Преди около две години Нанда Ментешева сбъдва своя стара мечта – да има собствен кемпер ван. Оттогава пътува с него предимно в чужбина, но поне веднъж в годината отива и до българското Черноморие. Избягва пиковия сезон, както и местата с много хора. Рядко спира в къмпинги, защото казва, че най-ценно за нея в този начин на пътуване е връзката с природата.
„Това е магията на дивото къмпингуване. А ако отидеш на къмпинг, пак си в цивилизацията – имаш ток, имаш удобства, има други хора, няма пълно потапяне в природата“, казва тя пред Свободна Европа.
Но свободното къмпингуване по българското Черноморие скоро може да се окаже забранено. Причината е нова наредба, изготвена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
Срокът за нейното обществено обсъждане изтече на 31 юли и сега предстои регионалното министерство да разгледа всички изпратени становища. Наредбата трябваше да регулира разполагането на каравани, кемпери и палатки извън категоризираните къмпинги, но вместо това го забранява.
Вижте също Готови за злоупотреба. Плажовете, които са всичко друго, но не и плажове„Трябват някакви правила, а не пълно ограничение“, казва Драган Милев – Дари, който също като Ментешева има малък кемпер ван. Когато говорим с него, той е на дълго пътуване от Северното към Южното Черноморие.
„С това превръщат хората като мен в престъпници“, добавя Милев. „Аз виждам в тази забрана лобито на тези, които бетонираха морето. Тези, които съсипаха морето, а сега явно ние им бъркаме в бизнеса“.
Какво точно се предлага сега
Още през 2019 г., по време на третия кабинет на ГЕРБ, бяха приети промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. В тях беше записано, че извън официалните къмпинги палатки и каравани ще могат да се поставят само в „обособените за това места“. Такива места обаче към онзи момент така и не бяха определени. Заради това президентът Румен Радев тогава наложи вето върху промените, но то беше преодоляно от депутатите.
През 2021 г. същото правителство на ГЕРБ предложи наредба, която да опише условията за обособяване на такива места, но тя беше оттеглена след стотици негативни становища и протести.
Кемпери край брега на Синеморец, юли 2025 г.
Сега регионалното министерство, отново при управлението на ГЕРБ заедно с БСП, ИТН и подкрепата на ДПС-Ново начало, предлага много подобна наредба, в която отново е записано, че къмпингуването ще е възможно само в обособените за целта места, за които изрично се казва, че не са къмпинги. Такива обаче и към днешна дата няма.
Освен това в наредбата няма задължение, нито поне стимули за общините да създадат такива места, посочиха от неправителствената организация Българско кемпер общество. В същото време забраната важи дори и за частните имоти близо до брега.
Така всеки собственик, който иска да постави палатка или каравана в двора си, или пък потенциален инвеститор, който иска да създаде място за временно къмпингуване, ще трябва да получи разрешение от общината. За целта той ще трябва да изпрати заявление до кмета, което да съдържа всички налични данни за имота, скица от кадастъра, документ за собственост, ситуационен план, правила за ползване на мястото, становища от няколко различни държавни служби. А кметът на дадената община ще може да откаже, ако реши, че някое от условията не е изпълнено.
Какъв ще е ефектът
Така с този проект на наредба се създават едновременно сериозна бюрократична тежест и корпуционен риск, отбелязаха от Българското кемпер общество (БКО). Пред Свободна Европа Мирослава Петрова, която е част от БКО, каза, че предложените текстове на практика създават нова категория къмпинги, които само формално не се водят такива.
„Една група хора, близки до съответния кмет, ще могат по-лесно да си правят „не-къмпинги“ при много по-олекотен режим от нужния при регистриране на официален къмпинг“, казва Петрова. В добавка се дава власт в ръцете на кметовете да решават какво да се случва дори и в частни имоти, посочва тя. За да се избегне това, режимът трябва да бъде само уведомителен, а не разрешителен, допълва Петрова.
„Общините ще създадат нова категория къмпинг, но няма да направят обособяване на места с безплатен достъп за ограничен престой, тъй като не са нито мотивирани, нито задължени да извършат това. Това води до извода, че проектът не цели да регулира възможността за къмпиране, а да го забрани за определени общини“, казаха и от природозащитната организация „Зелени закони“.
Според организациите в сегашния си вид ефектът от наредбата ще бъде да „изтика“ свободно къмпингуващите или извън Бългагрия, или в съществуващите платени къмпинги, които обаче имат малък капацитет. В същото време така ще бъде освободен терен за евентуални нови строежи по крайбрежието.
„[Текстовете] не целят да обслужат обществените интереси, а конкретни „инвестиционни“ намерения на тесен кръг лица, основната цел на които е да бетонират Черноморието“, се казва в становището на „Зелени закони“.
Има ли алтернативни предложения
Освен член на БКО, Мирослава Петрова е и бивша депутатка от ПП-ДБ. Докато е в парламента, тя участва в работната група, която през 2023 г. по време на кабинета „Денков“ подготвя друг вариант за наредбата. По думите ѝ в него е предложен алтернативен модел, при който дивото къмпингуване не е забранено.
Вместо това се предлага ограничение за престоя на едно място до 72 часа, което да бъде проследявано през мобилно приложение. Всеки къмпингуващ би се регистрирал през него и би плащал такса смет, която да отива към съответната община. Освен това вместо разрешителен режим за създаването на конкретни места за временно къмпиране, се предлага само уведомителен режим.
До гласуване на този вариант на наредбата обаче така и не се стига заради падането на правителството на Николай Денков.
Какво казват министерствата и общините
Някои представители на черноморски общини като кмета на Царево Марин Киров например изразиха подкрепа за проектонаредбата, защото „в ситуация без никакъв регламент тя със сигурност ще бъде полезна“.
„Разбира се, споделям мнението, че тя има накъде да бъде надградена. Надявам се добрите предложения да бъдат взети предвид, защото има такива“, каза той пред NovaNews.
МРРБ, което е автор на наредбата, каза за Свободна Европа, че предложенията за 72-часов лимит на къмпингуването, за онлайн платформа за регистрация и т.н. са били разгледани, но не са били приети, „тъй като няма законово изискване“ за подобни мерки.
Освен това „проектът на наредба не може да регламентира „свободното къмпингуване“, тъй като използваното понятие не е дефинирано и разрешено със законова норма“, се казва в писмените отговори на министерството.
Оттам защитиха и изискването на разрешителен, а не уведомителен режим за създаването на „обособени места“ за къмпингуване, като казаха, че условията все пак са по-облекчени от условията за създаване на официален къмпинг. От институцията обаче не отговориха на въпроса дали вече има предвидени потенциални места, които да бъдат обособени според реда на предложената наредба.
Свободна Европа изпрати въпроси и до Министерството на туризма, което въпреки че не е водеща институция по изготвянето на наредбата, е страна по темата. Оттам не отговориха на въпросите, включително за това дали съществува стратегия за развитие на къмпинг туризма.
Вижте също Плаж или ливада? Какво се случва на пясъка до имота на Доган в "Росенец""Изгониха хората, обичащи морето"
Това се случва на фона на сериозно увеличение сред хората, които търсят именно такъв вид почивка. Както в Европа, така и в България се наблюдава ръст на регистрираните кемпери и каравани. По данни, предоставени на Свободна Европа от БКО, през последните 5 години в страната са регистрирани близо 10 000 нови кемпери и каравани, като това не включва бусовете, преобразувани на кемпери.
Самите хора, които са лично засегнати от новите правила, са съгласни, че е нужна някаква регулация, но решението не е в забраната.
„Трябва да има мерки спрямо хората, които просто зарязват някъде караваните си без надзор. Както и мерки спрямо хората, които цапат“, казва Нанда Ментешева.
И добавя, че освен във въвеждането на самите правила, въпросът е и в контрола.
„Защото България е страхотна в регулациите, но кой ще следи за спазването?“, пита тя.
Драган Милев от своя страна казва, че предложената забрана едва ли ще го спре да пътува по начина, по който обича. Милев отбелязва, че опъването на палатка или спирането някъде с кемпер за няколко вечери остава най-щадящият начин на почивка за природата – за разлика от изливането на бетон и застрояването.
„Те изгониха хората, обичащи морето. Това сега е пореден опит да ни отнемат най-великото усещане: да спиш под небето в най-скъпия хотел с най-многото звезди“.
Вижте също Комплекс "Камчия". Как Москва си купи територия в България