Той е универсален музикант. Басист, контрабасист, но и композитор. Един от „Обичайните заподозрени“ край Стефан Вълдобрев.
Музиката, която пише, преминава много граници - от джаз през поп до рок. Работил е с имена като Милко Левиев, Теодосий Спасов, Лили Иванова, Дзукеро, Йълдъз Ибрахимова, но самият той също е име.
Той е Веселин Веселинов-Еко и в петък получи наградата за цялостен принос към джаза на фестивала „Пловдив джаз фест“. Събитието се провежда за девета поредна година и е една от големите сцени за джаз в България.
„Една музика, която все още не съм проучил добре, но може би през следващите 50-60 години ще усвоя“, каза шеговито Веселинов при получаването на наградата, като добави, че я посвещава на своя баща.
„Той беше човекът, който ми направи първата бас китара в живота“, каза музикантът.
Именно басът е първата му музикална любов. Много басисти стигат до него чак след китарата, но не и Еко. В предаването „Моят плейлист“ на БНТ той разказва, че още при първото чуване на бас е разбрал, че това ще бъде неговият инструмент.
„Чух едно парче на Гранд Фънк Рейлроуд - All the Girls in the World Beware!!!, което започва с една убийствена бас линия. И казах: „татко, искам да свиря на това“. Отне време на баща ми да разбере какво е това, което свири в този момент, но беше наистина тръпка и от първия ден си казах: това ще съм аз“, споделя Еко.
Така именно със специалност бас китара той завършва Националната музикална академия. Впоследствие преминава през различни формации и стилове – част е от „Подуене Блус Бенд”, създава формацията „Зона Ц” заедно със Стоян Янкулов-Стунджи и Васил Пармаков, джаз формацията „Инфинити”, участва и в „Живко Петров трио” (JP3).
Талантът му му носи множество признания, като през 2003 е избран за басист на годината на наградите на БГ радио, а през 2009 г. става носител на наградата „Кристална лира” за джаз.
Признава обаче, че е имал момент, в който професията на музиканта за кратко спира да го влече. Това се случва в края на 80-те, когато свири по ресторанти.
„Аз се бях отказал от тези неща. Не ми беше интересна тази професия и започнах да уча химия“, разказва Веселинов.
Тогава обаче се запознава с Васил Пармаков - джаз пианист, композитор и писател, заедно с когото по-късно създават музика и на когото по думите му дължи много.
„Той ме направи музикант“, казва Еко.
През последните години той добавя към кариерата си и още един проект - камерно дуо "Das Weltschmerz DueTT", което създава с пианиста Милен Кукошаров. Двамата дават начало на проекта през 2016 г., тъй като споделят общо желание – да импровизират върху теми извън стандартния джазов репертоар.
До момента имат два албума, в които интерпретират Шостакович, Чайковски, Пиацола, Ерик Сати, Джон Уилямс и Карлос Гардел, Рахманинов и други, но включват и свои авторски композиции.
И въпреки че освен джаза обича и тангото, операта, рока, блуса, най-често го определят като джазмен.
„Джазът е за мен задължаваща свобода, измамно свободна музика. На пръв поглед можеш да правиш каквото искаш, но всъщност има страшно много правила, които трябва да спазваш и се чувстваш като в лабиринт“, казва самият той пред Радио Велико Търново.
„Импровизацията, и то джазовата импровизация, е смисълът на тази музика. Правилата, които сам си определяш с течение на времето, са адски много. Трудно нещо е джазът.“
Форум