Връзки за достъпност

Извънредни новини

Защо тогава бе пожертван Цветанов?


Цветан Цветанов, когато все още бе близо до Бойко Борисов.
Цветан Цветанов, когато все още бе близо до Бойко Борисов.

Всичко е точно, каквото го очаквахме. Антикорупционната комисията не откри никакви нарушения при масовото евтино пазаруване на луксозни апартаменти от депутати и министри. Гласуването на очевидно лобистка поправка, от която се облагодетелства фирмата-строител на въпросните имоти, пък се оказва задължение на народните представители, отново според КПКОНПИ. Общината, разбира се, върна жеста и незаконните постройки върху недекларираната тераса на шефа на КПКОНПИ се оказаха безпроблемни. Само Цветанов е жертва.

Той обаче не е наказан, защото властта е установила, че има проблем. Не е наказан за конфликт на интереси, нито за лобизъм. Не е наказан за евентуален натиск върху фирма, която е склонила да му продаде имот на 1/4 от пазарната цена. Не е наказан от орган на независима власт, защото е ясно, че различни власти има, но независими – няма. Наказан е, заради думите му - че няма кой да го накаже.

Когато тефлонът се надраска

Всесилният доскоро втори в ГЕРБ падна в жертва на модела, в чието създаване участваше. Моделът е следният - тефлоновото покритие на министър-председателя трябва да остане ненарушено, а който се е осмелил да го „надраска“, трябва незабвано да бъде „скрит“. Защото е ясно – обществената памет в България не е особено трайна и покриването на един проблем винаги се явява и негово решение.

Малко хора помнят "Суджукгейт", който също постави въпроса за облагите на властта. Но единственият оцелял спомен е обяснението главния прокурор, че до Борисов не е стигнал "дори един суджук".

Както в случая с колбасите, така и сега, драмата за управляващите не са самите сделки за имоти. Драмата е, че се разбра. Но дори и това не бе достатъчно да отстрани Цветанов.

Основание за буквалното му заличаване от ГЕРБ бе признанието, че в този модел опция за наказания няма.

Признание за ненаказуемост

Премиерът демонстрира, че ясно разбира едно - че концепцията за ненаказуемост може да се превърне в негово наказание, ако освен очевидна, бъде и признавана в прав текст. Обществото така или иначе очакваше именно този финал на „Апартаментгейт“. Но вече имаше устни самопризнаня за модела на управление. В прав текст. И без каквото и да е омекотяване. Мъглявите решения на КПКОНПИ са същото, но сега са „приемливи“, защото има наказан. Щяха да са неприемливи, ако самопризнанието на Цветанов беше останало без последствия. Сега са само поредна новина в ефира.

Цветанов бе прав и в някакъв смисъл честен. И бе жертван именно заради тази си честност, която в друга ситуация би могла да се нарече арогантност. Той каза това, което всички знаем. Което опитват да обяснят анализатори, правозащитници, Европейска комисия, Съвет на Европа и т.н. - в България няма върховенство на правото. А това на прост език звучи така - няма кой да ги накаже.

Така Цветанов бе политически унищожен, защото каза истината. Другите факти - "Апартаментгейт" приключи. Институциите твърдят, че няма нищо нередно. Последните три месеца все едно не ги е имало. Сега премиерът ще може да се похвали с резултатите от проверката и ще напомни на медиите колко са свободни, тъй като говореха „от сутрин до вечер за тераси“.

Накрая идва и един въпрос. Защо Борисов първо твърдеше, че го е срам, а после искаше да вземе „един чук“. Отговорът е очевиден - ако имаше кой да ги накаже, приличието щеше да бъде наложено от органите на правовата държава. Когато тях ги няма, идва имитацията с жертването на осмелилия се да признае как функционира моделът, в чието създаване участваше.

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG