Председателят на Сметната палата Димитър Главчев е готов отново да бъде служебен премиер. Готовност да заемат поста изразиха и двете му заместнички Маргарита Николова и Силвия Къдрева. Те съобщиха това в петък след срещи с президента Илияна Йотова.
Така кандидатите за служебен министър-председател станаха петима. По-рано през седмицата подуправителят на БНБ Андрей Гюров и заместник-омбудсманът Мария Филипова също изразиха готовност да заемат поста.
До консултациите се стигна, след като стана ясно, че ново правителство в настоящия парламент няма да се състави и предстоят избори. Йотова трябва да насрочи нов вот и да назначи служебен премиер.
Съгласно конституцията президентът има право да избира между ограничен кръг от хора за служебен премиер – председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка (БНБ), председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
Всички освен Гюров, Филипова, Главчев, Николова и Къдрева съобщиха след срещите си с президента, че отказват да заемат поста.
Кой иска да е служебен премиер
- Димитър Главчев
Главчев вече два пъти беше служебен премиер в служебни правителства, назначени от Румен Радев през 2024 г. След срещата в петък Главчев каза, че е готов да заеме поста отново.
„Казах, че съм склонен да приема“, каза Главчев пред журналисти на излизане от президентството.
Той добави, че е готов със състав на служебен кабинет, но не съобщи имена.
„Ако президентът Йотова се спре на мен, имам не само вътрешен министър, а цяло правителство наум“, каза той.
Последните парламентарни избори, които бяха организирани от втория служебен кабинет на Главчев, бяха частично касирани от Конституционния съд.
В отговор на журналистически въпрос Главчев се съгласи, че основна задача на служебният кабинет е да организира честни избори, но добави, че „да се прехвърля вината върху който и да е служебен премиер или служебно правителство за това, което се е случило в секционните избирателни комисии, говори или за невежество, или за съзнателни спекулации“.
Главчев беше избран за шеф на Сметната палата през 2023 г. с гласовете на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Преди това той е бил депутат от ГЕРБ, а през 2017 г. и председател на Народното събрание.
Служебното правителство на Главчев беше обвинявано от критиците си, че обслужва интереси на санкционирания за корупция лидер на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски. Един от поводите беше начинът, по който служебният кабинет предостави на формацията нова централа на ул. „Врабча“ в София – при необичайно бърза процедура, при която оттам едновременно за дни се изнесоха три държавни агенции.
През ноември 2025 г. Главчев стана обект на критики от опозицията, след като стана ясно, че през 2024 г. той и тогавашната му заместничка в Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева са взимали бонуси в размер на близо 10 000 лева над заплатата си месечно. Главчев реагира на критиките като каза, че ще въведе таван на размера на бонусите.
- Маргарита Николова
След срещата си с Йотова заместник-председателката на Сметната палата Маргарита Николова също изрази готовност да поеме поста служебен премиер.
„Потвърдих пред президента, че ще изпълня конституционните си задължения“, каза Николова.
Николова беше избрана за заместник-председател на Сметната палата през май 2025 г. с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС – Ново начало“.
В миналото тя е била общински съветник от „Атака“ в София, а след това и депутат от партията на Волен Сидеров, както и от коалицията „Обединени патриоти“, която беше партньор на ГЕРБ в третото правителство на Бойко Борисов.
- Силвия Къдрева
Силвия Къдрева също каза в петък, че е готова да бъде служебен премиер.
„Не бягам от отговорност. Сега отново потвърдих това свое решение“, каза Къдрева след срещата си с Йотова.
Тя също беше избрана за заместник-председател на Сметната палата през май 2025 г. с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС – Ново начало“.
Преди това е била член на вече закритата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Тя е предложена за поста от тогавашния председател на комисията Пламен Георгиев и избрана с гласовете на ГЕРБ и „Обединени патриоти“.
- Мария Филипова
Мария Филипова, която по-рано през седмицата изрази съгласие да бъде служебен премиер, беше избрана за зам.-омбудсман през 2025 г. с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС – Ново начало“. Преди това тя е била шефка на Държавната комисия по хазарта по времето, за което обвиняемият хазартен бизнесмен Васил Божков твърдеше, че е бил изнудван Бойко Борисов и Владислав Горанов, и е свидетелка по едно от делата срещу него.
Филипова е била и зам.-председателка на Комисията за финансов надзор (КФН) и председателка на Комисията за защита на потребителите (КЗП), когато беше критикувана за това, че се активира по сигнали на Пеевски.
- Андрей Гюров
Андрей Гюров, който също изрази готовност да бъде служебен премиер, беше избран за подуправител на БНБ през 2023 г. С гласовете на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, но беше временно отстранен през 2024 г. след решение на антикорупционната комисия (КПК). Причината беше, че се е забавил с излизането от управата на няколко дружества.
Той обжалва, но окончателно решение на съда все още няма, защото се чака становище на Съда на Европейския съюз (ЕС). Това предизвика спорове дали той изобщо би могъл да стане служебен премиер.
Останалите хора, измежду които Йотова може да избере служебен премиер, са председателката на парламента Рая Назарян, управителят на БНБ Димитър Радев, подуправителите на БНБ Петър Чобанов и Радослав Миленков и омбудсманът Велислава Делчева. Всички те обаче отказаха да заемат поста.
Форум