Връзки за достъпност

Извънредни новини

Орел, рак и щука. Кои европейци са колеги на българските националисти?


Партиите на Волен Сидеров, Валери Симеонов и Красимир Каракачанов издигнаха отделни листи за евровота.

Най-видимият партиен разкол в България се оказа този на българските националисти. Те отиват поотделно на избори, имат различен европейски патрон и се стараят да демонстрират автономност един от друг. Но дяволът е в детайлите: в което и политическо семейство да се озоват, повечето националистически партии се отличават със симпатиите си към Москва.

В продължение на месеци трите партии от „Обединени патриоти“, които са част от управляващата коалиция заедно с ГЕРБ, спореха в какъв формат да се явят на евроизборите. След като НФСБ на Валери Симеонов и „Атака“ на Волен Сидеров така и не се помириха, „патриотите“ издигнаха отделни листи за предстоящия вот.

Свои кандидати предложи и „Воля“ на Веселин Марешки, която формално не е част от управляващата коалиция, но често подкрепя ключови законови промени и помага за осигуряването на кворума в Народното събрание.

Според последното публикувано общоевропейско социологическо проучване обаче шанс да изпратят по един представител в Европейския парламент (ЕП) имат само ВМРО и „Воля“.

Кой с кого играе?

ВМРО наскоро се присъедини към консервативния Алианс на консерваторите и реформистите за Европа (АКРЕ) редом с британската Консервативна партия и полската „Право и справедливост“.

„Воля“ ще се яви в партньорство с партиите на Марин льо Пен и Матео Салвини в рамките на Движението за Европа на нациите и свободата (ЕНС).

„Атака“ на Волен Сидеров е кадидат за членство в АКРЕ, но все още не е приета заради подкрепата си за анексирането на Крим от Русия. НФСБ не се е идентифицирал с никоя европейска партия, но именно формацията на Валери Симеонов отказа да се яви заедно с „Атака“ на изборите заради близостта й до Русия.

ВМРО и европейските консерватори: принципно съгласие, практически разминавания

ВМРО стана част от Алианса на консерваторите и реформистите за Европа едва преди три месеца. За това време обаче разликите между българската формация и европейските ѝ партньори съвсем не са изчезнали.

Българската формация е единствена в европейското си семейство с отношението си към малцинствата и в частност ромския етнос. Наскоро ВМРО предложи стратегия за интеграция, която предвижда мерки като безплатни аборти и трудово-образователна повинност. Партията е и сред най-острите противници на ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция. Дори в Полша документът беше ратифициран въпреки резервите на полските управляващи консерватори от „Право и справедливост“.

АКРЕ и представителите й в ЕП, съставящи парламентарната група на Европейските консерватори и реформисти, подкрепят европейските санкции срещу Русия, наложени след анексирането на Крим през 2014 г. Настоящият представител на ВМРО в ЕП и водач на листата на партията за евроизборите Ангел Джамбазки обаче гласува против резолюция, призоваваща за подновяване на санкциите.

АКРЕ обединява партии, които издигат като свой приоритет реформирането на Европейския съюз в посока по-голяма роля на националните държави. Партиите от АКРЕ подкрепят развитието на икономиката чрез намаляване на данъчната и административната тежест върху бизнеса. Европейските консерватори са привърженици на отпадането и опростяването на сложните европейски регулации, но приветстват развитието на свободния пазар на ЕС и използването на европейски фондове за развитие на малкия и среден бизнес.

Европейските консерватори подкрепят сключването на споразумения за свободна търговия между ЕС и други държави, например Канада (СЕТА). Тук също се появява разминаване между позицията на европейската формация и на ВМРО, която беше сред основните противници на СЕТА в България.

За разлика от европейското си семейство, българската формация издига като свой приоритет налагане на единен стандарт за труд и заплащане в ЕС, за качеството на стоките и услугите. Едновременно с това ВМРО се противопоставя на приемането на пакета „Мобилност“, който предвижда размерът на командировъчните да съответства на заплатите в сектора в държавата, където е командирован шофьорът.

По-малки са разликите между ВМРО и европейското политическо семейство по отношение на миграцията. Формациите са противнищи на релокацията на търсещи убежище в рамките на ЕС и настоява за ограничаване на миграцията чрез охрана на външните граници. Евродепуатите от АКРЕ настояват също за сключване на споразумения с трети страни за задържане на търсещи убежище в замяна на финансова помощ подобно на това с Турция и призовава за отпускане на безвъзмездна помощ от бюджета на ЕС за по-слаборазвити страни с цел да се подобри икономическата ситуация и да се ограничи миграцията по икономически причини.

„Воля“ и популистите на Льо Пен и Салвини: заедно в добро и зло

Визията на „Воля“ на Веселин Марешки за разлика от повечето български партии напълно съвпада с тази на европейското ѝ политическо семейство - евроскептичното Движение за Европа на нациите и свободата. Причината е проста - приоритетите на формацията са буквален превод от сайта на европейската партия, доминирана от Марин льо Пен и Матео Салвини.

Те включват „отказ от предаването на държавния суверенитет в ръцете на наднационалните инстанции и/ли на европейските институции“ и „контролиране и регулация на миграцията“.

Макар в програмата на „Воля“ да е записано, че тя поддържа евроатлантическата ориентация на България, лидерът й Веселин Марешки неведнъж е коментирал, че Русия би била по-подходящ партньор за страната от държавите от НАТО и дори призова за референдум за членството на страната ни в организацията. Другите национални формации от Движението за Европа на нациите и свободата също поддържат топли отношения с Москва и получават финансиране от Русия и така „Воля“ отново застава твърдо до европейските си партньори.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG