Връзки за достъпност

Извънредни новини

Защо комедията победи статуквото: Украйна преди втория тур


Володимир Зеленски, Петро Порошенко и Юлия Тимошенко.

Единият води Украйна към Запада. Непопулярен сред хората заради провала в борбата с корупцията. Другият е политически ветеран с „тъмно“ минало, на два пъти попадала в затвора и със загуби на предходните два президентски вота, възползващ се от недоволството на хората с популистки призиви. Третият е новак в политиката, комедиант, който отлично напипва желанието на украинците за отхвърляне на старите политици и промяна.

Така изглеждаха преди първия тур на президентските избори тримата кандидати - президентът Петро Порошенко, бившият премиер Юлия Тимошенко и актьорът Володимир Зеленски. Именно последният се оказа убедителен водач след първия тур в неделя и спечели около 30 процента от гласовете. Почти сигурно той ще срещне Порошенко на предстоящият на 21 април балотаж. Кои всъщност са кандидатите и как се стигна дотук?

Принцът на комедията, царят на шоколада и царицата на газа

Според мнозина комедиантът Зеленски се възползва от световния тренд, който доведе до това, че в много държави по целия свят гражданите избират за лидери хора, които не са част от политическото статукво. Най-яркият пример, разбира се, е победата на Доналд Тръмп в САЩ.

„Може да наречете това, което той прави, популизъм, но украинците имат нужда от някого, с когото да се чувстват свързани“. Това каза пред Свободна Европа Балаш Ярабик, който е гостуващ изследовател към „Фондацията Карнеги за международен мир“, специализирана в проучвания за Украйна.

Зеленски нееднократно заяви, че може да се справи със задачата да води Украйна, но така и не даде много детайли за идеите и намеренията си. Една от темите, по които Зеленски има позиция, е по отношение на военните конфликти. Комедиантът е заявявал, че е готов да седне на преговори с Владимир Путин. Въпреки това той, както и останалите водещи кандидати, обещава да работи за членство на страната в НАТО и ЕС.

Голяма роля за звездния статут на Зеленски имат комедийните му предавания, излъчвани по телевизията, която е собственост на един от големите украински олигарси Игор Коломойски. През 2016 г. ПриватБанк, притежание на Коломойски, бе национализирана след разкритие, че е използвана за пране на пари. Зеленски нарече отношенията си с Коломойски "само бизнес" и заяви, че няма да му върне банката, ако дойде на власт.

Настоящият президент Петро Порошенко пък се надяваше острата му позиция срещу Русия да спечели достатъчно симпатизанти. Кампанията на Порошенко се фиксира върху постиженията от мандата му – сближаването със Запада и преговорите за присъединяване към НАТО и ЕС, прекратяване на визовия режим за пътуване на украинци до страните от съюза, създаването на независима Православна църква на Украйна и други. Все пак това се оказа недостатъчно, за да успее да обори обвиненията за високите нива на корупция в страната, както и липсата на резултати от предприетите от него реформи. Украйна продължава да бъде най-бедната европейска държава, в която 60 процента от населението живее под прага на бедността, а средната месечна заплата е около 350 долара.

От своя страна Тимошенко, която е наричана „царицата на газа“, заради издигането й от позицията на енергиен магнат, изглежда ще се размине с президентския пост и при третото си кандидатиране. През 2004 г. тя бе лицето на продемократичната „Оранжева революция“, а настоящата й кампания отново се фокусираше в обвиненията за корупция срещу Порошенко, купуване на гласове и други. Все пак миналото й, свързано с корупционни скандали и отношенията й с Владимир Путин, изглежда е натежало затова името й да не присъства в бюлетината за балотажа на 21 април.

Тежко бреме очаква победителят от изборите

Има едно сигурно нещо за изборите в Украйна - който и да бъде избран за президент, ще се изправи пред много тежки задачи по време на мандата си.

Дори самите избори се оказаха застрашени от ключов проблем - растящият национализъм. След протестите на Евромайдана и избухването на войната в източните части на страната през 2014 г., се появиха много крайно десни организации, някои от които се преобразуваха и във военни формирования. Техни представители протестираха срещу Порошенко заради един от корупционните скандали, свързани с армията, а в някои градове се стигна и до сблъсъци с полицията. Седмица преди изборите посланиците на държавите от Г7 призоваха вътрешния министър Арсен Аваков да предприеме действия заради опасността от това тези организации да окажат сериозно влияние върху изборния резултат.

Според много анализатори, а и според самите украинци, проблемът с корупцията, заради който предишният президент Виктор Янукович загуби поста си, все още не е разрешен. Индексът за възприятието на корупцията на „Трансперънси интернешънъл“ поставя Украйна на 120-то място сред 188 държави – незначително подобрение в сравнение с предишни години, но все още в компанията на страни като Нигер и Мали.

Проблемите с Русия и войната в източните части на Украйна продължават и няма сериозни индикации, че ще успеят да бъдат решени. Тук единственото ново предложение за излизане от ситуацията, както вече бе споменато, идва от водача след първия тур Зеленски, който смята, че директни преговори с Русия са единственият изход от ситуацията.

Друг проблем, пред който може да се изправи бъдещият президент е вероятното затишие на ентусиазма от страна на ЕС към Украйна. Президентът Порошенко успя да изгради отлични взаимоотношения с председателя на Европейската Комисия Жан-Клод Юнкер и председателя на Европейския съвет Доналд Туск, но нито един от тримата може да не запази поста до края на годината. Дори и да няма промяна, не се очакват много нови пробиви в отношенията между двете страни като отново един от основните мотиви затова остава корупцията, която не се харесва на никого в Брюксел.

Нещата не изглеждат по-добри и по отношение на качеството на живот и икономиката. Докато Украйна остава най-бедната държава в ЕС, през изминалата година цената на газа поскъпна с 25 %, което доведе до крайни затруднения за още повече домакинства в страната. Въпреки реформите след срива в икономиката през 2014 г., тя все още остава под нивата от 2013 г. и е силно зависима от международните финансови институции.

И така за след три седмици остава да се реши въпросът – ще изпълнява ли Зеленски ролята на президент на Украйна и извън телевизионния екран, или Петро Порошенко ще продължи настоящия курс на държавно развитие. Каквато и да е развръзката, едва ли новият президент ще успее да намери решения за разкъсваната от проблеми Украйна.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG