Как управлението на Джо Байдън ще се отрази на България

Промяната на политиката на САЩ спрямо останалия свят, която се очаква при управление на Джо Байдън, ще има пряко отражение и върху България. Държавата ще бъде засегната в няколко насоки – като член на НАТО и на Европейския съюз (ЕС), като терен на един от основните руски енергийни проекти в Европа – газопровода „Турски поток“, и като държава, в която САЩ виждат проблеми в борбата с корупцията.

Това са очакванията на двама бивши министри на външните работи на България, които Свободна Европа потърси - Ивайло Калфин, който беше външен министър в правителството на Сергей Станишев (2005-2009) и вицепремиер и социален министър във втория кабинет на Бойко Борисов (2014-2016), и Даниел Митов, който беше външен министър в същото правителство от 2014 до 2017 г.

Влизането на Джо Байдън в Белия дом се очаква да доведе до възстановяване на силните връзки със съюзниците в Европа, по-твърд тон към Русия и утвърждаване на САЩ като лидер сред демократичните държави.

Отношенията с Европа и НАТО

Двамата бивши първи дипломати говорят за няколко насоки, в които може да се очаква промяна на външната политика на САЩ след влизането на Джо Байдън в Белия дом, която да се отрази и върху България. Една от тези насоки е отношенията на САЩ със съюзниците си от Европа и НАТО.

Според Даниел Митов бъдещата администрация на Байдън ще бъде по-ангажирана с отношенията със съюзниците и ще се опита да поправи щетите, нанесени по времето на Доналд Тръмп. „Държавният департамент, Конгресът и други институции се стремяха да поддържат нормални отношения с Европа. Но лично президентът Тръмп неглижираше тези отношения. Бъдеща администрация на Джо Байдън ще се стреми да възстанови силната трансатлантическа връзка. Можем да очакваме и засилване на връзките вътре в НАТО“, коментира Митов в телефонно интервю.

Според него обаче не може да се очаква бъдеща администрация на Байдън да прави компромиси с поетия от държавите от НАТО ангажимент разходите им за оттбрана да са поне 2% от брутния им вътрешен продукт (БВП). „Това ще си остане в сила при всички отношения и една администрация на Джо Байдън по никакъв начин няма да се отнася с по-малко внимание към това задължение“, коментира Митов.

Доналд Тръмп често изтъкваше, че САЩ харчат много по-голям дял от своя БВП за отбрана в сравнение с другите държави от алианса и ги критикуваше остро за това. България надмина границата от 2% от БВП за отбранителни разходи през 2019 г., когато купи изтребители F-16. Преди дни София подписа и сделка за два военни кораба за почти 1 милиард лева.

Ивайло Калфин очаква при влизането на Джо Байдън в Белия дом тонът към партньорските държави да стане „по-мек, не толкова търговки ориентиран“ и да бъдат препотвърдени ценностите, които са в основата на трансатлантическите отношения. Той смята също, че отношенията с Европа могат да бъдат възстановени „на нова основа“.

„Досега те стоят на инерцията на това, което се е случило след Втората световна война и особено след Студената война. Оттук нататък има доста сфери като технологии, наука, миграция, климат, които би трябвало да бъдат в основата на това сътрудничество“, каза Калфин в телефонно интервю.

Той очаква търговското напрежение между САЩ и ЕС, което доведе до взаимно налагане на мита върху вноса от двете страни на Атлантическия океан, да бъде свалено и да се потърси общия интерес.

„Това, което не очаквам, е да има коренна промяна [във външната политика на САЩ]. Трябва да е ясно, че появата на Тръмп в Белия дом не е случайно събитие. Има достатъчно икономически и всякакви други интереси за по-агресивна, по-самостоятелна и по-националистическа политика на САЩ, и това нещо трябва да се отчете. Тези сили ще продължат да действат и при президентството на Байдън“, каза още Калфин.

Русия и "потоците"

Отношението на САЩ спрямо Русия обаче ще стане по-остро при бъдещата администрация на Джо Байдън, смятат двамата бивши външни министри.

„Външната политика [при администрацията на президента Тръмп] беше съсредоточена върху противопоставянето на Китай във всички възможни сфери – икономическата, военната, политическата. Това до голяма степен помогна на Русия да затвърди позициите си на международната сцена. Значителна конфронтация между САЩ и Русия нямаше по време на президентството на Тръмп“, коментира Ивайло Калфин. „Очаквам, че Байдън ще балансира тези отношения с по-малко яростно противопоставяне на Китай и търсене на някои възможности за общи действия, и по-целенасочено и на моменти по-остро отношение към Русия и към това, което се случва в Русия.“

„Фокусът на една администрация на Байдън към Русия ще е свързан с много по-сериозно търсене на възможности за това Русия да промени поведението си в международните отношения. Няма как след откровените намеси на Русия в изборите в САЩ да се случи нещо друго освен новата американска администрация да се фокусира върху геополитическите амбиции на Кремъл и да вземе много по-сериозни мерки от досегашните в това тези амбиции да бъдат ограничавани“, каза Даниел Митов.

Отношението спрямо руските енергийни проекти като газопроводите „Северен поток 2“ и „Турски поток“ на Вашингтон няма да стане по-благосклонно при бъдещото управление на Джо Байдън, дори напротив – може да стане по-остро, смята Митов.

„Администрацията на Тръмп на практика спря строежа на „Северен поток 2“ и удари силно по „Турски поток“, както и да го преименуваме тук. Това няма да се промени, даже напротив, може сериозно да се засили.“

Митов допълва, че по тази тема има консенсус между републиканците и демократите. „Няма да има никаква съпротива за мерките, които да бъдат взети, за да бъдат спрени тези два проекта. Или най-малкото, ако все пак бъдат построени, да функционират на пазарен принцип“, коментира той. Целта на САЩ е да се избегне руски монопол върху енергийните ресурси, смята още Митов.

Ивайло Калфин смята, че двата газопровода ще бъдат построени. „Те биха се случили и ако Тръмп остане на власт, но тогава би било с цената на допълнителни търговски напрежения. Не виждам подмяна на руските доставки с американски доставки. Аргументът, който администрацията на Тръмп използваше: „Ние ще ви доставим газ, той е по-скъп, но той е свободен газ“ - не е убедителен в икономически смисъл“, коментира Калфин.

„По-големият въпрос е стратегическата независимост на Европа. Сътрудничеството [със САЩ] следва да се търси в нови източници на енергия и намаляване на зависимостта от изкопаемите енергийни ресурси. Там има широко поле за разговор със САЩ и мисля, че Европа трябва да търси връзки със в тази насока“, смята още Калфин.

САЩ и борбата с корупцията в България

В своите предизборни прояви Джо Байдън многократно каза, че иска Америка отново да заеме централното си място на масата, когато става дума за демокрацията и свободата. Той обяви план през първата си година в Белия дом да организира световна Среща за демокрация, на която да обяви нова стратегия на външната политика на САЩ, която поставя в центъра борбата с корупцията.

Даниел Митов очаква бъдещата администрация на Джо Байдън да инициира „много сериозен разговор между демокрациите за това къде се намират, какви са дефицитите им и как да бъдат поправени те. „Очаквам и разговор за това как да бъде даден шанс на демокрацията в държави, които в момента са управлявани от клептократични режими с авторитарни тенденции“, допълни той.

Митов смята също, че може да се очаква САЩ да обърнат повече внимание на проблемите с върховенството на правото, борбата с корупцията и медийната среда в България.

„Специално по отношение на България съм убеден, че ще се обърне много по-сериозно внимание на проблема, който у нас продължава да съществува и хората протестират заради него – а именно как се осъществява върховенството на правото и как се осъществява борбата с корупцията“, каза той.

„Очаквам и фокус върху медийната среда що се отнася до плурализма, свободата, прозрачността на собствеността, както и върху изграждането на капацитет за съпротива срещу пропаганда и фалшиви новини в обществото, които се разпространяват, а държавата не се стреми да противодейства.“