Все по-лошо. Това е най-краткият, но точен преглед на състоянието на човешките права в България през 2018 г. По-подробно това състояние е описано в ежегодния доклад на правозащитната организация Български хелзинкски комитет (БХК), който беше представен във вторник.
Ето накратко и двете основни причини за това, че нещата се влошават: целенасоченото развитие на политическия дискурс в националистическа и ксенофобска пропаганда и бездействието от страна на държавните институции спрямо нарушенията на човешките права.
Полицейско насилие и тежки условия в психиатричните болници
Все по-често в България са нарушавани основни права на личността включително защита от изтезания и нечовешко отношение. Като примери в доклада на БХК са посочени полицейски операции, при които властите са упражнявали насилие над роми. В началото на 2018 г. възрастен мъж умира по време на полицейска операция в Ихтиман, пише в доклада, а по случая не е проведено разследване. Същото се отнася и за акция на силите на реда в ромска махала в Гълъбово, когато жители съобщават, че униформените са удряли дори деца.
Докладът отчита спад на употребата на физическа сила от полицейски служители по време на задържане в сравнение с 2017 г. с близо 10%. Същевременно делът на тези, които се оплакват от употреба на сила вътре в полицейските управления е по-висок отколкото през 2017 г. – 21.6%.
Констатирани са много тежки условия не само в арестите и затворите, но и в психиатрични болници – тази в Раднево и три от домовете за лица с психични разстройства към Министерството на труда и социалната политика – в Батошево, Качулка и Радовец. В докладите на Агенцията на ЕС за основни права и Европейската психиатрична асоциация „бяха констатирани маргинализация на страдащите от психични разстройства, нехуманни битови условия и практики в домовете за възрастни и деца, липса на услуги в общността, липса на достатъчно леглова база, финансиране и специалисти“.
„Отстъпление от принципите на правовата държава“
Констатирани са и нови проблеми в областта на правосъдието. „Годината започна и завърши със законодателна дейност по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), който на практика създаде безотчетен орган с права да разследва хора с широк кръг повдигнати обвинения, без задължението това разследване да бъде обвързано с доказване на вина.“ Цитирани са приетите в края на годината изменения на антикорупционния закон, които предвиждат възможност за конфискация на имущество дори при прекратено наказателно производство.
В доклада са посочени промените в АПК, които предвиждат увеличаване на таксите за касационни дела пред Върховния административен съд (ВАС) и разглеждане на делата на касационна инстанция при закрити врати. „С тях бе направено сериозно отстъпление от принципите на правовата държава чрез драстично и неоправдано от никакви аргументи ограничаване на достъпа до правосъдие на гражданите и организациите при необходимост от оспорване на актовете на централните и местните държавни органи.”
Отчетено е и влошаване на правото на лична свобода и сигурност отчасти заради изменение в правилника за прилагане на Закона за ДАНС, което “създаде възможност за безконтролно тайно следене на граждани и организации". „Поредица от спорни кадрови решения пък превърна Бюрото за контрол на СРС във фасадна институция, от която на практика не се очаква да защитава правата на гражданите, а да работи в услуга на репресивния апарат.”
Нарушени права на уязвими групи
Състоянието на правата на уязвими групи също се влошава прези 2018 г., заключава доклада на БХК. Знаково в това отношение е решението на Конституционния съд, според което Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция) за противоконституционна, пише БХК. По този начин „значително е затруднена борбата с насилието срещу жени и домашното насилие“.
Отчетен е ръст в броя на убийствата на жени в условия на домашно насилие, а жените остават приоритетно засегнати от социално изключване и ограничен достъп на здравно неосигурените до здравеопазване. В този котнекст „предложените в края на годината промени в Наказателния кодекс с цел подобряване на защитата от домашно насилие са непълни и не се очаква да изпълнят поставените цели”, заключават експертите на организацията.
Отчетени са и тежки проблеми при децата, останали без родителски грижи, както и на децата в неравностойно положение. Социалното изключване на децата с тежки и многобройни увреждания продължава и около 8 000 деца с увреждания изобщо не посещават училище. Не се променят нивата на детска смъртност в домовете за деца, като през 2018 г. смъртните случаи са 43.
Като нарушение на правата на човека е отбелязана и липсата на институционални мерки за въвеждане и прилагане на принципа за пропорционалност при премахване на незаконни жилища, които представляват единствен дом за обитателите си. Цитирани са случаите на разрушаване на незаконни постройки в ромски квартали в Пловдив и София, без да е осигурено алтернативно жилище на обитателите им. Хора, подали жалби до Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, които БХК защитава, разказват за натиск върху тях от страна на общинските власти в Пловдив да оттеглят исковете си, ако искат да получат общински жилища.
Не са рядкост случаи на дискриминация по пол, религия, етническа принадлежност и сексуална ориентация. Хората, търсещи закрила у нас, често срещат физическо насилие и са обект на унижаващо отношение от властите.
Като сериозно нарушение на човешките права е посочена влошената ситуация на медиите у нас, като са цитирани мерки както от законодателен характер (медийният закон, внесен от депутата от ДПС и издател Делян Пеевски), така и съдебния натиск срещу журналисти и актовете на насилие.
