България и Северна Македония имат различен разказ за няколко големи събития в общата си история, установи проверка на Свободна Европа в учебниците по история на двете страни.
Едни и същи факти стоят зад два различни исторически разказа. Причините за това са, че често една или друга теза се „пренатяга“ или точката се поставя там, където трябва тепърва да се продължи, да се дообясни за какво става дума. Така обобщава историкът Стефан Дечев историческите спорове между България и Северна Македония.
Според него не можем да открием динамиката на историческите реалности в историографиите и на двете страни, а научният подход изисква именно представяне и обяснение на историческите реалности, които са едни през Средновековието, други по време на Възраждането и съвсем различни в периода на Втората световна война.
Езикът на Кирил и Методий - "неразбираем за днешните българи и македонци"
И в българските, и в македонските учебници Кирил и Методий са представени като славянски просветители. „Но това е първата стъпка по-скоро за да бъде показана ролята на съответната съвременна държава в исторически план като имаща значение за славянската култура като цяло“, коментира Стефан Дечев.
„Прави впечатление, че учените в областта на историята, както в България, така и в Македония, трудно се освобождават от съвременните понятия и съвременната гледна точка, всъщност гледната точка, която постепенно се налага от XIX столетие, когато започва изграждането на модерните нации“, обяснява той.
„В случая, когато говорим за славянското население около Солун, съвременните понятия от гледна точка на българи или македонци нямат своята роля и място“, отбелязва Дечев.
Той допълва, че за съвременните българи и македонци езикът, който е изпозван тогава, би бил неразбираем. „Което казвам, за да подчертая обстоятелството, че тук става дума за исторически реалии, които са свързани с девети и десети век, а днес вече сме двадесет и първи.“
"Идеологическата" връзка със Самуиловата държава
Българските учебници по история представят Самуиловата държава като продъжение на държавната традиция на Първото българско царство. В учебниците в Северна Македония урокът за владетеля носи заглавието „Македонска средновековна държава“.
„Всъщност тя (държавата на Самуил – б.р.) е изживявана както в България, така и в Македония като едва ли не предшественик на днешната българска и днешната македонска държава“, обяснава Стефан Дечев. Според него съвременните държави имат единствено „идеологическа“ връзка със средновековното царство, доколкото държавите са устроени по коренно различни начини и имат коренно различни устои.
Тази интерпретация на историческите факти се разпространява в историографията преди по-малко от век, обяснява той.
„Самуиловата държава е много по-важна за македонската идентичност, такава каквато тя се изгражда в периода след края на Втората световна война“, изтъква историкът. „В решенията на антифашисткото събрание от 2 август 1944 г. Самуиловата държава е спомената като предшественик на държавата, която тръгват да изграждат по това време македонските представители на това събрание и от тук неминуемо в десетилетията след това тя фигурира в македонските научни публикации като македонска държава.“
Според него, фактите, с които учените разполагат, сочат, че държавата е продължение на българската царска държавна традиция, но не може да се говори за национална самоидентификация на населението в съвременния смисъл.
Документите на ВМОРО
Борбата за освобождение от османско владичество на населението, останало извън пределите на Княжество България през 1878 г., също има различни интерпретации в македонската и в българската историография. Различно са представени целите, името и характера на организацията, която води тази борба.
„В македонския случай ние имаме представянето на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) като македонска организация в етнонационален смисъл, който всъщност се появява като такъв доста по-късно. Каквито и следи да имаме за мислене на македонското в национален смисъл, те все още на този етап – края на XIX – началото на XX в. – са маргинални и не са свързани с дейността на самата организация“ обяснява Дечев.
Според него македонските историци, които изучават организацията, „напълно изключват българския етикет, българската самоидентификация, използването на българския книжовен език от самата организация“.
В България обаче прекалено елементарно се представя идеята за автономия на Македония като идея, която изпълнява единствено тактически съображения, смята ученият.
Документацията на организацията обаче показва по-различни идеи, които се преекспонират от македонските историци, но се пренебрегват от българските, казва Дечев. Въпреки българския характер на организацията, нейна политическа кауза става Македония, а идеята за автономия „започва да се изживява като една идея за създаване на бъдеща държавна единица, която да е еднакво отдалечена и от Белград, и от Атина, и от София“, казва Дечев.
Според историка Илинденското въстание е типичен пример за споделено събитие, защото от една страна то се вдига от организация, чиито лидери са се възприемали като българи. „От друга страна самата идея за автономия съдържа в себе си и идеята за изграждане на някаква отделна политическа единица, която би могла да съществува и самостоятелно“, допълва той.
Скритите нюанси
В продължение на три години по време на Втората световна война територията на Вардарска Македония е част от Царство България. В македонската историография този период се описва с термина окупация и се говори за съпротива, а у нас се представя в контекста на решаването на националния въпрос. Всъщност фактите не са еднозначни, обяснава Стефан Дечев.
Спред него в македонската историография се набляга на противопоставянето между представителите на българските власти и местното население. В България обаче остава скрито от широката публика формирането на македонско самосъзнание след 20-те години на XX век на територията на Вардарска Македония. „Когато българските войски влизат в Македония през 1941 г., те заварват една различна Македония от 1912 г. или 1915 г.", обяснява той.
Той допълва, че това самосъзнание е силно про-български ориентирано, тъй като през 30-те години се е противопоставяло на протичащия процес на сърбизация в междувоенна Югославия. Въпреки това през 1941 г. „идеята за независима Македония е по-силна от идеята за каквото и да било обединение и това е изключително видимо сред най-пробългарски ориентираните представители на местната интелигенция“.
Относно депортирането на евреите от територията на Вардарска Македония и Беломорска Тракия, Дечев застъпва тезата, че това събитие трябва да присъства редом със спасяването на българските евреи в учебниците и в двете страни. Той подчертава, че „депортацията не се осъществява просто от „едни лоши българи“, а под българските униформи, участвайки в депортацията, е имало разбира се и местни хора“.
Доц. д-р Стефан Дечев е преподавател по история в СУ „Св. Климент Охридски“ и ЮЗУ „Неофит Рилски“ и гост лектор в редица чуждестранни университети, сред които „Харвард“, „Бъркли“, Колумбийския универитет, университети в Мадрид, Грац и др.
Тук можете да видите как изглеждат спорните теми в учебниците в България и в Северна Македония:
