Връзки за достъпност

Извънредни новини

Защо тогава бе пожертван Цветанов?


Цветан Цветанов, когато все още бе близо до Бойко Борисов.

Всичко е точно, каквото го очаквахме. Антикорупционната комисията не откри никакви нарушения при масовото евтино пазаруване на луксозни апартаменти от депутати и министри. Гласуването на очевидно лобистка поправка, от която се облагодетелства фирмата-строител на въпросните имоти, пък се оказва задължение на народните представители, отново според КПКОНПИ. Общината, разбира се, върна жеста и незаконните постройки върху недекларираната тераса на шефа на КПКОНПИ се оказаха безпроблемни. Само Цветанов е жертва.

Той обаче не е наказан, защото властта е установила, че има проблем. Не е наказан за конфликт на интереси, нито за лобизъм. Не е наказан за евентуален натиск върху фирма, която е склонила да му продаде имот на 1/4 от пазарната цена. Не е наказан от орган на независима власт, защото е ясно, че различни власти има, но независими – няма. Наказан е, заради думите му - че няма кой да го накаже.

Когато тефлонът се надраска

Всесилният доскоро втори в ГЕРБ падна в жертва на модела, в чието създаване участваше. Моделът е следният - тефлоновото покритие на министър-председателя трябва да остане ненарушено, а който се е осмелил да го „надраска“, трябва незабвано да бъде „скрит“. Защото е ясно – обществената памет в България не е особено трайна и покриването на един проблем винаги се явява и негово решение.

Малко хора помнят "Суджукгейт", който също постави въпроса за облагите на властта. Но единственият оцелял спомен е обяснението главния прокурор, че до Борисов не е стигнал "дори един суджук".

Както в случая с колбасите, така и сега, драмата за управляващите не са самите сделки за имоти. Драмата е, че се разбра. Но дори и това не бе достатъчно да отстрани Цветанов.

Основание за буквалното му заличаване от ГЕРБ бе признанието, че в този модел опция за наказания няма.

Признание за ненаказуемост

Премиерът демонстрира, че ясно разбира едно - че концепцията за ненаказуемост може да се превърне в негово наказание, ако освен очевидна, бъде и признавана в прав текст. Обществото така или иначе очакваше именно този финал на „Апартаментгейт“. Но вече имаше устни самопризнаня за модела на управление. В прав текст. И без каквото и да е омекотяване. Мъглявите решения на КПКОНПИ са същото, но сега са „приемливи“, защото има наказан. Щяха да са неприемливи, ако самопризнанието на Цветанов беше останало без последствия. Сега са само поредна новина в ефира.

Цветанов бе прав и в някакъв смисъл честен. И бе жертван именно заради тази си честност, която в друга ситуация би могла да се нарече арогантност. Той каза това, което всички знаем. Което опитват да обяснят анализатори, правозащитници, Европейска комисия, Съвет на Европа и т.н. - в България няма върховенство на правото. А това на прост език звучи така - няма кой да ги накаже.

Така Цветанов бе политически унищожен, защото каза истината. Другите факти - "Апартаментгейт" приключи. Институциите твърдят, че няма нищо нередно. Последните три месеца все едно не ги е имало. Сега премиерът ще може да се похвали с резултатите от проверката и ще напомни на медиите колко са свободни, тъй като говореха „от сутрин до вечер за тераси“.

Накрая идва и един въпрос. Защо Борисов първо твърдеше, че го е срам, а после искаше да вземе „един чук“. Отговорът е очевиден - ако имаше кой да ги накаже, приличието щеше да бъде наложено от органите на правовата държава. Когато тях ги няма, идва имитацията с жертването на осмелилия се да признае как функционира моделът, в чието създаване участваше.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG