В понеделник Сирия изглеждаше като страна, внезапно поела въздух. Или поне на пръв поглед беше така. Десетки хиляди излязоха на улиците из цялата страна, за да отпразнуват годишнината от свалянето на диктатора Башар ал-Асад. В столицата Дамаск имаше военен парад, политици и медии приветстваха връщането на страната им на картата на свободния свят.
Настоящият президент Ахмед ал-Шараа произнесе вдъхновяваща реч от джамията Умаяд. Той обеща да възстанови една "силна и справедлива Сирия". Приветстваха го възторжени хора, понесли национални знамена, вдигнали на ръце малките си деца, които да видят на живо този момент на надеждата. Сред тях със сигурност са били и част от онези над 1 милион сирийци, които се върнаха в страната след смяната на властта.
Но радостта от свободата не заличава травматичното знание: хората по площадите са наясно, че живеят в разрушена страна, чието население е разделено, много виновници за разрухата - ненаказани, бъдещето - несигурно, а уж мирното всекидневие - охранявано от военни.
Отстраняването на режима на Башар ал-Асад, който успя да избяга в Русия и оттогава живее там, сложи точка на сирийската гражданска война, започнала през 2011 г. От миналата година насам страната възстановява отношенията си с останалия свят, но прави това в условията на ожесточени регионални конфликти.
Сирия, погледната отвън
Повечето хора по света се ориентират за това, което става в Сирия, през впечатляващата промяна в нагласите на дипломацията. Страната беше напълно изолирана от демократичния свят по времето на Асад, а после на власт дойдоха хора, смятани за терористи, които изведнъж спряха да се възприемат от света като терористи.
Мястото на Сирия в международните отношения не е достатъчен показател за това как живее страната, но все така е пример за това колко силно светът се надява на нейното израстване от руините.
Ахмед ал-Шараа (с псевдоним Абу Мохамад ал-Джулани) е сегашният президент на Сирия и бивш лидер на Хаят Тахрир аш-Шам – групировката, която има най-голяма заслуга за свалянето на режима на Асад в края на 2024 г.
Но организацията беше обявена за терористична от САЩ. Тя възниква през 2012 г. и в началото има друго име, под което е известна като сирийски клон на Ал Кайда.
Самият Ахмед ал-Шараа също е бил директно свързан и Ал Кайда. През 2017 г. САЩ обявиха награда от 10 млн. долара за залавянето му. Тя беше отменена от Вашингтон през декември 2024 г. – броени дни, след като ал-Шараа се оказа победителят, свалил Башар ал-Асад от власт.
Барбара Лийф, старши дипломат на Държавния департамент на САЩ за Близкия изток, каза, че по време на среща в Дамаск сирийският лидер е дал уверения, че терористичната групировка "Ислямска държава" и други подобни групи няма да действат на сирийска територия.
Откакто САЩ отмениха наградата за издирването му, ал-Шараа се посвети на това светът да премахне икономическите санкции срещу Сирия, наложени заради Асад.
През май 2025 г. ЕС премахна всички наложени икономически санкции, след като по-рано това направиха и САЩ. Вашингтон все пак запази санкциите върху лица, близки до режима на Асад.
През септември Ал-Шараа стана първият сирийски лидер за последните 60 години, взел участие в Общото събрание на ООН. Миналата седмица пратеници от 15-те държави от Съвета за сигурност на ООН посетиха сирийската столица Дамаск.
На 10 ноември сирийският лидер се срещна и с президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом. Това е първият директен контакт между лидери на САЩ и Сирия от срещата на покойния Хафез Асад (баща на Башар) с Бил Клинтън в Женева през 2000 г.
На 15 октомври ал-Шараа се срещна и с руския президент Владимир Путин. Въпреки подкрепата на Москва към режима на Асад, двете страни постигнаха споразумение - руските военни бази в Сирия да продължат да бъдат използвани.
В замяна на това сирийският лидер иска сътрудничество в доставката на енергийни продукти и подпомагане на икономическото развитие на Сирия.
Вътре в страната
Външнополитическият успех донякъде отговаря и на това, което ал-Шараа прави в страната. Много от стъпките ме са нестандартни.
Например това: след като падна режимът, ал-Шараа разпусна Хаят Тахрир аш-Шам и другите бунтовнически групировки, но ги направи част от сирийската армия под контрола на новосформирано Министерство на отбраната.
Бяха освободени и хиляди политически затворници. Това доведе до разкриването на жестокостта в затвора "Сайдная", наричан "Човешката кланица".
Постепенно започна и възстановяването на големи градове в Сирия, сред които столицата Дамаск, Алепо и Хомс.
На 29 януари 2025 Ахмед ал-Шараа, който дотогава беше де факто лидерът на Сирия, беше обявен за временен президент на страната.
Той отмени конституцията на Асад от 2012 г. и обеща реформи, които силно се разминават с представата на радикални ислямистки групи за добро управление. Например той обеща образование за жените и защита на правата на всички религиозни малцинства в Сирия, независимо дали са християни, кюрди или други.
Освен това президентът каза, че ще се разправи с лица от обкръжението на Асад и правителствени лица, отговорни за размириците в страната след идването на новата власт. Това обещание е критикувано от много сирийци, които смятат, че то се изпълнява бавно или че е прах в очите, пише Гардиън.
На 17 ноември се проведе първото дело срещу заподозрени за участие в убийствата по крайбрежните провинции, извършено няколко месеца по-рано. Сред обвиняемите са както лоялисти на Асад, така и поддръжници на новата власт.
Регионалните лидери от времето на Асад, които са отговорни за смъртта и насилието над хиляди хора, в повечето случаи не са засегнати от сериозно търсене на отговорност, пише още медията.
Конфликтите днес
Гражданската война от времето на Асад може и да е в миналото, но с това не са изчезнали вътрешните конфликти.
На 6 март например имаше особено кървави сражения между правителствените сили и лоялните на Башар ал-Асад. Това стана при крайбрежните градове Латакия и Тартус, където бяха регистрирани около 1400 жертви, включително цивилни.
Сраженията започват, след като правителствените сили започват "убийства за отмъщение" срещу алауитското малцинство в страната, от което произлиза и Башар ал-Асад. Убити са били цели семейства, съобщават международнитее агенции.
Правителството все пак успява да постигне някакво обединение – воденият от кюрдите съюз на бунтовниците, които контролират Североизточна Сирия, подписва споразумение за интегриране на всички военни и граждански институции в сирийската държава.
В споразумението, което включва пълно прекратяване на военните действия, се казва, че подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили ще предадат контрола над граничните пунктове, летището и жизненоважните петролни и газови находища в региона.
Споразумението признава кюрдското малцинство за "неразделна част от сирийската държава" и гарантира "правото на всички сирийци на представителство и участие в политическия процес".
Въпреки това конфликтите между етническите групи в страната не стихват за дълго време.
Израел и друзите в Сирия
На 10 декември 2024 г. Израел нанесе стотици ракетни удари по различни цели и обекти в Сирия заради опасенията, че сирийските оръжия и боеприпаси ще попаднат в ръцете на екстремисти.
През април 2025 г. последваха още удари от Израел, този път аргументирани с това, че религиозното малцинство на друзите е в опасност. В Израел общността на друзите се счита за лоялна към държавата.
През май пък следват израелски удари в близост до президентския дворец в Дамаск – като предупреждение срещу възможни нападения над друзите.
През юли в Сирия започва сектантско насилие между друзи и бедуински племена в южната провинция Сувейда. Десетки хиляди хора от двете общности са разселени по време на седмица на кръвопролития, която отнема живота на повече от 250 души и разселва над 160 000, според данни на ООН.
Следва въздушен удар от Израел по Сувейда, като Тел Авив твърди, че ще защитава друзите от силите на правителството. Сирия осъжда намесата на Израел като нарушение на международното право. Но Израел удря също и щаб-квартирата на сирийското Министерство на отбраната, както и район близо до президентския дворец в Дамаск.
През август отново има израелски удари по казарми на югозапад от Дамаск.
Присъствието на Израел в Сирия е факт, тък като още от смяната на режима израелската войска преминава от окупираните части в досегашната буферна зона на сирийска територия.
Последиците от унищожителната гражданска война и сраженията между различните етнически групи в Сирия продължават да са пречка за постигане на пълен мир в страната.
Форум