условия на Скопие, като едно от тях беше признаване на българското малцинство.

Година и половина по-късно френското председателство на Съвета на ЕС намери решение на спора между България и Северна Македония с т.нар. френско предложение. То предвиждаше включително и това, че Скопие се ангажира да си промени конституцията, а София - да вдигне ветото. Така и стана.

С това Европейската комисия (ЕК) стана гарант за изпълнението на българските искания. Сега всеки проблем около признаването на българското малцинство вече не е тема на отношенията между Скопие и София, а между Скопие и Брюксел.

Това, на свой ред, означава, че ако Северна Македония откаже да изпълни ангажимента си, нейният опонент ще е именно Европейският съюз, към който страната се стреми.

Още един фронт: Гърция

Освен с антибългарска агитация, кампанията на ВМРО беше наситена и с критики, които засягат Гърция.

Гордана Силяновска, която в сряда беше избрана за президент на Северна Македония, критикува досегашното правителство на страната си, което беше водено от прозападната формация СДМС (Социалдемократически съюз).

Силяновска смята, че СДМС не е трябвало да се "предава" пред Гърция и да променя името на страната.

До началото на 90-те години на миналия век Македония е една от републиките в състава на голяма федерация - Югославия. Когато федерацията се разпада, всяка от някогашните републики се превръща в независима държава, носеща името, което е имала и докато е била част от Югославия.

Но името Македония, като име на отделна държава, е почти незабавно оспорено от Гърция, която има собствена административна единица със същото име. Атина започва да настоява Скопие да промени името на страната. Спорът продължава с години, в които бившата югославска република губи възможността да започне преговори за членство в ЕС и да се присъедини към НАТО.

Преименуването ѝ на Северна Македония отваря блокирания път към Брюксел. Страната става член на НАТО през 2020 г., но веднага след това се сблъсква с българско вето.

Форум

XS
SM
MD
LG