"Времето работи срещу тях". Това ли е лятото, в което Русия ще пречупи Украйна

Докато войната на Русия навлиза в четвъртото си лято, обсадените и изтощени части на Украйна, като 100-та бригада, продължават бавно да отстъпват. Те са притиснати от по-голяма армия с повече оръжия, боеприпаси, която е решена да принуди Киев да капитулира.

През последните седмици Русия увеличи темпото на бойните действия. Въпросът дали очакваната лятна офанзива вече е в разгара си, или тепърва предстои да се усилва, остава отворен.

Но през следващите месеци се очаква Москва да достигне знаков крайъгълен камък - 1 милион убити или ранени руски войници. Това е значително повече от всички жертви, понесени от Русия и Съветския съюз във всички конфликти след Втората световна война, взети заедно.

Според Иван Торес, пенсиониран майор от американската армия и военен анализатор в полската изследователска група Rochan Consulting, лятната офанзива на Русия все още не е в ход.

„В момента руснаците преминават към летния сезон на кампанията, затвърждават скорошните си успехи, възстановяват силите си и привличат резервни сили и оборудване, като същевременно поддържат натиска и темпото на настъпление“, казва той.

"Това, което [руснаците] искат до края на лятната офанзива, е да превземат цялата Донецка област. Те напредват бавно и постепенно, но с много, много голям брой жертви", казва Раджан Менон от вашингтонския мозъчен тръст “Приоритети в отбраната".

Ето каква е ситуацията след повече от 40 месеца от началото на най-голямата пълномащабна война в Европа от 1945 г. насам.

Малък пазар в село Стецкивка, близо до фронтовата линия, в Сумска област, на 12 юни.

Суми

1100-километровата фронтова линия, на която Украйна се бори да удържи руските сили, се простира приблизително от долното течение на река Днепър край южния град Херсон на североизток край градовете Покровск и Торецк, а след това на север до Часив Яр и Купянск край руската гранична област Белгород.

Но на 300 км северозападно от Купянск руските войски се насочват към Суми - град с предвоенно население от 255 000 души.

Суми се намира на ключова магистрала, която води на север към руската граница и Курска област, където Украйна нахлу през август миналата година. В края на април руските войски, подсилени от около 11 000 севернокорейци, най-накрая изтласкаха последните украински части от Курск.

През последните седмици руските сили започнаха целенасочена офанзива в малък мащаб от север, насочена към Суми. Към 3 юли те се намират на около 20 км от града. Руски официални лица оправдаха настъплението като усилие за създаване на „дълбока буферна зона“ по границата. По време на финансово събитие през юни президентът Владимир Путин каза, че Русия може да превземе града.

"Нямаме за цел да превземем Суми. Но по принцип не го изключвам", каза той.

В края на месеца главнокомандващият силите на Украйна каза, че руското настъпление към Суми е спряно.

„Въз основа на резултатите от май и юни можем да кажем, че вълната от опити за “лятна офанзива", предприета от противника от руска територия, е задушена“, каза генерал Олександър Сирски. „От тази седмица настъплението на руските войски в граничната зона на Сумска област е спряно“.

Суми „е асистираща инициатива, макар и важна“, казва Торес. „Тя задържа значителна част от украинските сили ангажирани с некритична операция, като същевременно позволява на руснаците да установят контрол върху важна част от територията.“

Часив Яр

От пролетта на 2024 г. руските войски навлизат в град Часив Яр в Донецка област, след като през февруари същата година превзеха Авдиивка.

През по-голямата част от 2024 г. украинските сили държаха руските войници на разстояние, като разчитаха на напоителен канал като естествена бариера. От тази седмица обаче руските части са окупирали около 90% от града, според аналитичната група DeepState.

През последните дни руските сили са настъпили към съседния град Костантиновка от юг, казва Виктор Кевлюк, украински полковник от запаса и анализатор в киевския Център за отбранителни стратегии.

„Ситуацията е трудна, противникът има минимален напредък, не може да постигне дори тактически успех в района на Часив Яр, който би допринесъл за пробив“, каза той в имейл.

Ако Украйна изгуби изцяло Часив Яр, това ще даде на руските сили предимство във височината, откъдето могат да заплашват и бомбардират Костантиновка, който е железопътен и шосеен възел. Това би застрашило украинските линии за снабдяване, както и градовете Славянск и Краматорск, които са основни военни бази на украинските сили.

„Украинският проблем е в покриването на фронта; украинските сили не могат да бъдат навсякъде по едно и също време, а руснаците масово увеличиха ударите с дронове по целия източен фронт“, казва Менон. „Те са активни в толкова много райони, че украинците просто не могат да покрият всичко.“

Украински артилерийски екипаж стреля със самоходна гаубица „Паладин“ край Часив Яр през февруари.

Покровск

На около 55 километра югозападно от Часив Яр се намира Покровск - друг голям град, където украинците са изградили мощна отбрана. Това е принудило руските войски да настъпят на юг и на запад, превземайки второстепенен селски път.

По-голяма магистрала минава западно от Покровск към големия град Днепър. Загубата на този път би застрашила Покровск, което от своя страна би изложило на риск цял участък от фронтовата линия с промишлени градове и мини, което експертите наричат „агломерация“.

„Основната цел на лятната офанзива е пълната окупация на Донецка област, т.е. превземането на агломерацията Славянск-Краматорск“, каза Кевлюк.

„Ако трябва да посоча две места, подложени на атака, които, ако руснаците превземат, не знам дали това ще промени играта, но наистина ще бъде сериозен удар, това ще бъдат Покровск и Костантиновка. Защото Костантиновка оставя открит голяма урбанизирана територия от Изюм чак до Краматорск“, казва Менон.

„Руснаците далеч не са в състояние да ги превземат. Въпросът е докога“, казва той.

В края на юни Сирски, украинският главнокомандващ, също предупреди, че руските сили опитват да се придвижат на североизток от Покровск, към град Добропиля.

Четвъртото лято

Тъй като конфликтът се превърна във война на изтощение, и Украйна, и Русия бързат да въведат нови технологии и тактики. Докато руските сили разчитат основно на огромната си маса и огнева мощ, за да изтощят украинците, много експерти смятат, че Киев е по-гъвкав и по-иновативен, особено що се отнася до безпилотните самолети.

Междувременно честите украински атаки с дронове принудиха руските сили да преминат от тежки бронирани машини към лесно подвижни мотоциклетни отряди.

Това е показател за провалите на Русия, казва Менон. Руските сили са загубили толкова много танкове и бронетранспортьори от украинските дронове и артилерия, че са се насочили към мотоциклети и дори небронирани пътнически микробуси.

Тъй като Русия разполага с по-голямо население и по-ефективни тактики за набиране на войници, руската армия залага на тактиката „месомелачка“: кървави, фронтални, пехотни атаки, които водят до огромни човешки загуби, но пречупват украинската отбрана.

„Говорим за безпилотни летателни апарати, мотоциклетни нападения, нови системи за [електронна война], подобрен [изкуствен интелект] на системите за командване и комуникация на бойното поле и дроновете. Всички те са част от по-голяма органична система - разузнавателните и огневите ударни комплекси“, казва Торес.

„Все пак Русия има предимство в личния състав и оборудването и може да запази инициативата и да постигне напредък“, добави той.

И докато нововъведенията на Украйна в областта на войната с дронове предизвикват похвали, трудностите ѝ с набирането на военнослужещи - не. Въпреки преразглеждането на законите за мобилизация и наредбите за военната служба, украинските командири все още се борят да поддържат пълен състав на много части.

"Дори всички тези проблеми да бъдат решени, това няма да реши по-големия проблем с лошото управление на бойното поле, лошото командване и контрол, неефективното ръководство и крайно неадекватната организационна структура на украинците", казва Торес. „Времето работи срещу тях“.

„Те имат много сериозни проблеми, но за мен е забележително, че успяха да останат в играта“, казва Менон.

Миналата есен украинските командири представиха големи планове за преструктуриране на организацията на армията си, като я преместиха от бригадна структура в по-голяма корпусна структура.