Връзки за достъпност

Извънредни новини

Неудобният вече е в ъгъла, затвора или гроба. Сега се трие написаното от него


Руският президент Владимир Путин в ложата си по време на откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин, 4 февруари 2022 г.

Какво да прави една диктатура, след като вече е по петите на някой неудобен човек? За самия неудобен е ясно – или е избутан в ъгъла, или е в затвора, или е в гроба. Но какво да прави авторитарният режим с всичко, което е останало от преследвания човек? Той обикновено има известно име, нещо е написал, снимал, построил, открил. Какво става с тези неща?

Въпросът възниква около Алексей Навални, чиито разследвания руските власти наредиха да се изтрият от медиите. Все по-очевидно е, че след медиите ще дойде ред и на интернет гиганти като Google, Meta, YouTube, Telegram, Yandex, които също ще трябва да изтрият разследванията. После ще дойде ред на всеки, който държи у дома флашки или вестници с тези разследвания. Такова развитие е неминуемо, но за това – след малко.

Два модела на заличаване

В историята на съветската диктатура има два подхода към преследваните хора. Първият по време е този на Сталин, който продължава над две десетилетия през 30-те и 40-те години на XX век. Тогава критиците на съветската власт са подлагани на очернящи кампании в печата, приличащи на публичен линч. Техните творби или изказвания се цитират, за да бъдат удавени в порой от обиди, поставяне на клеймо и непрекъснато затвърждаване на това клеймо. Такава е съдбата на партийци (Троцки, Зиновиев), творци и учени (Мейерхолд, Вавилов).

Вторият подход е точно обратният, принадлежи на времето на Брежнев и също продължава около две десетилетия до смъртта му през 1982 г. Критиците на режима не се споменават никъде, старите им творби се изземват, а нови не се публикуват. Сякаш за страната няма такива хора. Такава е съдбата на Бродски, Синявски, Сахаров.

Новото днес

Това, което става с Алексей Навални, само за две години премина от първия към втория подход. Преди осъждането на Навални през февруари 2021 медиите, близки до Кремъл, го иронизираха или опровергаваха, властите отхвърляха твърденията, че е отровен с Новичок и наричаха разследванията му промиване на мозъци.

Тогава Путин избягваше да споменава името на своя най-известен критик, но беше принуден да участва в задочен диалог с него по законите на публичността.

Само месеци по-късно започна обратният път – този към „заличаването“ на всичко, направено от Навални, от ежедневието на руснаците.

На 10 юни 2021 съд в Москва обяви за екстремисти всички, работили с опозиционера. Дни по-рано беше приет закон, с който обявените за екстремисти не могат да се кандидатират на избори. Изборите за парламент се състояха през септември и до тях не бяха допуснати нито хората на Навални, нито много други представители на опозицията.

През 2021 г. десетки хора от обкръжението на опозиционера бяха принудени да емигрират, други бяха арестувани, трети – осъдени. Целият екип беше разтурен.

На 1 февруари руският медиен регулатор изиска от централни и регионални медии да премахнат от сайтовете си разследванията на Навални, както и статиите, в които тези разследвания се преразказват.

Тази история подведе много наблюдатели да мислят, че изразът „екстремистка организация“ и наказанията, до които той води, е едва ли не измислен заради един единствен човек. Всъщност картината е по-широка и е нарисувана отдавна.

Законът, с който се въвежда изразът, е още от 2002, макар че е допълнително ожесточен и разширен през 2006, 2013 и 2020 г. С тези текстове стремежът към "заличаване" на определени хора от публичния живот добива непозната характеристика - то става законно.

Кой става „екстремист“ по руските закони

На първо място „екстремистката дейност“ е всяка проява на неофашизъм, но има и по-необичайни определения.

Например, екстремист е и този, който наклевети „лице, заемащо държавен пост“, че извършва екстремистка дейност. Звучи объркващо, затова да преведем – вие ще бъдете обявен за екстремист, ако наречете Путин неофашист.

До 2006 трябваше първо да са ви осъдили за клевета срещу Путин, за да може да ви обявят и за „лице, извършващо екстремистка дейност“. Но с поправки от 2006 г. изискването за съдебно доказване на клеветата отпадна. Сега е достатъчно да изречете „съзнателно невярно обвинение“ в неофашизъм към човек на държавен пост. А и не само в неофашизъм. Същото важи и ако кажете, че той „оправдава тероризма“, че сее социална или национална вражда или че пречи на гражданите „да осъществят избирателните си права“.

Друга особеност е поправка в Наказателния кодекс от 2007 г., според която „престъплението с екстремистка насоченост“ е включително и такова престъпление, което е мотивирано от „политическа“ омраза.

Този текст превръща в потенциален екстремист всеки коментатор на властите в дигиталната ера. Законите, които третират „екстремистката дейност“ имат отделни текстове, посветени изрично на медиите и на „интернет“, които разпространяват „екстремистки материали“.

Какво е „екстремистки материали“

Това са документи или информация на всякакъв носител, които призовават към осъществяване на екстремистка дейност. Който ги разпространява, може да бъде на свой ред обявен за екстремист.

Такъв е случаят с медиите, които сега са призовани да изтрият разследванията на Навални и неговото най-близко обкръжение. Ако не ги изтрият, ще ги затворят и тях самите. Това ще стане пак по същия Закон за противодействие на екстремистката дейност – щом разпространявате екстремизъм, вие самият сте екстремист, а който е обявен за такъв, автоматично е забранен.

Само че това не се отнася само до медиите, а до всеки, който „държи“ екстремистки материали – тоест, който ги държи на всякакъв информационен носител. В Закона за противодействие на екстремистката дейност на три пъти се казва, че „държането“ на екстремистки материали е наказуемо. В два от случаите се посочва, че става дума за „държане с цел масово разпространение“, но в третия случай става дума за обикновено държане.

С отделен текст в закона се забраняват и символите на екстремистката организация. Посочва се, че символите са това, което е посочено в учредителните документи по регистрацията. Накратко, става дума за лого.

Тези текстове означават, че всякаква материална следа от лице, обявено за екстремист, е забранена, и че този, който я пази, може да се окаже на свой ред екстремист.

Какво следва, ако те обявят за екстремист

Тези, които са обявени за екстремисти, могат да бъдат осъдени на глоба, на затвор до 10 г. (ако са създатели на екстремистката група) или до 6 г. (ако са участници в групата) и може да им се забрани да упражняват професионалната си дейност до 5 или до 10 години. От тази забрана се страхуваше журналистката Светлана Прокопиева, която в крайна сметка беше осъдена „само“ на глоба. Това стана, след като тя написа коментар, в който обвиняваше властите в това, че насърчават тероризма в Русия.

„Екстремистът“ губи имуществото си, „след като се удовлетворят кредиторите“, пише в закона. Банковите сметки се блокират, а нови не могат да бъдат отворени. Юридическото лице, чрез което е осъществявана дейността, се закрива. Материалите му се обявяват за екстремистки, а позоваването на тях се превръща в престъпна дейност.

Защо закон от 2002 се прилага чак сега

В Русия има няколко закона, които правозащитните организации Амнести интернешънъл и Хюман райтс уоч определят като инструменти за политически произвол. Това са законите, които въвеждат нови социални етикети за организации и хора – „чуждестранен агент“, „нежелателна организация“, „екстремистка организация“. Те имат един общ белег – започват да се прилагат години след приемането им. Дотогава са като „спящи клетки“ – уж съществуват, но или няма ред, по който да се прилагат, или редът е твърде неясен.

Подробният административен ред за прилагането на Закона за противодействие на екстремистката дейност е приет чак на 15 октомври 2020 г. – 18 години след създаването на текста и 14 години след най-съществените поправки в него.

  • 16x9 Image

    Татяна Ваксберг

    Татяна Ваксберг е главна редакторка на Софийското бюро на Радио Свободна Европа от 2018 година. Работила е в БНТ, Радио Свободна Европа, Радио Свобода, Дойче веле и Le Courrier des Balkans. Била е кореспондентка в Хага и Вашингтон. 

Facebook форум

Най-ново видео

Владимир Путин и изчезналият кокаин
please wait

No media source currently available

0:00 0:06:40 0:00
XS
SM
MD
LG