Как отпадането на "македонски език и идентичност" от европейски доклад пак скара Скопие и София

Победа, защита на позициите, пресичане на пропагандата на Скопие.

Сериозен проблем с демокрацията на Европа, отвличане на темата и кражба с вътрешнополитически цели.

Това са двете крайности, до които стигнаха реакциите в България и Северна Македония след приемането на доклад на Европейския парламент (ЕП)за напредъка на Скопие по пътя към членството в Европейския съюз (ЕС).

На 9 юли ЕП прие първи подобен документ в рамките на последните три години, който беше чакан от македонското управление и гражданите на страната и беше водеща тема за Северна Македония в последните седмици.

Макар че в него се говори за конкретни проблеми и постижения във връзка с реформи, инфраструктура, корупция, състояние на съдебната система в Скопие, в основна тема се превърна наличието или не на фрази в текста, в които се споменават „македонският език и идентичност“.

За това помогнаха както действията на Скопие преди приемането на доклада, така и българската реакция.

Първоначално в доклада фигурираха тези фрази, но при гласуването в пленарната зала те отпаднаха от окончателната версия на документа.

Всъщност самият доклад не е от особено значение, защото докладите не са обвързващи, а само препоръчителни - т.е. не могат да повлияят на вече постигнати договорености или на евентуалния преговорен процес за присъединяване на Северна Македония към ЕС, който тепърва предстои.

Пушилката обаче отново е вдигната, а от нея всяка от замесените страни се опитва да набави ползи.

Какво точно се прие и как „македонският език и идентичност“ изчезнаха от доклада

Докладите на ЕП за напредъка на страните, които са кандидати за членство в ЕС, са стандартна процедура. Те най-общо оценяват развитието на всяка страна - приети и необходими реформи, икономическо състояние, състояние на съдебната система, медиите и др.

Оценките се изготвят от специални докладчици - членове на ЕП. Последният доклад за напредъка на Северна Македония беше подготвен от австрийския евродепутат от „Зелените“ Томас Вайц.

Докладът за 2024 г. е първият подобен от 2021 г. насам. Това е една от причините да му се обърне толкова голямо внимание както в Скопие, така и в София.

Още преди гласуването на текста в Комисията по външни работи към ЕП, властите в Северна Македония обявиха, че той ще бъде положителен за страната, както и че на няколко места ще включва специална формулировка за „вековна отделна македонска идентичност“, както и отделен „македонски език“. Всичко това беше определено от Скопие като резултат от „продължителна и целенасочена работа“.

Основна роля изигра и македонският премиер Християн Мицкоски, но за това след малко.

Действията на Скопие доведоха до остра реакция на всички 17 български евродепутати, които изпратиха писмо, в което поискаха отлагане на приемането на доклада и вътрешно разследване, което да посочи дали и как Скопие е повлияло за поместването на точно този формулировки.

Първоначално докладът беше приет от Комисията по външни работи към ЕП, а в текста останаха няколко изречения, които съдържаха следната формулировка – „като се има предвид, че ЕС последователно е демонстрирал своето признание на македонския език и идентичност“ и фразата „македонския език и идентичност“.

В крайна сметка на 9 юли Европейския парламент прие поправки в доклада, с които фразите „ЕС последователно е демонстрирал своето признание за македонския език и идентичност“, както и уточнението, „езикът и идентичността са неразделна част от наследството на нацията и конституционния ред в Северна Македония“, изцяло отпаднаха. София определи това като победа.

Всъщност спорът между двете страни от години е заради това, че и Скопие, и София приеха т.нар. френско предложение, което задължава Северна Македония да запише българите в конституцията си като държавотворен народ, за да започнат преговори за членство по същество. Нещо, което Северна Македония продължава да не прави, а е условие България да вдигне ветото си за преговорите.

Доклад за вътрешнополитическа употреба

Въпреки че е само препоръчителен, тоест има ниска реална стойност, докладът на ЕП предизвика сериозен шум в Северна Македония и България, а това започна много преди приемането му.

Начело на процеса застана премиерът на Северна Македония Мицкоски, който на няколко пъти индикира, че именно частите на доклада, в които се говори за македонска идентичност и език, са ключови за страната му.

„Единственото важно за правителството на Република Северна Македония през последната година е било „светът да разбере”, че същината на проблема, с който държавата се сблъсква по пътя си към преговорите с ЕС, не е в това в конституцията на страната да бъдат добавени българите“, каза той в началото на юни.

Мицкоски определя като „забит нож в гърба“ приемането на „френското предложение“, с което Скопие се задължи да да гарантира вписването на българите в македонската конституция като държавотворен народ като условие за старт на преговорния процес за присъединяване към ЕС.

Опитите на Скопие за предоговаряне на условията бяха категорично отхвърлени от ЕС.

Президентката на страната Гордана Силяновска каза, че отпадането на „македонския език и идентичност“ от доклада са показали, че ЕС има „сериозен проблем с демокрацията“.

От своя страна български политици обявиха окончателния текст на доклада за победа на София и защита на националните интереси, макар че по-рано някои от тях като - като евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ)и външния министър Георг Георгиев - настояваха, че документът „няма международен правно обвързващ характер“. По това време обаче не беше сигурно, че спорните формулировки ще отпаднат.

„Успяхме да не позволим ЕП да бъде използван за вътрешнополитическата пропаганда на Мицкоски“, каза преди бТВ Георгиев. Той добави, че властите в Скопие са поставили ЕП в „неудобно и незавидно положение“, но „в крайна сметка България не следва да открива злорадство или да се радваме“, както и че София подкрепя Северна Македония по пътя ѝ на европейска интеграция.

„Наистина сериозен успех на българската делегация в ЕП. Текстовете за „македонската идентичност и език“, използвани от режима в Скопие за антибългарска пропаганда, бяха отхвърлени с огромно мнозинство в пленарна зала“, написа евродепутатът Радан Кънев в социалните мрежи.

А какво следва и влиза ли Скопие в ЕС?

Всъщност докладът - макар и препоръчителен - очертава необходимите мерки, които Скопие трябва да предприеме по пътя си към ЕС - особено по отношение на реформите, справяне с чуждо влияние, политическата поляризация и други.

Въпреки напредъка на Северна Македония в някои сфери преговорите за бъдещо присъединяване реално няма как да започнат, докато Скопие не изпълни условията по т.нар. френско споразумение, основна точка от което е приемането на промени в конституцията на страната, които определят българите като държавотворен народ.