На 8 октомври 1993 г. Ирина Чесич празнува първия си рожден ден. Само четири дни по-късно е убита от куршум на снайперист на улицата в босненската столица Сараево.
„Ирина току-що се беше научила да ходи, така че съпругата ми Стана я държеше за ръка“, разказа бащата на Ирина, Самир Чесич, пред балканската редакция на Радио Свободна Европа (RFE/RL).
„Така и не разбрахме защо някой би стрелял по цел с височина 50–60 см – височината на едногодишно момиченце, вместо по много по-голяма цел като съпругата ми“, добави Чесич.
В продължение на 30 години родителите на Ирина търсят отговор: защо е била убита точно дъщеря им и дали целта не е била просто да им причинят още повече болка и страдание? През последните дни скръбта на семейство Чесич се поднови. Дойде новината, че в Италия започва разследване за т.нар. „туристи снайперисти“.
Прокуратурата в Милано разследва твърдения, че по време на войната в Босна и Херцеговина през 1992-1995 г. италиански граждани са плащали „големи суми пари“, за да стрелят по цивилни в обсаденото Сараево. „За забавление“.
Италиански медии пишат, че в това „снайпер сафари“ са участвали богати чужденци – не само италианци, но и американци, канадци, руснаци.
Прокуратурата в Милано не отговори на запитването на RFE/RL за текущия етап на разследването и за това срещу кого е било започнато то.
Сараево под обстрел от снайперисти
Най-кръвопролитната от войните около разпадането на бивша Югославия се води в Босна от 1992 до 1995 г. Там са извършени военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид. Издирването на масови гробове, изчезнали и убити хора продължава до днес, а днешна Босна е разделена на две административни единици - Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска.
Досега в съда никога не са били разглеждани твърденията за убийства на цивилни в Босна от „туристи снайперисти“.
През годините на войната град Сараево е обсаден от босненските сърби. Обсадата продължава 1425 дни, което я прави една от най-дългите обсади на град в съвременната европейска история.
Повече от 1600 деца са убити, а 14 хиляди са ранени. През 1984 г., само няколко години преди войната, Сараево е домакин на зимните Олимпийски игри.
Всяко десето дете, убито в града, е било застреляно от снайперист, показват данни на сдруженията на жертвите и решенията на съдилищата на ООН.
Въпреки това нито един снайперист не е бил подведен под лична отговорност – нито пред босненски, нито пред международни съдилища.
В присъдите срещу най-висшите длъжностни лица сред босненските сърби Международният наказателен трибунал за бивша Югославия заключи, че снайперската кампания е имала една-единствена цел: „да тероризира цивилните“.
Флоранс Артман, тогавашна говорителка на прокуратурата, каза пред RFE/RL, че трибуналът е бил „наясно“ с т.нар. „експедиции за смъртен туризъм“.
„Знаехме за това. Но не знаехме как е било организирано. Изключително важно е, че е започнато съдебно разследване и че са идентифицирани тези, които са го организирали“, каза Артман.
Да си плащаш за „лов на хора“
Бенджамина Карич, днес кметица на район „Ново Сараево“ в столицата, е само на една година, когато започва войната. През 2022 г. тя гледа документалния филм за предполагаемите убийства „Сараево сафари“ на словенския режисьор Миран Зупанич. След това тя подава жалба до прокуратурата на Босна, а по-късно и до италианските власти.
„Богати хора да идват в Сараево през уикендите, за да убиват нашите деца – това е най-мрачното нещо, което човек може да си представи“, каза Карич пред RFE/RL.
До средата на 2025 г. тя не получава никакъв отговор. През август Карич подава допълнителна жалба с нова информация, предоставена от италианския журналист Ецио Гавацени.
Гавацени проявава интерес към случая и се свързва с прокуратурата в Милано с помощта на бившия съдия Гуидо Салвини.
В жалбата Гавацени описва „лов на хора“ от „много богати лица“ със страст към оръжията, които „са плащали, за да могат да убиват беззащитни цивилни“ от сръбски позиции в хълмовете около Сараево.
Доказателствата, събрани от журналиста, включват показанията на босненски офицер от военното разузнаване. В момента те се разглеждат от италианския прокурор по борба с тероризма Алесандро Гобис, пише Би Би Си.
Гавацени и Салвини не отговориха на запитването на RFE/RL по случая.
„Всичко, което се случва напоследък, дава лъч надежда, че поне част от правосъдието ще бъде възстановено“, каза Карич пред RFE/RL.
В няколко присъди на трибунала пише, че кампанията на снайперистите е била насочена към „тероризиране на цивилни граждани“.
„Гражданите на Сараево са били мишени на снайперисти, докато са отивали да носят вода. Снайперистите са стреляли по деца, които си играят в дворовете, разхождат се с родителите си, връщат се от училище или карат велосипеди“, каза съдия О-Гон Куон, докато изчиташе присъдата срещу Радован Караджич, президент на босненските сърби по време на войната.
През 2019 г. Караджич беше осъден на доживотен затвор.
Подобни твърдения се появиха и по време на процеса срещу Драгомир Милошевич – командир на корпуса „Сараево-Романия“ в армията на босненските сърби. През 2007 г. той беше осъден от трибунала на 29 години затвор. По време на процеса срещу него американският пожарникар Джон Джордан свидетелства за чужденци, които са плащали, за да отидат в Сараево и да стрелят по цивилни от позиции, контролирани от сръбските сили.
„Местните носеха определени оръжия. Но когато се появи човек с оръжие, което прилича повече на такова, с което би ловувал дивеч в Шварцвалд [в Германия], отколкото на такова, с което би воювал на Балканите – разбираш за какво става въпрос“, каза Джордан през февруари 2007 г.
Според жалбата, подадена в прокуратурата в Милано, е имало „ценова листа“ за така нареченото „снайпер сафари“ в Сараево. Децата са били най-скъпите мишени, следвани от жените, а след тях – мъжете, докато възрастните хора са могли да бъдат убивани безплатно, предаде италианската информационна агенция АНСА.
Италианските медии също съобщават как са изглеждали нещата по време на самата обсада. От наблюдения на това как е била организирана снайперистката обсада, босненските разузнавателни служби са смятали, че зад такава операция би следвало да стоят сили от съседна държава - Сърбия. Още тогава са твърдели, че в това трябва да има пръст Държавната служба за сигурност на Сърбия и бившият шеф на сръбските тайни служби Йовица Станишич.
Станишич беше осъден от трибунала на 15 години затвор за военни престъпления.
„Проверка на твърденията“
Ако прокуратурата в Милано повдигне обвинения и докаже вина, това ще бъде първият случай, в който убийствата на цивилни от снайперисти в Босна и Херцеговина се разглеждат в съда.
През май 2021 г. Главната прокуратура на Босна започна дело срещу няколко души след публикуването на видеоклип, в който един от снайперистите от армията на Република Сръбска се хвали, че е „уцелил някого право в главата“. RFE/RL не можа да потвърди автентичността на видеото.
„На 2 април 2025 г. прокуратурата на Босна и Херцеговина прехвърли делото на [по-нискостоящата] прокуратура на кантона Сараево относно дейността на снайперисти в града. Назначеният прокурор активно предприема стъпки за проверка на твърденията в доклада“, каза пред RFE/RL Азра Бавчич, говорителка на прокуратурата на кантона Сараево.
Според Висшия съдебен и прокурорски съвет на Босна и Херцеговина в страната остават неразрешени повече от 3200 дела за военни престъпления, от които над 2900 са „в начална фаза“. Това означава, че не са идентифицирани заподозрени или престъпленията не са напълно разследвани.
Над 150 заподозрени в момента се намират извън Босна, главно в Сърбия и Хърватия. Двете страни не екстрадират свои граждани в други държави и те могат да бъдат съдени само в рамките на собствената им юрисдикция.
Енвер Исерик, професор по право от Сараево, каза пред RFE/RL, че Главната прокуратура на Босна дори не е повдигнала обвинения срещу всички лица от така наречения „списък А“, предоставен ѝ от трибунала, „което би трябвало да бъде приоритет“.
„Ето защо нито един босненски военен престъпник не е бил съден за убийството на деца или за това, че е платил, за да дойде в Босна, за да убива и да задоволява своите животински инстинкти. Тридесет години след войната стотици военни престъпници все още се разхождат свободно, а жертвите им ги виждат по улиците“, каза още Исерик.
Форум