Предлаганият от правосъдния министър Данаил Кирилов общ механизъм за отстраняване и разследване на „тримата големи“ в съдебната власт е концептуално сгрешен и не изпълнява европейските изисквания за гаранции срещу безконтролността на главния прокурор. Причината е, че не предвижда промени в конституционните текстове, регламентиращи пряката зависимост на актовете на редовите прокурори от волята на ръководителя на държавното обвинение.
Това становище изрази от името на Върховния касационен съд (ВКС) съдия Галина Тонева в понеделник по време на второто заседание на междуведомствената група, обсъждаща предложения от Кирилов законопроект. По думите ѝ единственият начин България да отговори ефективно на критериите на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), Съвета на Европа и Венецианската комисия е да приеме поправка в основния закон в тази посока.
Нито една от големите партии към този момент обаче не споделя открито тезата на върховните съдии, установи Свободна Европа, обръщайки се с еднакви въпроси към четирите най-големи групи в Народното събрание (НС).
Общото между становищата на ГЕРБ и ДПС беше, че те все още не са обсъждали темата, но принципно са съгласни с предложенията на Данаил Кирилов, а от „Обединени патриоти“ отказаха коментар, тъй като също не са обсъждали механизма за „тримата големи“. Единствено от БСП изразиха принципно съгласие с някои от критиките, изразени от съдия Галина Тонева, но също отказаха да се анагажират с конкретна позиция, докато в парламента не бъдат внесени конкретни текстове.
"Да го извеждаме на линч и на други такива процедури"
Позицията на правителството засега е изразявана единствено от Данаил Кирилов, който посрещна с неприкрита насмешка позицията на ВКС за необходимостта от конституционни промени: „Аз ви предлагам ако отваряме тоя дебат, ако искате – тотално да разжалваме, главен прокурор да няма в републиката, да не е член по право във ВСС, ако може да го извеждаме на линч и на други такива процедури.“ И добави, че ако „ние имахме възможност за такъв полет на мисълта и да предлагаме, и да се разширяваме в конституционни изменения, щяхме да подходим съвсем различно“.
Подобно мнение изрази и настоящият председател на правната комисия в парламента Анна Александрова, ГЕРБ, която призна, че темата не е обсъждана от колегите ѝ, но все пак смята, че едва ли ще е възможно да се върви към конституционни промени.
"Мисля, че и с предложенията на министъра може да се реши този казус"
„Смятам, че така както министърът е инициирал промените – по-скоро там да търсим някакъв консенсусен вариант, отколкото да се събере подкрепа за промяна в Конституцията. Не сме го обсъждали, но така на прима виста си мисля, че... Де да знам... Може би ще трябва по-голям дебат да се отвори евентуално, ако се предприемат подобни мерки, но аз мисля, че и с предложенията на министъра може да се реши този казус, но все пак съдиите имат право и те да изразят тяхното мнение като практикуващи в сферата“, коментира по телефона Александрова.
По отношение на обстоятелството, че механизмът, представен от Кирилов, не променя по никакъв начин възможността на главния прокурор да въздейства пряко върху разследването, което хипотетично би могло да се образува срещу него, тя зае същата позиция като министъра.
"Със същата сила важи и за съдиите. Тях кой ще ги съди"
„Да, но то със същата сила важи и за съдиите. Тях кой ще ги съди? Нали пак колеги ги съдят, не ги съди някой от прокуратурата. Само обвинителния акт повдига прокуратурата. Сложен е моментът, но според мен може да се намери някакъв консенсус. Но аз да Ви кажа честно – не ни е на дневен ред сега, тъй като още не е влязло при нас, нали още тече такова голямо публично обсъждане. По-скоро с нашите си неща тука си се занимаваме, които вървят при нас... Но би могло, би могло да се мисли, но не съм разговаряла с колегите, например, от правна комисия – от останалите политически партии, те на какво мнение са... Ще го обсъдим“, добави Александрова.
Според Крум Зарков от БСП публичният дебат по темата засега върви хаотично, тъй като се обсъждат някакви идеи на правосъдния министър и дори не е ясно дали те ще бъдат подкрепени от правителството.
"Обществено обсъждане, някакво, тече върху идея с преобръщащи се файлове"
„Този дебат върви по YouTube и по някакви канали, но няма нищо обективно предложено под формата на какъвто и да е законопроект или предложение и аз отказвам да се впусна в него по този начин. Това чия инициатива е? Данаил Кирилов, новият министър, нещо говорил... Министерски съвет ангажиран ли е? Ще внесат ли законопроект? Обществено обсъждане, някакво, тече върху една идея с едни преобръщащи се файлове, която между другото се промени няколко пъти. Тръгна от въпрос за предсрочното прекратяване на мандатите на тримата големи, след това беше разследването, след това стана временно отстраняване – просто не е сериозно“, коментира пред Свободна Европа депутатът от левицата.
Помолен да изрази личното си мнение по поставените от върховните съдии проблеми, той предпочете да бъде лаконичен: „Аз следя много внимателно дебата – в тази дискусия върховни съдии взеха думата, изказаха критики, повечето от които резонни между другото, след това други хора казаха, че трябва да се променя Конституцията, но това не са институционално подкрепени становища. Те са изразени в една обща дискусия и аз, ако влезна да коментирам, в качеството, в което се намирам, ще ги легитимирам по един или друг начин. Не знам дали това е нужно и затова се въздържам от коментар.“
За разлика от него, зам.-председателят на правната комисия Хамид Хамид от ДПС не е успял да проследи дискусията до момента, тъй като е отсъствал от страната, но въпреки това споделя мнението на представителите на ГЕРБ, че трябва да има обща процедура за „тримата големи“.
"Мисля, че така е редно – тримата големи да са в пакет"
„Мисля, че така е редно – тримата големи да са в пакет. Сещам се някъде беше записано в някаква пътна карта, някакви спомени имам бегли, но сега като не са пред мен нещата, как да ви потвърдя. [...] Ще ги обмислим, ще ги обсъдим нещата. Аз мисля, че тепърва предстои широкият дебат по тези неща, така че ще прочетем и актовете на Съвета на Европа, ще видим с какво нашето правителство се е ангажирало като пътни карти и така... Аз мисля, че няма някаква драма в ситуацията“, заяви Хамид.
ГЕРБ и ДПС нееднократно са гласували заедно важни решения и законопроекти, особено засягащи съдебната власт. Такъв беше случаят с последните конституционни промени за разделянето на ВСС на две колегии, попълването на политическата квота в състава на съвета, както и избора на главния съдебен инспектор.
"Не съм запознат, трудно ми е да говоря по статии от вестници"
На този фон мнението на „Обединени патриоти“ не изглежда да има решаващо значение. Така или иначе, към този момент те нямат такова. „Не съм запознат, трудно ми е да говоря по статии от вестници, а нали все пак трябва да сме сериозни като говорим“, заяви кратко пред Свободна Европа депутатът от „патриотите“ Искрен Веселинов, уточнявайки, че групата не е заседавала от месеци.
Свободна Европа потърси за коментар и Веселин Марешки, лидер на най-малката формация в парламента – „Воля“, но телефонът му беше изключен. Поведението на депутатите му досега обаче показва, че обикновено се придържат към позициите на управляващото мнозинство.
Така изглежда, че въпреки напомнянето на Съвета на Европа от миналата седмица, че никой не е искал от страната ни да приема общ механизъм за отстраняване и разследване на „тримата големи“ в съдебната власт, именно това възнамерява да направи политическата власт. Нищо, че така ще запази всички възможности на главния прокурор да влияе и на ВСС, и на прокурорите, които биха го разследвали.
