Назначаването на досегашния шеф на Националната агенция по приходите (НАП) Румен Спецов за особен управител на българския бизнес на „Лукойл“ противоречи на закона. Това каза президентът Румен Радев в събота.
По-късно същия ден премиерът Росен Желязков отхвърли тезата на Радев и каза, че ако президентът има реални съмнения, може да поиска тълкуване на законовите промени от Конституционния съд.
Позициите на Радев и Желязков идват ден след като правителството назначи Спецов на поста, а по-късно същия ден САЩ и Великобритания съобщиха, че дават отсрочка на България от санкциите, които наложиха на "Лукойл".
На новия си пост Спецов ще има правомощията да продава активите на компаниите под шапката на "Лукойл" в България, а актовете му ще са изключени от съдебен контрол.
Сега Радев каза, че назначаването на Спецов е "извън закона", като посочи, че той не отговаря на изискването да разработи подробен шестмесечен план за дейността, който да представи пред Съвета по сигурността към Министерския съвет.
"Кога г-н Спецов разработи подробен шестмесечен план, кога се запознаха членовете на съвета, кога го одобриха, като той даже не е присъствал на съвета", каза Радев.
"Една дейност, която по зародиш е в нарушение на закона, има риск да води до други закононарушения", каза още той и добави, че начинът, по който беше прокаран законът за особения управител, както и същността му "издава истинските намерения [на управляващите - бел. р.], които водят към ситуации като "Булгартабак" и КТБ".
Тютюневият холдинг беше приватизиран, а банката беше доведена до фалит, като и в двата случая беше замесено името на санкционирания за корупция Делян Пеевски. Прокуратурата не намери данни за това.
Вижте също КТБ, цигари и един изчезнал тефтер. Пет случая, в които Пеевски остана незабелязан за прокуроритеВ събота Радев разкритикува и факта, че от закона за особения управител на "Лукойл" отпаднаха гаранциите за съдебен контрол върху действията му. В сегашната версия на текста, който приеха управляващите от ГЕРБ, ДПС - Ново начало, ИТН и БСП, пише, че те не подлежат на съдебен контрол.
"Аз съм загрижен за българската Конституция и правовата държава", каза в тази връзка Радев.
"Вижте какво става в парламента, вижте какво става в комисиите - изчезва дебатът. А когато изчезне дебатът, изчезва и политиката и на нейно място идва какво - идва диктатурата", каза той.
По-късно през деня премиерът Желязков отхвърли тезата на Радев, че назначението на Спецов противоречи на закона.
Въпреки това Желязков каза, че "текст крие редица несъвършенства", но ако Радев има реални съмнения, може да поиска Конституционният съд (КС) да разтълкува поправките, с които стана възможно назначаването.
"Той има право да го прати в КС за проверка на неговата конституционосъобразност. Оттук нататък всичко друго е в сферата на политиката", каза Желязков.
Законовите промени, с които стана назначаването на Спецов, бяха приети с гласовете на ГЕРБ, ДПС - Ново начало, ИТН и БСП в изключително спешен порядък. Това стана включително на заседание на ресорната енергийна комисия, което продължи по-малко от 30 секунди. От опозицията казаха, че това е станало нарочно толкова бързо, за да не може никой от тях да присъства на него.
Впоследствие президентът Радев наложи вето на поправките, но парламентът веднага го отхвърли.
Действията на управляващите дойдоха, след като в края на октомври САЩ и Великобритания наложиха санкции срещу „Лукойл“ и други руски компании заради войната на Русия в Украйна. Те трябва да влязат в сила на 21 ноември и ще се прилагат върху всички дружества, свързани с руската компания, които държат основен дял от производството и съхранението на горива в България.
Вижте също "Завладяване на пазара на едро". Ще има ли национализация на "Лукойл"