Венелин Петков и "съдбовните" му избори

Телевизионната журналистика в България изчезва и не може да се направи нищо, за да бъде спасена в настоящите медийни условия.

Това каза пред Свободна Европа журналистът Венелин Петков в контекста на новината на деня - отстраняването на водещата на бТВ Мария Цънцарова.

Премахването на неудобен на властите журналист е процес, който тече от години. Негова жертва е и самият Петков, който в края на 2020 г. беше внезапно отстранен като директор на "Новини, актуални предавания и спорт" в бТВ.

В момента Венелин Петков е преподавател, преводач, обучител, но определя себе си най-вече като журналист. Наскоро той озвучи в платформата Storytel мемоарната книга на руския опозиционер Алексей Навални "Патриот".

Петков описва себе си като "наивен идеалист", който носи от детството си един позитивизъм, който понякога много му пречи.

Крахът на независимата журналистика

Двете големи частни национални телевизии - бТВ и "Нова" - са собственост на независими частни компании. Но те са "уж" независими, казва Петков, защото може да им се въздейства по много агресивен начин по линия на техните бизнеси.

"Оттам насетне собствениците вземат решение, за да запазят бизнеса, от който печелят пари и то много пари", казва Петков. Той добавя, че вземащите решения обаче не отчитат настроенията в България в момента, както и ефекта, който биха могли да имат тези решения.

"Тук интересът към политиката и журналистиката е изключително висок, а в последната година ситуацията се изостри и този интерес е отвъд нормалното дори за България", смята Петков.

Той отбеляза, че в обществената БНТ положението е различно - "там битува един генерален директор, който е в позицията на цар, с управителен съвет, който е назначен от самия него и както всичко беше в ръцете на СЕМ, се случи един цикъл на невъзможност да бъдат променени условията на работа".

Настоящият директор на БНТ Емил Кошлуков, който е временно на поста, без да е избран вече 3 години, обжалва конкурса за нов директор, който медийният регулатор (СЕМ) провежда.

Венелин Петков беше сред кандидатите за шеф на телевизията, но вече се е отказал да участва. "С този състав на СЕМ, с този Закон за радиото и телевизията и с този бламиран конкурс няма никакъв смисъл да си губя времето", казва той.

Без да е избран. Как Кошлуков остава начело на БНТ

По думите му от много време насам журналистиката в национален ефир се свежда до публицистичните предавания "и т. нар. остри въпроси, които някои журналисти се осмеляваха да задават".

"С отстраняването на някой, който наистина задава смислени въпроси, на практика журналистиката изчезва".

Остават студиа, в които "интервютата протичат приятелски, гостите се чувстват комфортно, а журналистите - на работа".

И срещу това нищо не може да се направи, казва Петков. Нито протестите на гилдията и гражданите биха променили ситуацията. И на практика качествената журналистика преминава в онлайн платформите, където пък има проблем с финансирането.

Венелин Петков и "съдбовните" му избори

Петков става журналист едва ли не по случайност. Още като студент по английска филология той си търси работа, кандидатства за репортер и попада в международната редакция на БТА. Превежда новини и анализи от Ройтерс, Тасс, Франс прес, Асошиейтед прес, а през нощта следи телевизия Си Ен Ен.

"Тогава там изгря звездата на Ралица Василева, а аз гледах новините като омагьосан. Тогава разбрах, че искам да работя в Си Ен Ен", разказва Петков.

Не след дълго мечтата му се сбърдва. Той печели стипендия от фондация "Фулбрайт" и продължава образованието си в САЩ, където завършва магистратура по журналистика. По време на следването си работи в Ен Би Си и Ен Пи Ар, първо стажува, а след това остава на работа в Си Ен Ен.

Завърнал се в България, работи в БНТ, а от 2000 г. - в бТВ.

Но до журналистиката всъщност го довеждат два "съдбовни" избора - първият - решението му още в гимназията да не кандидатства медицина, защото мрази химията, и вторият - решението му като първокурсник в СУ да не се прехвърли да учи право, макар че има тази възможност.

Сега, когато гледа "краха на журналистиката", която той е градил в продължение на 20 години, Венелин Петков не може да остане безучастен.

И си спомня за начина, по който убитият в руски затвор опозиционер Алексей Навални не остава безучастен, наблюдавайки обстановката в Русия на Путин.

Навални, Русия и паралелът с България

Наскоро излезе аудиокнигата "Патриот" на Алексей Навални, озвучена именно с гласа на Петков. След три последователни прочитания Петков казва, че автобиографията е повлияла на вижданията, настроенията и поведението му. Той препоръчва на всички, особено на младите хора, да я прочетат. Защото вижда паралел между действителността в България и в Русия - и то десетилетия назад.

Навални говори за пропуснатата възможност на Русия през 20-те години на 21 век да се превърне в страна на стабилност и мир - и това да бъде използвано за просперитет на Русия и народа ѝ. Наместо това тя потъва в корупционни схеми и кражби на Путин и неговия режим.

Същото Петков вижда и в България след влизането в ЕС и възможностите от това, пропилени в корупционни схеми на силните на деня.

Други аналогии с Русия Петков намира в липсата на свобода на политическото представителство. "Липсва възможност представители на опозицията да стигнат въобще да се кандидатират за участие в избори".

"От години тук двама - трима представители са окупирали политическата действителност и трудно, почти невъзможно е да се влезе в нея и да бъде направена трайна промяна", казва Петков и изброява Бойко Борисов, Ахмед Догам, а сега - и Делян Пеевски.

"Това че има обсебване на властта от една малка клика, е много сходно с това, което се случва в Русия и това, което описва Навални, просто мащабът е различен", казва Венелин Петков.