Правната комисия в парламента одобри на второ четене закриването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК).
Законопроектът беше внесен от председателката на правната комисия Анна Александрова от ГЕРБ и група нейни съпартийци по-рано през януари и беше приет на извънредно заседание във вторник с гласовете на депутатите от ГЕРБ, „ДПС – Ново начало“, БСП и ИТН.
За да бъдат приети окончателно, промените трябва да бъдат приети на второ четене в пленарната зала.
Новината идва по-малко от 10 дни след като законопроектът на ГЕРБ беше приет на първо четене в комисия и седмица след като беше приет на първо четене в пленарната зала.
Имаше и два други законопроекта, които предвиждаха други начини за закриване на антикорупционната комисия – на „ДПС – Ново начало“ и на „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ), но те бяха отхвърлени още на първо четене.
Законопроектът на ГЕРБ предвижда прехвърляне на функциите на КПК към Сметната палата и Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) към МВР.
Предвижда се Сметната палата да приема имуществените декларации на хората на публични длъжности и да прави проверки за установяване на конфликт на интереси.
Тези текстове бяха критикувани от депутати от опозицията.
Според Надежда Йорданова от ПП-ДБ ако Сметната палата получи такива функции, това би поставило „в риск изпълнението на основната ѝ функция – да е одитна институция“.
Освен това, по думите ѝ, проверките за конфликт на интереси не са присъщи за одитни институции като Сметната палата, а това би създало „сива зона“, при която тези функции може да не се изпълняват ефективно.
Йорданова нарече „концептуално грешно“ прехвърлянето на тези правомощия на Сметната палата.
Подобно мнение изрази и Петър Петров от „Възраждане“, който каза, че това ще бъде „фиктивна и формална дейност“, която „не води до никакви резултати“.
Законопроектът на ГЕРБ предвижда също функциите на специализираната дирекция „Противодействие на корупцията“ в КПК да бъдат прехвърлени на ГДБОП.
Друг текст от законопроекта, който срещна критики от опозицията, предвижда КПК да предаде на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) всички архивни дела на оперативен отчет.
Имаше предложения на ПП-ДБ и „Възраждане“ архивът да се прехвърли на ГДБОП, но те не бяха приети.
През лятото на 2025 г. санкционираният за корупция Делян Пеевски поиска КПК да бъде закрита бързо, след като по-рано за тази идея заговори Атанас Атанасов от опозиционната ПП-ДБ. Идеята привлече внимание, тъй като ПП-ДБ често обвиняваше КПК, че действа не като орган за разследване на корупцията, а като „бухалка“, ползвана от самия Пеевски за разправа с политически противници.
Основания за това твърдение ПП-ДБ видя в случаите, в които КПК задържа кмета на Варна Благомир Коцев, вече бившия зам.-кмет на София Никола Барбутов, както и общински съветници на ПП-ДБ. Това предизвика масови протести във Варна, София и други градове.
В края на юли 2025 г. Пеевски внесе в Народното събрание законопроект за закриване на КПК, който включваше идея разследващите ѝ функции да се поемат от Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), а производствата за конфликт на интереси – от Сметната палата. Според ПП-ДБ ДАНС, също като КПК, е под контрола на Пеевски.
В края на септември ПП-ДБ също внесе законопроект, който предвиждаше антикорупционната комисия да се закрие и на нейно място да бъде създадена Комисия за превенция на корупцията и конфликта на интереси.
ГЕРБ предложи своя проект едва на 14 януари.
От създаването си през 2017 г., КПК има само едно успешно завършило дело за корупция по високите етажи. Тя редовно е осъждана да плаща обезщетения, а проверка на дейността ѝ показва, че КПК не разследва определени политически кръгове, свързани с ГЕРБ и ДПС на Пеевски.
Форум