Две партийни групи се обвиняват взаимно в това, че стоят зад Комисията за противодействие на корупцията (КПК) – иначе по закон независима държавна институция.
ГЕРБ и ДПС – "Ново начало" казват, че КПК е на "Продължаваме промяната" – Демократична България (ПП-ДБ). Тезата е, че КПК "обслужва" ПП-ДБ, защото именно те са предложили и приели закона, който през 2023 г. даде на комисията разследващи и полицейски функции.
Това не е съвсем вярно, показва проверка на Свободна Европа.
ПП-ДБ казват, че комисията е инструмент за политическа разправа с тях и въобще с опоненти на властта – защото акциите ѝ са все срещу хора, свързани с опозицията. Един от последните арести – на кмета на Варна Благомир Коцев, предизвика и масови граждански протести.
И двете страни в спора накрая поискаха КПК да бъде закрита – с различни аргументи и по различен начин.
Проверка на такова предложение, внесено от ДПС, показва, че идеята не е точно да се закрие комисията, а функциите ѝ да се поемат обратно от онези институции, които отговаряха за противодействието на корупцията преди изобщо да се стигне до създаване на КПК.
Кой създаде новата КПК
Документирано е в стенограмите на Народното събрание: разширените правомощия на КПК възникват с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС през септември 2023 г. Тогава Делян Пеевски публично хвали промените.
Но ето как се разказва историята днес.
"Кирил [Петков] и Асен [Василев] направиха чудовището КПКОНПИ (старата абревиатура на органа до септември 2023 г.), за да събарят политическите си опоненти", казва лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в края на юли 2025.
"… защото тя беше направена по мярка за Бойко Рашков, командва се от Кирил Петков, а задкулисно конците дърпа Христо Иванов!", казва лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски ден по-късно. Изненадващо поиска закриването ѝ. Мотивът - "това е единственият начин да бъде прерязана пъпната връв, която свързва тази структура с дискредитирани и провалени, корумпирани политици, които системно я употребяват за своите "спасителни" ПР-кампании, представяйки се за жертви!".
Тезата се повтаря и от депутати на "Има такъв народ" (ИТН). Трите партии сега са част от парламентарното мнозинство зад правителството на Росен Желязков с мандатоносител ГЕРБ.
Твърденията на ГЕРБ и ДПС – "Ново начало" връщат времето към приемането на последните промени в антикорупционния закон. Те са от септември 2023 г. Тогава старата КПКОНПИ беше разделена на две, а "новата" КПК получи по-големи правомощия:
- разследващи функции (но под надзор на прокуратурата, също често наричана "бухалка"),
- право да иска подслушване, проследяване и други специални разузнавателни средства,
- право да арестува заподозрени.
Това стана по времето на т.нар. сглобка – кабинетът на ПП-ДБ в коалиция с ГЕРБ и с премиер Николай Денков. ДПС го подкрепяше в парламента – към онзи момент формацията беше още единна, но вече с доминация на Пеевски.
ПП наистина преди това лансира идеята за реформа на антикорупционната комисия като част от съдебната реформа още при правителството с премиер Кирил Петков. ГЕРБ, ДПС и ИТН блокираха обсъжданията. Кабинетът падна от власт и до реформа не се стигна.
Вярно е и това, че ПП публично е казвала през 2022 г., че би искала бившият следовател и вътрешен министър, сега депутат Бойко Рашков да оглави комисията след реформа. Това беше година преди ремонта на закона. И не се случи.
През април 2023 г. от ПП-ДБ отново внесоха законопроект. През юни това направи и тогавашният им коалиционен партньор ГЕРБ. В двата проекта частта за разширяване на правомощията на КПК, за да получи разследващи и полицейски функции, има само козметични разлики.
Проектът па ПП-ДБ обаче е отхвърлен на първо четене. Така основа за реформата в КПК става законопроектът на ГЕРБ, а не този на ПП-ДБ.
Стенограмите и протоколите от гласуванията на окончателните текстове на 20 и 21 септември 2023 г дават еднозначен отговор кой застава зад реформата в КПК. Законът е приет с гласовете на
ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. В основата е проектът на ГЕРБ. Приети са редакции, предложени от ПП-ДБ, но и ГЕРБ, и ДПС гласуват "за".
Няма и как ПП-ДБ сама да е приела закон, както внушават Борисов и Пеевски. В 49-ото Народно събрание, което гласува текста, коалицията има 64 депутати – само половината от нужните за мнозинство.
Приехме, мисля, най-добрия вариант на този закон.Делян Пеевски
Пеевски коментира непосредствено след гласуването на закона на 21 септември, цитиран от Би Ти Ви: “Приехме, мисля, най-добрия вариант на този закон”.
Той е доволен и от още една поправка, която тогава е обект на спорове – за числеността на комисията и начина, по който се избира. В неприетия проект на ПП идеята е за 5-членна комисия с 5-годишен мандат и ротация на председателя сред избраните членове. ГЕРБ иска първоначално 7 членове, 7-годишен мандат и ротационно председателство – на база жребий.
Приема се 3-членен състав, 6-годишен мандат и ротация на председателя на 2 години – по предложение на ПП, но с подкрепа от ГЕРБ и ДПС. Пеевски нарича това "облекчена структура" и смята, че решението е добро.
Кой управлява КПК
Реформата от 2023 г. – много преди приемането ѝ – беше включена като условие за предоставяне на средства за България от Плана за възстановяване и устойчивост. Това стана по идея на ПП. Реформата обаче остана наполовина.
Новата структура и правомощия бяха приети, но не и нов състав, макар за това да беше предвиден 3-месечен срок. В закона беше записано, че членове на комисията ще се избират с мнозинство от 160 депутати. Това изискване влезе и в последните конституционни промени за избора на всички регулатори. "За" и в двата случая гласуваха ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС.
В следващите година и половина ГЕРБ и ДПС отказваха да поставят темата на дневен ред в парламента. Това се промени, когато същите две партии преди месец отмениха изискването за голямо мнозинство. Преди това Конституционният съд отмени промените в основния закон. В 51-ото Народно събрание управляващите от ГЕРБ, БСП и ИТН, плюс групата на Делян Пеевски, имат над 121 гласа. Това вече е достатъчно, за да кадруват. Веднага започна процедура по избор на нов състав на КПК. Наесен може да има избор.
Може и да няма. Но за това след малко.
Начело на КПК е бившият кадър на МВР и ДАНС Антон Славчев, и то още отпреди реформата. От 2018 г. е зам.-председател на КПКОНПИ, избран от ГЕРБ и ДПС. Пое председателския пост временно след оставката на Сотир Цацаров, който беше начело, след като се оттегли като главен прокурор. И така до днес.
Заради поредица от акции срещу хора от опозицията беше направен опит от ПП-ДБ Славчев да бъде отстранен. ГЕРБ, БСП и ДПС не позволиха това.
На този фон Пеевски и Борисов свързват и Славчев с ПП-ДБ. Това стана, след като Пеевски показа снимка на временния председател на КПК и бившия съпредседател на ПП Кирил Петков, които се срещат на улицата. Кой, защо и кога и в какъв контекст е направил кадъра никой не уточни, но Пеевски откри в това "задкулисна договорка". Самият Петков каза, че докато е бил напът към Народното събрание пеша, Славчев го е спрял на улицата с поздрав.
"Трябва да бъде закрита"
Докато управляващото мнозинство бърза с попълването на антикорупционния орган, който отдавна е с изтекъл мандат, лидерът на ДСБ, част от ДБ – Атанас Атанасов обяви, че иска закриване на КПК. Причините – действа като "бухалка" срещу опозицията, дублира функции на МВР, ДАНС и прокуратурата, които по закон разследват всякакви престъпления, в това число корупция, и е неефективна.
За 2024 г. има повдигнати 79 повдигнани обвинения и 0 дела, стигнали до осъдителна присъда, показва официалният отчет. ДБ предлага на мястото на КПК да се създаде нов орган, но не за "противодействие", а за "превенция" на корупция. Законопроектът още не е внесен.
Изненадващо обаче и Пеевски поиска закриване на КПК. "КПК трябва да бъде закрита, за да се сложи точка на игричките и фалшивите драматургии, че била "бухалка" срещу тях (ПП-ДБ)!", каза той и внесе законопроект. Поиска да бъде гласуван "незабавно", но това не мина. Темата предстои през есента, когато парламентът заработи отново.
Но Пеевски и депутатите му всъщност предлагат закриване на КПК само формално. Законопроектът предвижда органът да се разформирова, но всичките му функции да се преместят механично в Сметната палата и ДАНС. В първия орган трябва да отиде публичният регистър с декларации на имуществото на политици и висши чиновници, както и проверката за конфликт на интереси. В ДАНС – цялата дирекция "противодействие на корупцията" – заедно със служителите и активите ѝ.
Всъщност всичко това беше точно така до 2018 г., когато беше създадена КПКОНПИ.
Форум