Търси защита, но накрая е убита. Защо борбата с домашното насилие още не спасява всички

Историята на Елена е на близо 10 години. Тогава съпругът ѝ Венцислав започва да я заплашва, преследва я, реже гумите на колата ѝ.

Елена подава сигнали в полицията и прокуратурата. Предупреждава, че мъжът има огнестрелно оръжие. Подава молба за защита и съдът ѝ издава заповед съпругът ѝ да не я доближава. Но институциите не правят нищо повече, за да я защитят.

На 18 август 2017 г. Венцислав убива Елена. С пет изстрела, посред бял ден, в кафене в столичния квартал „Лагера“. По-малко от 24 часа преди това Елена е подала последния си сигнал срещу него.

Можем да продължим с още подобни истории – на жени, потърсили защита от насилие, които не са били спасени.

В почти всеки втори случай на убийство на жена в България се оказва, че тя е искала защита от мъжа, който е заподозрян или обвинен за убийството, казват за Свободна Европа от Българския фонд за жените (БФЖ).

През 2022 г. България е осъдена в Страсбург за бездействието си по случая на Елена. Едва след убийството разследващите разкриват, че оръжието на Венцислав е с отдавна изтекло разрешително. По тази причина, а и заради това, че срещу мъжа е имало заповед за защита, оръжието му е трябвало да бъде отнето. Но не е било.

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) казва, че трагедията е резултат от липсата на координация между институциите, които трябва да предотвратяват насилието.

Това още е проблем.

През 2023 г. тогавашният парламент прие дългоочаквани промени в Закона за защита от домашно насилие. Но прилагането им на практика става твърде бавно. Това казват организациите, които помагат на пострадали.

Миналата година най-малко 23 жени бяха убити от свои близки мъже, показва и неформалната статистика на неправителствени организации.

Издадените заповеди за защита от домашно насилие през 2025 г. са над 4900, казаха от пресцентъра на МВР за Свободна Европа. Няма точна статистика колко от тях са били нарушени, но престъпленията в условията на домашно насилие за неизпълнение на съдебно решение са 527.

През ноември 2025 г. най-после беше приет т. нар. Координационен механизъм – план как да действа всяка институция в помощ на пострадал от насилие човек, за да не се стига до фатални случаи.

Той закъсня с две години, а други мерки от 2023 г. още са назад. Националният съвет за превенция не се събира редовно, парите за борба с домашното насилие са малко и още няма информационна система за случаите.

„Трудно можем да кажем, че има държавна политика за борба с насилието над жени и домашното насилие“, казват от БФЖ. И добавят, че тя „започва с идеята да няма такова, да се предотврати, преди да се е случило, а не да броим убити жени и да вкарваме насилници в затвора.“

За кои промени говорим

През лятото на 2023 г. депутатите приеха промени в закона за по-добра превенция и защита от домашно насилие. Те включваха:

• по-дълъг срок, в който преживелите насилие могат да подадат молба за защита;
• създаване на Национален съвет за превенция и защита, който да координира политики срещу насилието;
• Национална информационна система, която да събира данни за случаите.

По същото време се разбра, че 18-годишно момиче от Стара Загора е пребито и обезобразено с макетен нож. За посегателството срещу Дебора Михайлова беше обвинен бившият ѝ приятел. Случаят предизвика многохилядни протести в цялата страна.

Затова беше приета още една промяна – право на защита на хора в интимна връзка. Така законът обхвана пострадалите от насилие, които нямат брак или съжителство с насилника, какъвто беше случаят на Дебора. Но това важи само за отношенията между мъж и жена и изключва еднополовите връзки.

При случай на насилие пострадалият човек може да подаде молба в съда за издаване на заповед за защита. Тя може да предвижда забрана извършителят да го доближава, извеждане на насилника от общото жилище, забрана за комуникация и др.

Определя се полицейски служител, който „да следи за изпълнението на заповедта и да осъществява необходимите превантивни действия за недопускане неизпълнението на наложените мерки“, обясниха от МВР. Той трябва да следи дали извършителят е „предприемал действия спрямо пострадалото лице“ и да прави оценка на риска.

Всичко се бави

Според Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), много от промените в закона дълго време са останали „неприложими“ до приемането на подзаконовите правила година по-късно. Работата по тях е свършена в кратки срокове и пропуските от бързането се виждат, казват експертите.

Националният съвет започна да заседава в началото на 2024 г. В него освен министерства и институции има и организации – БФЖ, ЦИД, Националната мрежа за децата и фондация „Будителките“. Тогава беше приета и Националната програма за превенция и защита от 2024 до сегашната 2026 г.

Въпреки това съветът „не изпълни основните си задачи“, казват „Будителките“.

От създаването си той има само три заседания – две през 2024 г. и едно през 2025 г., стана ясно от отговори на Министерския съвет до Свободна Европа. На въпрос какви са причините да не се събира по-редовно, от МС посочиха „политическата турбулентност и честата смяна на служебни и редовни правителства“.

Сега председател на съвета, който се води постоянно действащ, е лидерът на БСП и вицепремиер в оставка Атанас Зафиров.

Друго също е важно – съветът за превенция е консултативен орган към правителството. Той сам не взима решения – трябва и кабинетът да ги приеме. Например, Координационният механизъм е приет от съвета още през 2024 г. Но от правителството – чак на 19 ноември 2025 г. Затова е важна политическата воля.

„Превенцията и защитата на пострадалите трябва да се третират като приоритетна тема, точно както външнополитическите, икономическите или други стратегически въпроси“, казват от ЦИД.

Институциите повтарят травмата

Документът, наречен „Координационен механизъм“, урежда коя институция какво прави, за да защитава хората от домашно насилие.

Когато няма такава координация, се стига до повтаряне на травмата от насилието. Налага се една пострадала жена да обикаля от сграда в сграда и да разказва историята си отново и отново. Насилници пък нарушават заповеди за незабавна защита, без да има последствия.

Идеята на механизма е това да спре. В него има някои важни мерки:

• още при първи сигнал за насилие да се прави „оценка на риска“ – включително на риск от убийство;
• полиция, социални служби, съд, прокуратура и др. да обменят информация по конкретен случай, вместо пострадалият от насилие да се лута между тях;
• незабавни мерки за защита – настаняване в кризисен център, извеждане на извършителя, медицинска помощ и т.н.

„Ще следим координационният механизъм да не остане само на хартия“, казват от „Будителките“.

„Политика е да има еднакво разбиране и еднакви стъпки за борба с насилието, а такива липсват, като изключим закъснялото приемане на механизма. Важни институции като министерствата на образованието и на здравеопазването изцяло отсъстват от този разговор“, добавя БФЖ.

Парите са малко

През май 2024 г. тогавашното служебно правителство на Димитър Главчев каза, че до края на 2026 г. борбата срещу домашното насилие ще се финансира с 6,2 млн. лева. Но през 2024 и 2025 г. общо за това бяха отделени 219 хиляди.

В този период се изредиха два служебни кабинета на Главчев и едно редовно правителство – на ГЕРБ, БСП и ИТН с премиер Росен Желязков, което разчиташе на подкрепата на „ДПС – Ново начало“.

Пари са нужни, за да има кризисни центрове, където пострадали от насилие хора да са в безопасност и далеч от насилника си. Също така за правна, психологическа и социална помощ, както и за програми за преодоляване на агресията на извършителите.

За 2024 г. бяха предвидени 450 хил. лв. за организации, които се борят с домашното насилие. Те не бяха разпределени и се върнаха в държавния бюджет, казват организациите.

„Средствата за 2025 г. бяха обявени с един закъснял и претупан конкурс едва през август, който разпредели само половината от сумата“, казват от „Будителките“.

От пресцентъра на правителството казаха, че са подписани 9 договора с организации на обща стойност малко над 219 хил. лв., като са финансирани всички подадени предложения.

Конкурсът е обявен на 13 август със срок до 25 август. Много организации не успяват да кандидатстват за финансиране в това време.

Още няма информационна система

Националната информационна система и регистърът за случаите на насилие също се бавят.

„Това е енигма, защото няма яснота и прозрачност по въпроса“, казват от „Будителките“.

Няколко пъти институциите даваха различни крайни срокове системата да е готова, „но тя още си стои комфортно в сферата на добрите намерения“, казват от ЦИД.

За създаването на системата отговаря „Информационно обслужване“ АД. В отговори до Свободна Европа от дружеството казаха, че тя е „на етап разработка“.

„Тече процедура по обсъждане с всички заинтересовани страни и синхронизиране на изискванията към системата“, добавят от дружеството и казват, че срокът за завършването ѝ „се прецизира“.

Данните в нея ще се ползват основно за координацията между институциите, „при пълна и всеобхватна защита на личните данни“. На тяхна база ще се прави обобщена статистика, която ще е публична и за хората.

„Предвижда се системата да започне да се прилага тестово през лятото на 2026 г.“, казаха от Министерския съвет.

От пресцентъра на МВР също посочват системата като пример как промените в закона „още не се прилагат достатъчно ефективно“ – наред с „недостатъчното обучение за представители на институциите, ограничените финансови ресурси“ и др.

Какво е нужно оттук нататък? Според „Будителките“ – по-категорични действия на Националния съвет, удвояване на бюджета за борба с насилието и добра програма за разпределяне на парите.

„Това би била най-ясната заявка, че държавата казва „не“ на насилието.“