Възможно ли е едно нещо да не работи, но в него да се наливат милиони? Човек застава пред този въпрос, когато погледне какво е правила през годините антикорупционната комисия.
Тя смени много имена - КПКОНПИ, КОНПИ, КПК. Отскоро има предложение тя да бъде закрита. Това поискаха както лидерът на ДСБ Атанас Атанасов, така и лидерът на ДПС – "Ново начало" Делян Пеевски, който е санкциониран именно за корупция.
Аргументът на Атанасов е в това, че комисията разследва избирателно само опозицията. Той се позова на случаите с кмета на Варна Благомир Коцев и с общински съветници от "Продължаваме промяната" - Демократична България (ПП-ДБ). Случаят предизвика масови протести. Участниците в тях нарекоха институцията политическа бухалка. ПП-ДБ отдавна я определя така.
Но комисията съществува от цели 8 години, тоест отпреди да възникне ПП-ДБ. Проверка на дейността ѝ води до четири заключения: че
- тя има само едно успешно завършило дело за корупция по висшите етажи
- тя редовно е осъждана да плаща обезщетения за действията си
- тя не разследва точно определени политически кръгове
- почти от самото ѝ възникване тя е обвинявана именно в избирателност от страна на юристи, медии и опозиционни политици.
Как възникна комисията
В България от над 10 години има институции, които се занимават с отнемане на незаконно придобито имущество, разследвания за конфликт на интереси и борба с корупцията.
В края на 2017 г. всички те бяха слети в едно мегазвено, което получи и множество правомощия – Комисия за противодействия на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).
Промените се случиха с гласовете на управляващата тогава коалиция на ГЕРБ с Обединените патриоти (ОП), които получиха подкрепа и от ДПС.
Тогавашната лидерка на БСП Корнелия Нинова нарече промените "закон за защита на корупцията".
Тогава президентът Румен Радев наложи вето върху промените и създаването на комисията, но то беше отхвърлено – отново с гласовете на ГЕРБ, ОП и ДПС.
Така комисията оцеля до септември 2023 г., когато с гласовете на управляващата тогава коалиция между ГЕРБ и ПП-ДБ, я разделиха на две – Комисия за противодействие на корупцията (КПК) и Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ).
Така стоят нещата и до днес.
Какво (не)свършиха КПКОНПИ И КПК
За 8 години антикорупционната комисия няма постижения по отношение на корупцията, особено по високите етажи на властта, пише в множество доклади на европейски институции и неправителствени организации като Антикорупционния фонд (АКФ).
Най-големият успех на институцията е акцията и последвалото дело и присъда на бившата кметица на столичния район "Младост" Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова.
Двете бяха задържани през 2018 г. в шумна акция в центъра на София, водена от тогавашния зам.-председател на комисията Антон Славчев и тогавашния шеф на спецпрокуратурата Иван Гешев.
Двете жени бяха осъдени за искане и получаване на подкуп от 500 000 евро от строителен предприемач.
Извън този случай имаше няколко други, които също започнаха бурно, но не доведоха доникъде.
Комисията на няколко пъти проведе акции и се опитваше да изземе имущество на бизнесмена и издател Иво Прокопиев. Но делото беше спряно, а обвиняемият осъди прокуратурата и комисията за неправомерни действия.
Друг случай е арестът на шефката на Агенция "Митници" Петя Банкова. Тя беше задържана дни след падането от власт на кабинета на Николай Денков. Делото по случая все още се точи.
Има и случай, за който човек не винаги се сеща, когато стане дума за КПК. Той е свързан с войната между Ахмед Доган и Делян Пеевски за контрола върху ДПС. Борбата им започна през лятото на 2024 г. и завърши година по-късно. Доган загуби.
В началото на тази битка за ДПС, през лятото на 2024, един приближен на Доган човек влезе в ареста след серия от обиски и акции. Това беше бизнесменът Румен Гайтански по прякор Вълка. Разследваха го във връзка с негов кредит от Българската банка за развитие (ББР) от 2019 г. Макар че за проблемите около кредита бяха известни от по-рано, всичко се случи едва след разрива между Доган и Пеевски.
Вторият път, в който КПК се оказа с основна роля в съдбата на ДПС, дойде през 2025 г., малко преди Пеевски напълно да овладее формацията. Политическата победа дойде когато дясната ръка на Доган – Джевдет Чакъров премина на страната на Пеевски. Само дни по-рано срещу сина на Чакъров – Сами бяха започнати проверки, а по искане на КПК и прокуратурата бяха наложени запори на негови дялове в над 40 фирми.
Последните действия на КПК, които бяха остро критикувани от юристи и от опозицията, бяха свързани с ролята ѝ в задържането на кмета на Варна Благомир Коцев.
Веднага след това КПК се оказа в конфузна ситуация - тя поиска обяснения от депутата на ПП Богомил Петков за предполагаемо престъпление, извършено от него като кмет на столичния район "Витоша", какъвто той никога не е бил.
На този фон комисията, както и прокуратурата, никога не успяха да открият нередност сред хора, санкционирани за корупция от други държави. Сред тях е и Делян Пеевски.
Кой управляваше комисията
Хората, управлявали комисията, имат добро кариерно развитие. Сред тях е и първият председател - Пламен Георгиев.
Преди да се озове на лидерското място Георгиев беше прокурор по дело за корупция в митниците. Случаят обикновено се описва като "скандала "Ало, Ваньо", защото е свързан с аудио запис, разпространен в медиите - тогавашният премиер Бойко Борисов говори с бившия шеф на митниците Ваньо Танов и иска от него "чадър" над бизнеса на Михаил Михов, по-известен като "Мишо Бирата". Две години след изтичането на записа прокурорът Георгиев каза, че въпреки работата си не е разбрал за записите от СРС-та.
След близо две години начело на комисията Георгиев напусна поста след серия скандали, свързани с проверки на приходите му, придобити имоти и незаконна тераса.
Впоследствие правителството на Борисов го назначи за консул във Валенсия, откъдето беше отзован, след като ГЕРБ загуби властта.
След Георгиев в края на 2019 г. начело на комисията беше избран Сотир Цацаров, бивш главен прокурор. Това стана с гласовете на ГЕРБ, ДПС, ОП и БСП
Още в началото на мандата му начело на прокуратурата бяха разпространени аудиозаписи от други СРС, които поставиха под въпрос независимостта му от партийно влияние. В един от записите градският прокурор на София Николай Кокинов беше казал, че Борисов сам си е избрал главния прокурор ("Ти си го избра").
На поста главен прокурор Цацаров беше обвиняван, че пренебрегва разследвания срещу ГЕРБ и ДПС. Имаше и случаи, добили известност като "Яневагейт" и "ЦУМ-гейт", по които го подозираха в търговия с влияние.
Цацаров остана начело на комисията около 2 години и подаде оставка едва след като ГЕРБ падна от власт, а начело на страната застана кабинетът на Кирил Петков.
След това Цацаров стана прокурор във Върховната касационна прокуратура.
Днес начело на комисията като временно изпълняващ длъжността е Антон Славчев, който беше заместник както на Георгиев, така и на Цацаров през цялото време на съществуване на комисията.
Колко струва комисията
Комисията няколко пъти е осъждана да изплати обезщетения за незаконни действия. Общият им размер е неясен, но няколко примера позволяват да се заключи, че става дума за милиони. Само в последните седмици антикорупционната комисия беше осъдена да плати обезщетение от 500 000 лв. за действия от 2011 г. на тогавашната КОНПИ.
Преди година заради действията си срещу Иво Прокопиев КПКОНПИ беше осъдена да изплати обезщетение от 440 хил. лв.
В годишния си доклад за 2024 г. самата комисия признава, че е спечелила дела за конфискация на имущество в размер на 3,3 млн. лв., докато в същото време издръжката ѝ за годината е струвала 14,2 млн. лв.
Форум