Връзки за достъпност

Извънредни новини

Ново запитване до Съда на ЕС спря дело за конфискация, заведено от КПКОНПИ


Съдебната палата

Софийският градски съд (СГС) отправи ново преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (ЕС) във връзка с действието на българския антикорупционен закон, позволяващ конфискация на имущество дори при липса на осъдителна присъда.

С преюдициалното запитване националните съдилища в страните членки могат да проверят дали европейските стандарти по даден казус (в случая - гражданската конфискация) се приложени правилно в съответното вътрешно законодателство.

Подобно запитване бе отправено до европейските магистрати преди година, заради което СГС спря делото за конфискация срещу бившия мажоритарен собственик на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев, срещу когото задочно тече и процес за източване на банката.

Сега градският съд спира друго дело, образувано по иск на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) – срещу бившата ръководителка на Клиниката по дерматология Мирослава Кадурина и съпруга ѝ Бойко Илиев.

Процедурата за конфискация на имуществото им започна, след като Кадурина стана обвиняема заедно с бившия директор на Военномедицинската академия (ВМА) ген. Стоян Тонев за сключване на неизгодни сделки, нанесли според прокуратурата щети за над 6 млн. лв. Двамата бяха предадени на съда през май 2016 г.

Както е известно, в края на миналата година парламентът прие спешни промени в антикорупционния закон, за да заобиколи задължителното тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС), според което дело за конфискация не може да се води при отпадане на обвинението, станало повод за сезиране на КПКОНПИ. По предложение на новоназначения правосъден министър Данаил Кирилов обаче, мнозинството от депутатите гласуваха миналия декември поправка, даваща подобна възможност на антикорупционната комисия и в тази хипотеза.

В тази връзка Софийският градски съд е изпратил до Съда на ЕС преюдициално запитване, спирайки делото за конфискация срещу Кадурина и съпруга ѝ, докато не се произнесат европейските магистрати.

Сред основните поставени въпроси е именно дали редът за отнемане на незаконно придобито имущество в България отговаря на европейските стандарти „без да се поставя като условие за конфискацията извършване на престъпление или друго правонарушение и съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество“.

Отправянето на първото подобно запитване до Съда на ЕС преди година предизвика сериозно напрежение между съдиите и председателя на КПКОНПИ Пламен Георгиев, който се усъмни в подбудите на СГС да спре делото за конфискация срещу Цветан Василев две години след неговото начало.

Коментарите му предизвикаха възмущението на Съюза на съдиите в България (ССБ), който писа на ЕК, парламента и Съдийската колегия на ВСС, че така Георгиев недопустимо нарушава незаивисимостта на съда. От своя страна шефът на КПКОНПИ отговори, че съдиите пък му нарушавали правото да се изразява свободно.

Въпросите, отправени до Съда на ЕС по делото срещу Кадурина

1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданскоправна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество, ако:
A) обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се поставя като условие за конфискацията извършване на престъпление или друго правонарушение и съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество;
В) от отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (І)цялото имущество на проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица (физически и юридически), придобити, възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице и (III) имуществени права на съконтрахените на проверяваното и третите лица;
C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без предварителна регулация на значението на „законен/незаконен източник“);
D) преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към момента на придобиването на конкретното имуществено право?

2. Следва ли установените в чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС минимални стандарти на гарантирани права на собствениците и третите лица да се тълкуват в смисъл, че допускат национално право и съдебна практика, които предвиждат конфискация без наличие на предвидените в член 4, член 5 и член 6 от Директивата предпоставки за конфискация, когато наказателното производство срещу съответното лице е прекратено поради липса на престъпление (потвърдено от съд) или лицето е оправдано поради липса на престъпление?

3. По-специално, следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чиито имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство?

4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която:
• създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);
• създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ отм.);
• размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;
• въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;
• размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
• допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и прилагането на методиката?

5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75 000 евро в продължение на 10 години)?

6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която:
• въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал.2 ЗОПДНПИ отм.);
• въвежда необорима презумпция за недействителност на сделки на придобиване и разпореждане (чл. 65 ЗОПДНПИ отм.) или
• ограничава правата на третите лица, притежаващи или претендиращи самостоятелни права върху имуществото, обект на отнемане чрез процедурата за уведомяването им за делото по реда на чл. 76, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.)?

7. Пораждат ли директен ефект разпоредбите на член 6, параграф 2 и на член 8, параграф 1-10 от Директива 2014/42/ЕС в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискацията лица или за добросъвестните трети лица?

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG