"Дълбока тревога". Преподаватели по право обвиниха Радев, че цели да суспендира конституцията

Искането на президента Румен Радев за провеждане на референдум за влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г., "съзнателно или не, цели суспендиране на българската Конституция".

Това се казва в безпрецедентна остра позиция на 40 преподаватели от правните факултети на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Нов български университет, Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий".

Те призовават парламентът да отхвърли искането на Радев, тъй като още през 2023 г. депутатите отклониха подобно искане. В началото на 2024 г. провеждането на референдум за еврото беше прието за недопустимо и от Конституционния съд (КС).

Призивът на университетските проподаватели беше цитиран от сайта "Лекс" е неделя вечерта - два дни, след като Радев лансира публично идеята си в свое обръщение към нацията. Заради този негов ход собственият му правен съветник и бивш правосъден министър Крум Зарков заяви, че подава оставка.

Искането на президента за референдум беше подкрепено от ИТН, която участва в управляващата коалиция, както и от опозиционните "Възраждане", "Величие" и МЕЧ. Мнозинството от партиите обаче декларираха, че няма да го подкрепят. Премиерът Росен Желязков също разкритикува идеята на Радев.

Според авторите на позицията "правно необосновано е президентът на Републиката да предлага на българския парламент да пренебрегне конституционната уредба на страната и задълженията ѝ като член на Европейския съюз".

Затова преподавателите по право от четирите университета искат да изразят "своята дълбока тревога и да алармираме за опасността от опита Народното събрание да бъде подтикнато да свика национален референдум в противоречие с Конституцията на Република България и в нарушение на ангажиментите, поети с присъединяването на страната ни към Европейския съюз".

"Такъв акт подкопава доверието между България и нейните партньори в Европейския съюз, уронва международния ѝ авторитет и най-вече поставя под въпрос конституционните устои на българската демократична държава и принципа на върховенството на правото – основополагащ за българския правен ред", се казва в отвореното писмо.

В него се напомня, че демокрацията гарантира управление, основано на волята и правата на гражданите, изразени и защитени в установените от Конституцията форми.

"Опитът парламентът да бъде поставен в положение да свика противоконституционен референдум представлява акт, който – съзнателно или не – цели суспендиране на българската Конституция и връщане на страната десетилетия назад, зачерквайки достиженията в обществения и правния ѝ напредък след 1989 г."

Преподавателите призовават и правната професионална общност "да заеме категорична позиция в защита на върховенството на правото и на развитието на България като демократична европейска държава, в съответствие с Конституцията и международните ангажименти на страната".

Те се обръщат и към българските граждани с апел за "осъзнато и отговорно участие в един от най-съдбоносните моменти в съвременната ни история и чрез активната си позиция да не допуснем страната ни да бъде върната назад в своето развитие като свободна, правова и демократична европейска държава".

Отвореното писмо е подписано от следните 40 преподаватели:

• Ас. Александър Кацарски, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Проф. д.ю.н. Ангел Калайджиев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Гл. ас. д-р Борислав Ганчев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Доц. д-р Боряна Мусева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Доц. д-р Васил Пандов, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Доц. д-р Велина Тодорова, Юридически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“
• Доц. д-р Венцислав Петров, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Гл. ас. д-р Виктор Токушев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Доц. д-р Деяна Марчева, Департамент по право, НБУ
• Ас. Димитър Гочев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Доц. д-р Димитър Деков, Юридически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“
• Гл. ас. д-р Димитър Стоянов, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Гл. ас. д-р Димитър Топузов, Юридически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“
• Доц. д-р Ева Касева, Юридически факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
• Проф. д.ю.н Екатерина Матеева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Ас. д-р Екатерина Методиева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Доц. д-р Здравка Кръстева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Доц. д-р Ивайло Костов, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Доц. д-р Иван Стойнев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Гл. ас. д-р Илиан Байчев, Юридически факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
• Доц. д-р Искра Владова-Недкова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Доц. д-р Катерина Йочева, Департамент по право, НБУ
• Доц. д-р Красимир Манов, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Ас. д-р Кристиан Райчев, Юридически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“
• Ас. Люба Ковачева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Гл. ас. д-р Мартин Бъбаров, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Доц. д-р Мира Манолова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Ас. Мирела Андреева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Доц. д-р Ралица Костадинова, Департамент по право, НБУ
• Гл. ас. д-р Силвия Спасова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Доц. д-р Силвия Цонева, Департамент по право, НБУ
• Доц. д-р Симеон Гройсман, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Доц. д-р Станислав Костов, Юридически факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
• Ас. Стоян Мадин, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Гл. ас. д-р Христина Танчева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Доц. д-р Христо Христев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Гл. ас. д-р Цвета Попова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Ас. д-р Цветелина Байрактарова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Гл. ас. д-р Цветелина Димитрова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
• Доц. д-р Юлия Захариева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“